_6231187710626241883_big.jpg?08:48:18)
Пазач застреля момче, дошло да „бере“ желязо
10 години българският съд взема решение дело за ликвидиране на гара Подуене
Петко Еленков, въоръжен с пушка-помпа, надупчил 17-годишния Велин Стоянов-Жабата с „ птичи “ сачми
Охранителят е в пандиза с 11-годишна присъда
Два изстрела отекват към 11,30 ч край софийската гара Подуене. Денят е 2 март 2013 година – събота, в навечерието на националния празник на България. Пазач в хладилното хранилище открива огън с пушка помпа „ Маверик “ по четирима младежи от близкия квартал „ Христо Ботев “, пристигнали да „ берат “ желязо. На място е погубен Велин Стоянов, по прякор Жабата. Негов другар – 14-годишният Камен Я., е признат в „ Пирогов “, където лекарите вадят от крайници му над 200 дребни сачми, които ловците назовават „ птичи “. Само след половин час регионът към гара Подуене почернява от поданици на „ Христо Ботев “, които желаят да раздерат кордона от жандармерия и полиция и да изпълнят смъртна присъда на охранителя, умъртвил момчето.
Безредици избухнаха към хладилното хранилище на гара още в самия ден на убийството и се наложи намесата на жандармерия.
50-годишният тогава Петко Еленков е задържан и против него стартира дело, гледано 10 години от разнообразни инстанции преди окончателното изговаряне на Върховния касационен съд през декември 2023 година
Още на първите разпити показанията на двамата пазачи и трите оживели момчета - „ берачи “ на желязо, се разминават изцяло. Охранителите споделят, че хладилното хранилище е като магнит за крадците на метали от квартал „ Христо Ботев “ и се налагало набезите им да бъдат отблъсквани денонощно. В тези дни остарялото желязо се изкупувало на висока цена – по 35-40 стотинки за кг, вместо нормалните 20-25 стотинки. Затова и опитите за навлизане през оградата зачестили.
Обикновено в почивните дни, когато региона на гарата няма доста чиновници на БДЖ, малолетни от гетото завличали до 10-ина кг желязо всеки. В квартала го складирали, а в понеделник фамилиите им го предавали за скрап. През оградите на хладилното хранилище апашите минавали по-напряко към коловози с изоставени вагони, имало и бракувани локомотиви, от които непрестанно изчезвали всевъзможни елементи, които могат да бъдат свалени.
Коронният номер обаче бил да се дебнат цели композиции, натоварени с към този момент предадено остаряло желязо, които нормално пътували към Перник, само че от време на време оставали на Подуене да чакат свободно трасе. Тогава в тях гледало да се качи някое циганче и да изхвърля железа, до момента в който влакът се движи, а негови родственици с каруците да го следват съвсем до Централна гара и да събират скрап към релсите, който още веднъж да предават на пунктовете. Във съдбовния ден Петко Еленков и сътрудника му твърдели, че видели четиримата да минават през оградата и ги изгонили. След към половин час момчетата се върнали и били още по-нахални, тогава Петко отишъл да вземе ловната пушка в помещението на защитата и да гръмне, с цел да ги изгони. Самият охранител се кълнял, че не е гърмял на месо и не е желал да убива никого, макар, че двете момчета били единствено на 20 метра от него и снопът сачми.
Първоначално версията на хората от „ Христо Ботев “ била, че охранителите от хладилното хранилище против 10-ина лв. на ръка сами пускали децата им да „ берат “ желязо. Този ден обаче поискали повече пари, момчетата нямали и по тази причина почнали да ги гонят и да стрелят по тях. Отникъде обаче не било доказано, че пазачите са подкупни, дори в противен случай - те живеели непретенциозно с обидно ниските си заплати, на някои се налагало да търсят втора работа през дните, когато не са на промяна, с цел да си хранят фамилиите. После „ очевидците “ от гетото почнали да описват, че никой нищо не краде, а „ шефове от гарата “ разрешили децата да вървят да прибират каквото могат от арматурното желязо на към този момент ненужна постройка до депото. От нея били останали единствено стени, колони и плочи и скоро щели да дойдат багери да изринат всичко. Охранителите обаче почнали да желаят собствен дял, с цел да дадат достъп на „ берачите “ на желязо до въпросната постройка.
Тези два разнообразни описа се сблъсквали в правосъдните зали с години. За едни сформира казусът бил съзнателно ликвидиране, за други – ликвидиране по несъобразителност, или единствено нанасяне на телесни повреди, от които е настъпила гибел. Първата инстанция – Софийският градски съд, санкционира Петко Еленков с 13 години затвор за убийството на Велин, признава го отговорен за прострелването на Камен, както и за това, че държал оръжие и муниции в помещението за защита в нарушаване на условията на закона.
Софийският апелативен съд понижава присъдата на 5 години затвор, като изключва убийството и раняването на другото момче да са осъществени „ със средства, рискови за мнозина “, каквото е огнестрелното оръжие. Тогава Върховен касационен съд връща делото, защото явно в проблема е употребена пушка. Втори състав на Софийския апелативен съд завършва делото с присъда от 11 години затвор за Петко Еленков. Точно тази присъда е посочена като основателно при второто разглеждане от Върховен касационен съд предходната година.
Близки на жертвата стачкуваха по време на делата
Митинги и контрамитинги пред Съдебната палата
Жители на кв. „ Христо Ботев “ стачкуваха из коридорите на Съдебната палата с плакати със фотоси на пазача и на убития Велин.
Убийството на 17-годишния Велин Стоянов от квартал „ Христо Ботев “ провокира митинги на съкварталците му още в самия ден към оградата на хладилното дело на гара „ Подуене “. Наложи се задържаният охранител Петко Еленков да бъде изведен под щитовете на жандармеристи, засипвани от дъжд от камъни, бутилки и дървета. След два-три дни митингът продължи, към този момент много по-мирно, пред Съдебната палата, където се реши на Еленков да бъде наложена непрекъсната мярка „ задържане под стража “. Тогава жителите на гетото бяха създали фотографията на пазача на плакати с надпис „ Убиец на деца “.
Тръгнаха клюки, че брачната половинка и синът му, с които живее в кв. „ Люлин “ са били заплашвани. През февруари 2014 година, когато към този момент бе изминал срокът по закон, в който Еленков може да е в ареста, Софийският градски съд го пусна против 5000 лева гаранция. По-леката мярка бе обжалвана и на съвещанието на Софийският апелативен съд на 18 февруари, когато това решение бе доказано, пред Съдебната палата вреше и кипеше. На протест срещу стартирането на пазача излязоха съгражданите на Велин от кв. „ Христо Ботев “, водени от Цветелин Кънчев, водач на „ Евророма “. На отсрещния тротоар се бяха събрали на контрамитинг близки, другари и сътрудници на Петко Еленков, а паралелно до тях – почитатели на футболни тимове, измежду които и деятелят от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, който обаче акцентира, че взе участие като елементарен български жител, обиден от престъпността.
Петко Еленков, въоръжен с пушка-помпа, надупчил 17-годишния Велин Стоянов-Жабата с „ птичи “ сачми
Охранителят е в пандиза с 11-годишна присъда
Два изстрела отекват към 11,30 ч край софийската гара Подуене. Денят е 2 март 2013 година – събота, в навечерието на националния празник на България. Пазач в хладилното хранилище открива огън с пушка помпа „ Маверик “ по четирима младежи от близкия квартал „ Христо Ботев “, пристигнали да „ берат “ желязо. На място е погубен Велин Стоянов, по прякор Жабата. Негов другар – 14-годишният Камен Я., е признат в „ Пирогов “, където лекарите вадят от крайници му над 200 дребни сачми, които ловците назовават „ птичи “. Само след половин час регионът към гара Подуене почернява от поданици на „ Христо Ботев “, които желаят да раздерат кордона от жандармерия и полиция и да изпълнят смъртна присъда на охранителя, умъртвил момчето.
Безредици избухнаха към хладилното хранилище на гара още в самия ден на убийството и се наложи намесата на жандармерия.
50-годишният тогава Петко Еленков е задържан и против него стартира дело, гледано 10 години от разнообразни инстанции преди окончателното изговаряне на Върховния касационен съд през декември 2023 година
Още на първите разпити показанията на двамата пазачи и трите оживели момчета - „ берачи “ на желязо, се разминават изцяло. Охранителите споделят, че хладилното хранилище е като магнит за крадците на метали от квартал „ Христо Ботев “ и се налагало набезите им да бъдат отблъсквани денонощно. В тези дни остарялото желязо се изкупувало на висока цена – по 35-40 стотинки за кг, вместо нормалните 20-25 стотинки. Затова и опитите за навлизане през оградата зачестили.
Обикновено в почивните дни, когато региона на гарата няма доста чиновници на БДЖ, малолетни от гетото завличали до 10-ина кг желязо всеки. В квартала го складирали, а в понеделник фамилиите им го предавали за скрап. През оградите на хладилното хранилище апашите минавали по-напряко към коловози с изоставени вагони, имало и бракувани локомотиви, от които непрестанно изчезвали всевъзможни елементи, които могат да бъдат свалени.
Коронният номер обаче бил да се дебнат цели композиции, натоварени с към този момент предадено остаряло желязо, които нормално пътували към Перник, само че от време на време оставали на Подуене да чакат свободно трасе. Тогава в тях гледало да се качи някое циганче и да изхвърля железа, до момента в който влакът се движи, а негови родственици с каруците да го следват съвсем до Централна гара и да събират скрап към релсите, който още веднъж да предават на пунктовете. Във съдбовния ден Петко Еленков и сътрудника му твърдели, че видели четиримата да минават през оградата и ги изгонили. След към половин час момчетата се върнали и били още по-нахални, тогава Петко отишъл да вземе ловната пушка в помещението на защитата и да гръмне, с цел да ги изгони. Самият охранител се кълнял, че не е гърмял на месо и не е желал да убива никого, макар, че двете момчета били единствено на 20 метра от него и снопът сачми.
Първоначално версията на хората от „ Христо Ботев “ била, че охранителите от хладилното хранилище против 10-ина лв. на ръка сами пускали децата им да „ берат “ желязо. Този ден обаче поискали повече пари, момчетата нямали и по тази причина почнали да ги гонят и да стрелят по тях. Отникъде обаче не било доказано, че пазачите са подкупни, дори в противен случай - те живеели непретенциозно с обидно ниските си заплати, на някои се налагало да търсят втора работа през дните, когато не са на промяна, с цел да си хранят фамилиите. После „ очевидците “ от гетото почнали да описват, че никой нищо не краде, а „ шефове от гарата “ разрешили децата да вървят да прибират каквото могат от арматурното желязо на към този момент ненужна постройка до депото. От нея били останали единствено стени, колони и плочи и скоро щели да дойдат багери да изринат всичко. Охранителите обаче почнали да желаят собствен дял, с цел да дадат достъп на „ берачите “ на желязо до въпросната постройка.
Тези два разнообразни описа се сблъсквали в правосъдните зали с години. За едни сформира казусът бил съзнателно ликвидиране, за други – ликвидиране по несъобразителност, или единствено нанасяне на телесни повреди, от които е настъпила гибел. Първата инстанция – Софийският градски съд, санкционира Петко Еленков с 13 години затвор за убийството на Велин, признава го отговорен за прострелването на Камен, както и за това, че държал оръжие и муниции в помещението за защита в нарушаване на условията на закона.
Софийският апелативен съд понижава присъдата на 5 години затвор, като изключва убийството и раняването на другото момче да са осъществени „ със средства, рискови за мнозина “, каквото е огнестрелното оръжие. Тогава Върховен касационен съд връща делото, защото явно в проблема е употребена пушка. Втори състав на Софийския апелативен съд завършва делото с присъда от 11 години затвор за Петко Еленков. Точно тази присъда е посочена като основателно при второто разглеждане от Върховен касационен съд предходната година.
Близки на жертвата стачкуваха по време на делата
Митинги и контрамитинги пред Съдебната палата
Жители на кв. „ Христо Ботев “ стачкуваха из коридорите на Съдебната палата с плакати със фотоси на пазача и на убития Велин.
Убийството на 17-годишния Велин Стоянов от квартал „ Христо Ботев “ провокира митинги на съкварталците му още в самия ден към оградата на хладилното дело на гара „ Подуене “. Наложи се задържаният охранител Петко Еленков да бъде изведен под щитовете на жандармеристи, засипвани от дъжд от камъни, бутилки и дървета. След два-три дни митингът продължи, към този момент много по-мирно, пред Съдебната палата, където се реши на Еленков да бъде наложена непрекъсната мярка „ задържане под стража “. Тогава жителите на гетото бяха създали фотографията на пазача на плакати с надпис „ Убиец на деца “.
Тръгнаха клюки, че брачната половинка и синът му, с които живее в кв. „ Люлин “ са били заплашвани. През февруари 2014 година, когато към този момент бе изминал срокът по закон, в който Еленков може да е в ареста, Софийският градски съд го пусна против 5000 лева гаранция. По-леката мярка бе обжалвана и на съвещанието на Софийският апелативен съд на 18 февруари, когато това решение бе доказано, пред Съдебната палата вреше и кипеше. На протест срещу стартирането на пазача излязоха съгражданите на Велин от кв. „ Христо Ботев “, водени от Цветелин Кънчев, водач на „ Евророма “. На отсрещния тротоар се бяха събрали на контрамитинг близки, другари и сътрудници на Петко Еленков, а паралелно до тях – почитатели на футболни тимове, измежду които и деятелят от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, който обаче акцентира, че взе участие като елементарен български жител, обиден от престъпността.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ