10 май – професионален празник на химика
10 май е професионален празник на химика. Той е избран с решение на Общото заседание на Българската камара на химическата индустрия от 2001 година
Химията е една от най-древните науки. Първите метафизичен опити за пояснение на някои феномени стартират в Древна Гърция. Едновременно с учението за четирите съществени детайла — огън, вода, въздух и земя, поражда и учението за атома (атомизъм). За негови създатели се считат Левкип и Демокрит.
В Александрия става сливане на теориите на Платон и Аристотел и практическите познания за веществата, свойствата им и преобразуванията им. Смята се, че самото наименование „ химия “произхожда от античното наименование на Египет — „ Кем “ или „ Хем “. Покровител на химията в Александрия става египетският господ Тот или неговият гръцки аналог Хермес.
Джабир ибн Хайян (Гебер), считан за татко на химията от мнозина в края на 8. век създава нова доктрина за произхода на металите, съгласно която металите се образуват на два разнообразни правилото. Златото е считано за идеален метал и Джабир счита, че за неговото приемане се изисква особено вещество, което той назовава метафизичен камък (Lapis Philosophorum), или балсам.
Този балсам е трябвало да има и доста други свойства — да лекува заболявания и даже да дава величие.
Смята се, че Робърт Бойл, именуван от време на време и от някои бащата на химията, ползва актуалния теоретичен способ и стартира да отделя по този метод химията от алхимията.
Но индивидът, който публично е приет за учредител на актуалната химия, е Антоан Лавоазие, френски академик, дефинирал закона за опазване на масата.
Независимо от него, в Русия през 18. век Михаил Ломоносов формулира закона за опазване на веществото при химичните реакции и закона за опазване на силата, като развива истински схващания за молекулния градеж и природата на топлината.
След като Фридрих Вьолер през 19. век съумява (макар и случайно) да синтезира органично съединяване от неорганични, това открива големи нови благоприятни условия за развиване в региона на химията.В продължение на епохи към листата на химичните детайли се прибавят нови. За голямо достижение в химията се счита организирането и подреждането на този лист от детайли от съветския академик Дмитрий Менделеев. /plevenzapleven.bg
Химията е една от най-древните науки. Първите метафизичен опити за пояснение на някои феномени стартират в Древна Гърция. Едновременно с учението за четирите съществени детайла — огън, вода, въздух и земя, поражда и учението за атома (атомизъм). За негови създатели се считат Левкип и Демокрит.
В Александрия става сливане на теориите на Платон и Аристотел и практическите познания за веществата, свойствата им и преобразуванията им. Смята се, че самото наименование „ химия “произхожда от античното наименование на Египет — „ Кем “ или „ Хем “. Покровител на химията в Александрия става египетският господ Тот или неговият гръцки аналог Хермес.
Джабир ибн Хайян (Гебер), считан за татко на химията от мнозина в края на 8. век създава нова доктрина за произхода на металите, съгласно която металите се образуват на два разнообразни правилото. Златото е считано за идеален метал и Джабир счита, че за неговото приемане се изисква особено вещество, което той назовава метафизичен камък (Lapis Philosophorum), или балсам.
Този балсам е трябвало да има и доста други свойства — да лекува заболявания и даже да дава величие.
Смята се, че Робърт Бойл, именуван от време на време и от някои бащата на химията, ползва актуалния теоретичен способ и стартира да отделя по този метод химията от алхимията.
Но индивидът, който публично е приет за учредител на актуалната химия, е Антоан Лавоазие, френски академик, дефинирал закона за опазване на масата.
Независимо от него, в Русия през 18. век Михаил Ломоносов формулира закона за опазване на веществото при химичните реакции и закона за опазване на силата, като развива истински схващания за молекулния градеж и природата на топлината.
След като Фридрих Вьолер през 19. век съумява (макар и случайно) да синтезира органично съединяване от неорганични, това открива големи нови благоприятни условия за развиване в региона на химията.В продължение на епохи към листата на химичните детайли се прибавят нови. За голямо достижение в химията се счита организирането и подреждането на този лист от детайли от съветския академик Дмитрий Менделеев. /plevenzapleven.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ