10 любопитни факта за българската азбука
10 любопитни обстоятелството за българската писменост събра порталът “ “
Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност е български народен празник, който означаваме на 24 май. На този ден у нас се празнува просветата, културата и основаването на писмеността ни от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година
Тогава се загатва за честване на светите братя на 22 май 1803 година в Шумен. За първи път на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий. Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
Във възрожденската ни книжнина първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „ Христоматия славянского язъка “ от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година денят на „ светите братя “ е почетен в българската черква „ Св. Стефан “ в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски.
На идната година (1858 г.) този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата „ Света Богородица “, а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и църквата, се празнува на един ден – 24 май.
След 1969 година се организира секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден съществуват два празника – църковен (11 май) и всемирски (24 май).
24 май е разгласен за формален празник на Народна република България (а по-късно единствено Република България) с решение на IX-тото Народно заседание на 30 март 1990 година Като празник на славянската книжовност и на светите братя Кирил и Методий 24 май се отбелязва и в Русия. Там той се празнува за първи път през 1986 година по самодейност на мурманския публицист Виталий Маслов. В Мурманск пък е най-северната точка в света, където има монумент на св. св. Кирил и Методий.
През 1892 година Стоян Михайловски написва текста на учебния химн с първия си стих „ Върви, народе възродени “. Химнът е озаглавен „ Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи “ и включва 14 куплета, от които през днешния ден се извършват най-често първите шест. Панайот Пипков основава на 11 май 1900 година музиката към химна.
На 24 май, с празничен привкус, ето 10 забавни обстоятелството за българската писменост.
1. Кирилицата е по-млада от множеството други писмености, който се употребяват по света. Тя е една от двете ранни славянски писмености, дружно с глаголицата.
2. Глаголицата е основана през 9-ти век от Св. св. Кирил и Методий по разпореждане на император Михаил ІІІ. От глаголицата ученикът на светите братя св. Климент Охридски основава ранната кирилица.
3. Двете писмености – кирилица и глаголица – съществуват редом и се използват в богослужения, за писане на държавни и религиозни документи, книги и така нататък Доказателства за това се срещат до 10-11 век. През Средните епохи кирилицата последователно изцяло измества глаголицата.
4. В Хърватското кралство (днес част от Хърватия), Далмация (днес част от Хърватия) и Бохемия (днес част от Чехия) първоначално се употребява глаголица и след това дружно с нея и кирилица. В някои ръкописи на кирилица се срещат глаголически думи до 14 в.
5. В истинския вид на кирилицата, формиран от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска писменост с 30 букви.
6. Всяка писмен знак в кирилската писменост имала свое име, което значело нещо. Например, А – „ аз “ (аз), Б – „ буки “ (букви), В – „ веди “ (знам), Г – „ сказуеми “ (думи, говоря), Д – „ положително “ (добро, доброта) и така нататък Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят писмеността и реда й.
7. Думата „ писменост “ идва от първите две букви и произнасянето им: аз-буки (сега произнасяни като а-бъ).
8. Ранната кирилска писменост била основана на гръцката писменост. Някои букви от гръцката писменост служели за модели на ранните букви в кирилицата, а за славянските звуци без еквивалент на гръцки били основани нови спомагателни букви.
9. Освен значение, всяка писмен знак в кирилицата отговаряла и на цифрова стойност, учредена на гръцката писменост. А – 1, Б – 2, Г – 3 и т. н.
10. Кирилицата се употребява в български, беларуски, македонски, съветски, сръбски и украински език. Любопитно е обаче, че тя е формалната книжовност и на някои неславянски езици, като да вземем за пример алеут, казашки, киргизки, татарски и други.
Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност е български народен празник, който означаваме на 24 май. На този ден у нас се празнува просветата, културата и основаването на писмеността ни от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година
Тогава се загатва за честване на светите братя на 22 май 1803 година в Шумен. За първи път на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий. Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
Във възрожденската ни книжнина първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „ Христоматия славянского язъка “ от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година денят на „ светите братя “ е почетен в българската черква „ Св. Стефан “ в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски.
На идната година (1858 г.) този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата „ Света Богородица “, а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и църквата, се празнува на един ден – 24 май.
След 1969 година се организира секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден съществуват два празника – църковен (11 май) и всемирски (24 май).
24 май е разгласен за формален празник на Народна република България (а по-късно единствено Република България) с решение на IX-тото Народно заседание на 30 март 1990 година Като празник на славянската книжовност и на светите братя Кирил и Методий 24 май се отбелязва и в Русия. Там той се празнува за първи път през 1986 година по самодейност на мурманския публицист Виталий Маслов. В Мурманск пък е най-северната точка в света, където има монумент на св. св. Кирил и Методий.
През 1892 година Стоян Михайловски написва текста на учебния химн с първия си стих „ Върви, народе възродени “. Химнът е озаглавен „ Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи “ и включва 14 куплета, от които през днешния ден се извършват най-често първите шест. Панайот Пипков основава на 11 май 1900 година музиката към химна.
На 24 май, с празничен привкус, ето 10 забавни обстоятелството за българската писменост.
1. Кирилицата е по-млада от множеството други писмености, който се употребяват по света. Тя е една от двете ранни славянски писмености, дружно с глаголицата.
2. Глаголицата е основана през 9-ти век от Св. св. Кирил и Методий по разпореждане на император Михаил ІІІ. От глаголицата ученикът на светите братя св. Климент Охридски основава ранната кирилица.
3. Двете писмености – кирилица и глаголица – съществуват редом и се използват в богослужения, за писане на държавни и религиозни документи, книги и така нататък Доказателства за това се срещат до 10-11 век. През Средните епохи кирилицата последователно изцяло измества глаголицата.
4. В Хърватското кралство (днес част от Хърватия), Далмация (днес част от Хърватия) и Бохемия (днес част от Чехия) първоначално се употребява глаголица и след това дружно с нея и кирилица. В някои ръкописи на кирилица се срещат глаголически думи до 14 в.
5. В истинския вид на кирилицата, формиран от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска писменост с 30 букви.
6. Всяка писмен знак в кирилската писменост имала свое име, което значело нещо. Например, А – „ аз “ (аз), Б – „ буки “ (букви), В – „ веди “ (знам), Г – „ сказуеми “ (думи, говоря), Д – „ положително “ (добро, доброта) и така нататък Имената на буквите помагали на учениците по-лесно да запомнят писмеността и реда й.
7. Думата „ писменост “ идва от първите две букви и произнасянето им: аз-буки (сега произнасяни като а-бъ).
8. Ранната кирилска писменост била основана на гръцката писменост. Някои букви от гръцката писменост служели за модели на ранните букви в кирилицата, а за славянските звуци без еквивалент на гръцки били основани нови спомагателни букви.
9. Освен значение, всяка писмен знак в кирилицата отговаряла и на цифрова стойност, учредена на гръцката писменост. А – 1, Б – 2, Г – 3 и т. н.
10. Кирилицата се употребява в български, беларуски, македонски, съветски, сръбски и украински език. Любопитно е обаче, че тя е формалната книжовност и на някои неславянски езици, като да вземем за пример алеут, казашки, киргизки, татарски и други.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ