10 години след като България стана член на Европейския съюз

10 години откакто България стана член на Европейския съюз българите остават еврооптимисти. Това демонстрира социологическо изследване на "Алфа Рисърч ", направено по поръчка на Представителството на Европейската комисия у нас.

Изследването е национално-представително и е извършено сред 16 и 25 септември 2017 година измежду 1021 българи.

Мнозинството от тях, 51%, считат, че България е спечелила от участието си в Европейски Съюз. 26 на 100 са тези, за които страната ни е изгубила от присъединението си към Евросъюза.

В персонален проект обаче българите не намират смяна. Мнозинството, 65% споделят мнението, че участието в Европейски Съюз не им се е отразило значително. 19% обаче считат, че персоналният им триумф е отражение на присъединението ни към Европейски Съюз, а 15 на 100 даже считат, че са изгубили от него в персонален проект.

За болшинството българи Европейският съюз има позитивен облик. За 63% той е либерален, 52 на 100 считат, че е закрилящ, за 52 на 100 той е взаимен.

Не липсва обаче и сериозното отношение към Европейски Съюз, въпреки и в по-ниски стойности. 46 на 100 от българите считат, че Евросъюзът е бюрократичен, а 32% го намират за неефикасен.

Проучването тества и смяната в мнението на хората в България при влизането й в Европейски Съюз и в този момент.

Съществена разлика е настъпила в настройките във връзка с резултатите от участието. В края на 2008 година основна част от българите са били неудовлетворени от неналичието на забележима смяна и незаслужени ограничавания.

Днес, в края на десетата година обаче равносметката е очебийно позитивна.

Най-големите изгоди от Европейски Съюз българите откриват във опциите за пътешестване. Този резултат събира повече поддръжка в този момент, в сравнение с преди 10 години. На второ място се подреждат възможностите за обучение, след това е намирането на работа, което събира тройно повече поддръжка в този момент спрямо 2008 година.

Днес българите откриват доста повече резултати от участието в Европейски Съюз и във връзка с икономическата и политическата непоклатимост в страната. Като директен резултат от наличието ни в съюза българите показват забележителните промени в инфраструктурата и в обитаемоте места. Като плюс се показва и разширението на достъпа на българските производители до повече пазари.

Хората обаче правят оценка сдържано опцията България да извоюва позиции пред европейските сътрудници. Гласът на страната ни се зачита в Европейски Съюз съгласно 36%, а 35% считат, че тя има по-голяма тежест при интернационалните търговски договаряния.

Самочувствието на българина като европеец нараства гладко, демонстрира изследването. За 10 години от 24% на 34% е повишен делът на хората у нас, които имат самочувствие като жители на Европейски Съюз. 66 на 100 обаче остават с ниско самочувствие, демонстрират резултатите на "Алфа Рисърч ".

Какви са страховете на българите във връзка с Европейски Съюз преди 10 години и през днешния ден?

Най-големите страхове през 2007г. бяха, че ще бъдат затворени предприятия поради нахлуването на непознати артикули (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда поради ограничавания достъп през първите години (39%), че български експерти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще стартират да изкупуват земя (37%).

Десет години по-късно, част от тези страхове са забравени. Сега българите се тормозят от двойните стандарти в качеството на храните и намаляването на покупателната дарба.

Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и опиати, притока на имигранти и терористичните закани, се одобряват и като съществени за България.