Космонавт №1 на България Георги Иванов в навечерието на 85-годишнината си: Можеше да стана и моряк
10 април 1979 година – на този ден от космодрума в Байконур, Казахстан, излетява корабът „ Съюз-33 ” със разбъркан българо-руски екипаж. На борда са ловчанлията Георги Иванов и руският пълководец. Николай Рукавишников. Мисията е част от амбициозната стратегия „ Интеркосмос ”, по която в околоземна орбита излизат представители на страните от соцлагера.
Заради щета в мотора българинът и Рукавишников не съумяват да се скачат с орбиталната станция „ Салют “. В идващите часове даже има съществени опасения, че двамата няма да могат да се върнат на Земята.
Смята се за знамение това, че пулсът на Иванов се покачва единствено с два удара в минута при възникването на рисковата обстановка в Космоса. От 72 става на 74. Екипажът на „ Съюз-33 ” въпреки всичко се приземява наред и през днешния ден, 46 години по-късно, първият ни астронавт е жив и здрав.
- Ген. Иванов, по какъв начин отпразнувахте Гергьовден – имения ви ден?
- 6 май с прекрасен, ярък празник за България. Георгьовците успяхме да го създадем и народен, което си е мотив за наслада и горделивост. За доста градове в страната свети Георги е признакът, който ги пази. Надявам се той да пази и всички наши сънародници.
Обикновено означавам имения си ден в стеснен фамилен кръг. Така направих и в този момент във вторник. Събирали сме се и 25-30 индивида, стигали сме даже и до 50 преди време. На трапезата наложително има агнешко. Миналата година беше мой ред да направя и курбан.
- Какъв курбан сте правили предходната година на 6 май?
- От дълго време пребивавам в квартал „ Градоман “ в Банкя и взех агнето за курбана на църквата „ Свети Георги “, която беше издигната след 200 година Разбрахме се тогава, че всеки един от квартала, носещ името Георги ще поема курбана и към този момент години наред се редуваме. През 2024-та беше моят и на внука ми ред.
Георги Иванов с жена му
Как празнувахте имения си ден в родния Ловеч на млади години?
- Фамилията ми е от град Ловеч и постоянно сме чествали на май с агне. Тогава тези два дни бяха доста съществени празници за мен и фамилията ми, както и за съседите ни. Името Георги е обичайно в нашия жанр. Аз съм кръстен на моя дядо. Внукът ми също се споделя Георги.
- Как минават през днешния ден дните ви в дома ви в Банкя?
- Основно съм си в „ Градоман ”. Нямам избрана стратегия за деня. Пенсионер съм и когато и където има потребност от мен отивам да оказвам помощ. Чета доста исторически книги. Съпругата ми Лидия се грижи за домакинството- то е легнало главно на нейните рамене. Аз мога единствено да сваря едни яйца. Не съм придирчив на храна, тъй че с мен е елементарно. Имам другари, на които им доставя наслаждение да готвят и да посрещат посетители, само че аз несъмнено не съм специалист в кулинарията и не мога да измайсторявам специалитети.
- Коя въпреки всичко е обичаната ви храна?
- На кой земляк не са му обичани бобът и лещата? И люти чушки одобрявам доста. Традиционната българска кухня.
- Излизате ли на разходки?
- На тази възраст към този момент не съм толкоз добър в спорта, какъвто бях на времето. Днес се разхождам доста по-малко отпреди 10-15 години, само че и това е добре. Малко по-трудно вървя и виждам да не се омаломощавам.
- Грижите ли се за пчелните си кошери?
- Да, имам няколко кошера у дома и си се грижа самичък за тях, Хубавото е, че синът ми също се увлича в това занятие, и то доста интензивно. Пчелите ме харесват и обичат, само че най-хубавото е, че не съм алергичен. Случвало се да ме хапят по 8-10 пчели по ръцете, само че не и по лицето, където може и да е съдбовно.
- Споменахте, че към този момент ходите по-трудно. Иначе добре ли сте?
- Добре съм с помощта на всички медицински експерти и другари в България, които се грижат за мен. Признателен съм им. Преди време, за жалост, се е налагало да вляза и в болница, само че не може без това. С придвижване на годините станах и по-нисък. В момента съм висок 173 сантиметра, а бях 175-176. Килограмите пък с възрастта нормално се усилват, колкото и да се старая да се лимитирам с храненето. Щом имам опция да одъртявам, значи Господ ме обича.
-На 2 юли ще навършите 85 години. Ще празнувате ли?
- Вероятно ще чествам в стеснен фамилен кръг и с малко другари. Има още време до 2 юли, рано е занапред да се вършат съответни проекти.
- Кои са най-болезнените моменти в живота ви?
- Загубата на родителите ми. Баща ми си потегли от този свят преди 30 години, а майка ми – преди повече от 25. През 90-те, по време на „ хубавия наш преход, си отидоха. За човек е злополука, когато изгуби и един родител, а щом починат и двамата, е доста ужасно. Тогава ясно осъзнах, че неизбежно идва и моят ред.
- След гибелта на родителите ви изпаднахте ли в меланхолия?
- Не съм изпадал в меланхолия, само че загубата на родителите ми беше в действителност мощно мъчителна за мен. И на околните ми им беше мъчно. Синът ми, който е кръстен на баща, дълго време страдаше след кончината на дядо си. Двамата доста се обичаха, бяха доста свързани.
- Какъв искахте да станете като дете?
- Много специалности желаех да упражнявам, мечтаех си. Живеех в остарелия град, в кв. „ Вароша ”. Природата там е неповторима – високи скалисти хълмове, сред които река Осъм вие своята снага. Пещерите, които реката е издълбала, бяха натурален фон за забавни игри и лудории с моите другари от Ловеч. Такава конюнктура подготвя за безчет фантазии в главата на едно дете. В учебно заведение имаше преподаватели, които посочваха на мен и, съучениците ми по какъв начин да вършим фотоси. Когато гледаш през обектива на фотоапарата, виждаш света по друг метод и търсиш художествената стойност. Беше ми забавно, само че в никакъв случай не съм желал да ставам фотограф. Желанието ми беше да съм моряк. Четях доста книги на такава тема. Исках да вляза в тогавашното Нахимовско учебно заведение, само че не ми провървя, защото в годината, когато пристигна време да постъпя, то беше закрито. Продължих образованието си в гимназия безшумно, спокойно и добродушно.
- Как се насочихте към летенето?
- В първи курс на гимназията ходех на курсовете по авиомоделизъм, а по-късно на парашутизъм, в последните класове – и на безмоторно и моторно хвърчене в аероклуба в град Ловеч. Летяхме с хубавите български самолети „ Лаз 7 ”, които се произвеждаха в родния ми град. Чудесни машини!
- Родителите ви поддържаха ли ви, когато решихте да ставате водач?
- Родителите ми бяха доста работливи и положителни хора. Бяха строги, само че аз усещах тяхната любов и угриженост. Научих овреме, че човек би трябвало да се труди, да е честен и почтен, да се бори за реализиране на фантазиите си.
Нашите не се съпротивляваха да вземам участие в курсовете по авиомоделизъм, парашутизъм, безмоторно и моторно хвърчене, нито като постъпих във ВВВУ „ Г. Бенковски ”. Знаеха, че съм рационален и ще избера най-хубавото за себе си.
- Стана ли ви неприятно, когато преди полета ви в Космоса ви накараха за съзвучие да измененията фамилното си име от Какалов на Иванов?
- Сложен въпрос и отговорът също е подобен. 39 години бях живял с семейството Какалов, само че пък същинската ми си е Иванов. Баща ми се споделяше Иван, а и татко му носеше същото име. Какалов идва от семейството, която е от Ново село. Било е един тип прякор, за това, че са имали няколко воденици по р. Видима, където са мелили и царевица. Остатъкът от царевицата е какалашка. Оттам идва прякорът Какалови, който става фамилия на моите роднини. В момента името ми е Георги Иванов и по този начин би трябвало да бъде.
- Преди полета в Космоса сте минали интензивна физическа подготовка. Имахте
ли контузии и травми в този интервал?
- Не. В академията за подготовка на космонавти методиката от начало до самия край е страхотна. На други места, с цел да не се нараняват хората, им не разрешават футбола, само че ние си ритахме на воля, играехме волейбол и баскетбол, а практикувахме и други спортове. Всичко беше проведено отлично, като бяха взети и нужните защитни ограничения, с цел да не пострадаме. Днес, след толкоз доста години, несъмнено е още по-добре. И подготовката, и галактическите кораби се усъвършенстват. Всяка вечер виждам по какъв начин МКС лети над нас. Вижда се като хубава огромна звезда. Там работят заедно екипажи от руснаци, американци, европейци, японци и други Интересът им е общ. Целта е да развиват науката за бъдещето на нашата цивилизация. Би било добре българските и международните политици да създадат най-малко една обиколка на Земята като галактически туристи.
- Оптимист ли сте, че ще има и трети българин в Космоса?
- Трети българин в Космоса е моя фантазия, както и на Александър Александров и дубльора му Красимир Стоянов. Кога ще се случи, не знам. Трябват пари, и то доста. И двамата със Сашо летяхме, като на България това не костваше съвсем нищо
Страната ни плащаше единствено някакви обикновени командировки. Тогава у нас се правеше извънредно сериозна просвета. Това е и повода след полета ми с Николай Рукавишников да се основат два спътника. Може би някой от тях и до през днешния ден лети. В Стара Загора честваха преди време 40 години от старта на спътника „ България 1300 ”, а даже направиха и монумент по този мотив.
- Разкажете за срещите ви с Тодор Живков след полета...
- Аз бях боен водач от Българска народна армия, осъществяващ значима държавна задача, а Тодор Живков, Добри Джуров и останалите членове на Политбюро ръководеха Народна република България. Какви можеха да бъдат връзките ни? Делови, само че не мога да скрия, и доброжелателни. По-впечатляващи, дори зашеметяващи, бяха срещите ми с хората в България. След полета имах стотици такива в доста градове и села и на всички места срещах
добрина и искреност.
- Виждали ли сте се и с Леонид Брежнев?
- Да, при награждаването ни в Кремъл. Имам фотоси и филм от срещата ни. Малко му
помогнах да ми закачи звездата, тъй като му трепереха ръцете.
- Бяхте за малко и в политиката, само че през 1991 година се оттеглихте. След това имали ли сте отново предпочитание да се занимавате с държавните каузи?
- Влизането ми в политиката беше рисков случай. Не бих сторил това още веднъж. След като се отхвърлих, доста пъти са идвали при мен да ме канят, само че постоянно съм отхвърлял предложенията. Настоявали са даже и другари от разнообразни градове, само че тази работа не е за мен. Моята специалност си е пилотската.
- Доволен ли сте от пенсията си?
- Да, естествено. На фона на това, което се вижда и чува за живота на множеството пенсионери, няма по какъв начин да съм неудовлетворен. Някои не могат да вържат двата края, макар че са работили десетилетия наред.
- Всеки ден ли си оформяте мустака?
- От 1971 година го имам, само че не го оформям всеки ден. Когато виждам, че има потребност от оправяне, се заемам. Често не мога да се позная, като се видя в огледало. Остарявам си и това е. само че пък и остаряването е привилегия.
- Как се виждате на 90 години?
- О, към този момент не се виждам на 90. Човек в никакъв случай не е сигурен за утрешния ден. Съдбата си знае работата и ще стане това, което тя реши. Не желая да й се меся.
- Какво може да ви натъжи до степен да се разплачете?
- Сложен въпрос. Скръбта е нещо доста персонално. Когато са натъжени околните ми хора, аз също претърпявам. Дано по-често всички да сме радостни.
- Как реагирате, когато сте напрегнат и стрес?
- Сравнително умерено. Трябва да се има поради, че водачите са тренирани професионално по какъв начин да одобряват напрежението, с цел да могат да оцелеят както във въздуха, по този начин и в Космоса. Има, несъмнено, и моменти, в които мога да се ядосам. Най-вече измяната може да ме извади от равновесие
- Какви са ползите на щерка ви, сина ви и внуците?
- Дъщерята Ани живее в Швейцария и работи като учител. Синът Иван си е в България и се занимава със селско стопанство. Внуците учат.
- Как се запознахте с актуалната ви брачна половинка Лидия?
-Запознахме се 17 години след 1989-а на събор на плодородието. Лидия беше учител в едно учебно заведение в кв. „ Люлин ”. Година и половина след първата ни намира се оженихме. Хубаво ни е дружно, живеем си в съгласие.
- Близките слушат ли ви?
- Да, и това е обикновено, Най-възрастен съм и всички в фамилията ме слушат.
Източник: Уикенд
Заради щета в мотора българинът и Рукавишников не съумяват да се скачат с орбиталната станция „ Салют “. В идващите часове даже има съществени опасения, че двамата няма да могат да се върнат на Земята.
Смята се за знамение това, че пулсът на Иванов се покачва единствено с два удара в минута при възникването на рисковата обстановка в Космоса. От 72 става на 74. Екипажът на „ Съюз-33 ” въпреки всичко се приземява наред и през днешния ден, 46 години по-късно, първият ни астронавт е жив и здрав.
- Ген. Иванов, по какъв начин отпразнувахте Гергьовден – имения ви ден?
- 6 май с прекрасен, ярък празник за България. Георгьовците успяхме да го създадем и народен, което си е мотив за наслада и горделивост. За доста градове в страната свети Георги е признакът, който ги пази. Надявам се той да пази и всички наши сънародници.
Обикновено означавам имения си ден в стеснен фамилен кръг. Така направих и в този момент във вторник. Събирали сме се и 25-30 индивида, стигали сме даже и до 50 преди време. На трапезата наложително има агнешко. Миналата година беше мой ред да направя и курбан.
- Какъв курбан сте правили предходната година на 6 май?
- От дълго време пребивавам в квартал „ Градоман “ в Банкя и взех агнето за курбана на църквата „ Свети Георги “, която беше издигната след 200 година Разбрахме се тогава, че всеки един от квартала, носещ името Георги ще поема курбана и към този момент години наред се редуваме. През 2024-та беше моят и на внука ми ред.
Георги Иванов с жена му
Как празнувахте имения си ден в родния Ловеч на млади години?
- Фамилията ми е от град Ловеч и постоянно сме чествали на май с агне. Тогава тези два дни бяха доста съществени празници за мен и фамилията ми, както и за съседите ни. Името Георги е обичайно в нашия жанр. Аз съм кръстен на моя дядо. Внукът ми също се споделя Георги.
- Как минават през днешния ден дните ви в дома ви в Банкя?
- Основно съм си в „ Градоман ”. Нямам избрана стратегия за деня. Пенсионер съм и когато и където има потребност от мен отивам да оказвам помощ. Чета доста исторически книги. Съпругата ми Лидия се грижи за домакинството- то е легнало главно на нейните рамене. Аз мога единствено да сваря едни яйца. Не съм придирчив на храна, тъй че с мен е елементарно. Имам другари, на които им доставя наслаждение да готвят и да посрещат посетители, само че аз несъмнено не съм специалист в кулинарията и не мога да измайсторявам специалитети.
- Коя въпреки всичко е обичаната ви храна?
- На кой земляк не са му обичани бобът и лещата? И люти чушки одобрявам доста. Традиционната българска кухня.
- Излизате ли на разходки?
- На тази възраст към този момент не съм толкоз добър в спорта, какъвто бях на времето. Днес се разхождам доста по-малко отпреди 10-15 години, само че и това е добре. Малко по-трудно вървя и виждам да не се омаломощавам.
- Грижите ли се за пчелните си кошери?
- Да, имам няколко кошера у дома и си се грижа самичък за тях, Хубавото е, че синът ми също се увлича в това занятие, и то доста интензивно. Пчелите ме харесват и обичат, само че най-хубавото е, че не съм алергичен. Случвало се да ме хапят по 8-10 пчели по ръцете, само че не и по лицето, където може и да е съдбовно.
- Споменахте, че към този момент ходите по-трудно. Иначе добре ли сте?
- Добре съм с помощта на всички медицински експерти и другари в България, които се грижат за мен. Признателен съм им. Преди време, за жалост, се е налагало да вляза и в болница, само че не може без това. С придвижване на годините станах и по-нисък. В момента съм висок 173 сантиметра, а бях 175-176. Килограмите пък с възрастта нормално се усилват, колкото и да се старая да се лимитирам с храненето. Щом имам опция да одъртявам, значи Господ ме обича.
-На 2 юли ще навършите 85 години. Ще празнувате ли?
- Вероятно ще чествам в стеснен фамилен кръг и с малко другари. Има още време до 2 юли, рано е занапред да се вършат съответни проекти.
- Кои са най-болезнените моменти в живота ви?
- Загубата на родителите ми. Баща ми си потегли от този свят преди 30 години, а майка ми – преди повече от 25. През 90-те, по време на „ хубавия наш преход, си отидоха. За човек е злополука, когато изгуби и един родител, а щом починат и двамата, е доста ужасно. Тогава ясно осъзнах, че неизбежно идва и моят ред.
- След гибелта на родителите ви изпаднахте ли в меланхолия?
- Не съм изпадал в меланхолия, само че загубата на родителите ми беше в действителност мощно мъчителна за мен. И на околните ми им беше мъчно. Синът ми, който е кръстен на баща, дълго време страдаше след кончината на дядо си. Двамата доста се обичаха, бяха доста свързани.
- Какъв искахте да станете като дете?
- Много специалности желаех да упражнявам, мечтаех си. Живеех в остарелия град, в кв. „ Вароша ”. Природата там е неповторима – високи скалисти хълмове, сред които река Осъм вие своята снага. Пещерите, които реката е издълбала, бяха натурален фон за забавни игри и лудории с моите другари от Ловеч. Такава конюнктура подготвя за безчет фантазии в главата на едно дете. В учебно заведение имаше преподаватели, които посочваха на мен и, съучениците ми по какъв начин да вършим фотоси. Когато гледаш през обектива на фотоапарата, виждаш света по друг метод и търсиш художествената стойност. Беше ми забавно, само че в никакъв случай не съм желал да ставам фотограф. Желанието ми беше да съм моряк. Четях доста книги на такава тема. Исках да вляза в тогавашното Нахимовско учебно заведение, само че не ми провървя, защото в годината, когато пристигна време да постъпя, то беше закрито. Продължих образованието си в гимназия безшумно, спокойно и добродушно.
- Как се насочихте към летенето?
- В първи курс на гимназията ходех на курсовете по авиомоделизъм, а по-късно на парашутизъм, в последните класове – и на безмоторно и моторно хвърчене в аероклуба в град Ловеч. Летяхме с хубавите български самолети „ Лаз 7 ”, които се произвеждаха в родния ми град. Чудесни машини!
- Родителите ви поддържаха ли ви, когато решихте да ставате водач?
- Родителите ми бяха доста работливи и положителни хора. Бяха строги, само че аз усещах тяхната любов и угриженост. Научих овреме, че човек би трябвало да се труди, да е честен и почтен, да се бори за реализиране на фантазиите си.
Нашите не се съпротивляваха да вземам участие в курсовете по авиомоделизъм, парашутизъм, безмоторно и моторно хвърчене, нито като постъпих във ВВВУ „ Г. Бенковски ”. Знаеха, че съм рационален и ще избера най-хубавото за себе си.
- Стана ли ви неприятно, когато преди полета ви в Космоса ви накараха за съзвучие да измененията фамилното си име от Какалов на Иванов?
- Сложен въпрос и отговорът също е подобен. 39 години бях живял с семейството Какалов, само че пък същинската ми си е Иванов. Баща ми се споделяше Иван, а и татко му носеше същото име. Какалов идва от семейството, която е от Ново село. Било е един тип прякор, за това, че са имали няколко воденици по р. Видима, където са мелили и царевица. Остатъкът от царевицата е какалашка. Оттам идва прякорът Какалови, който става фамилия на моите роднини. В момента името ми е Георги Иванов и по този начин би трябвало да бъде.
- Преди полета в Космоса сте минали интензивна физическа подготовка. Имахте
ли контузии и травми в този интервал?
- Не. В академията за подготовка на космонавти методиката от начало до самия край е страхотна. На други места, с цел да не се нараняват хората, им не разрешават футбола, само че ние си ритахме на воля, играехме волейбол и баскетбол, а практикувахме и други спортове. Всичко беше проведено отлично, като бяха взети и нужните защитни ограничения, с цел да не пострадаме. Днес, след толкоз доста години, несъмнено е още по-добре. И подготовката, и галактическите кораби се усъвършенстват. Всяка вечер виждам по какъв начин МКС лети над нас. Вижда се като хубава огромна звезда. Там работят заедно екипажи от руснаци, американци, европейци, японци и други Интересът им е общ. Целта е да развиват науката за бъдещето на нашата цивилизация. Би било добре българските и международните политици да създадат най-малко една обиколка на Земята като галактически туристи.
- Оптимист ли сте, че ще има и трети българин в Космоса?
- Трети българин в Космоса е моя фантазия, както и на Александър Александров и дубльора му Красимир Стоянов. Кога ще се случи, не знам. Трябват пари, и то доста. И двамата със Сашо летяхме, като на България това не костваше съвсем нищо
Страната ни плащаше единствено някакви обикновени командировки. Тогава у нас се правеше извънредно сериозна просвета. Това е и повода след полета ми с Николай Рукавишников да се основат два спътника. Може би някой от тях и до през днешния ден лети. В Стара Загора честваха преди време 40 години от старта на спътника „ България 1300 ”, а даже направиха и монумент по този мотив.
- Разкажете за срещите ви с Тодор Живков след полета...
- Аз бях боен водач от Българска народна армия, осъществяващ значима държавна задача, а Тодор Живков, Добри Джуров и останалите членове на Политбюро ръководеха Народна република България. Какви можеха да бъдат връзките ни? Делови, само че не мога да скрия, и доброжелателни. По-впечатляващи, дори зашеметяващи, бяха срещите ми с хората в България. След полета имах стотици такива в доста градове и села и на всички места срещах
добрина и искреност.
- Виждали ли сте се и с Леонид Брежнев?
- Да, при награждаването ни в Кремъл. Имам фотоси и филм от срещата ни. Малко му
помогнах да ми закачи звездата, тъй като му трепереха ръцете.
- Бяхте за малко и в политиката, само че през 1991 година се оттеглихте. След това имали ли сте отново предпочитание да се занимавате с държавните каузи?
- Влизането ми в политиката беше рисков случай. Не бих сторил това още веднъж. След като се отхвърлих, доста пъти са идвали при мен да ме канят, само че постоянно съм отхвърлял предложенията. Настоявали са даже и другари от разнообразни градове, само че тази работа не е за мен. Моята специалност си е пилотската.
- Доволен ли сте от пенсията си?
- Да, естествено. На фона на това, което се вижда и чува за живота на множеството пенсионери, няма по какъв начин да съм неудовлетворен. Някои не могат да вържат двата края, макар че са работили десетилетия наред.
- Всеки ден ли си оформяте мустака?
- От 1971 година го имам, само че не го оформям всеки ден. Когато виждам, че има потребност от оправяне, се заемам. Често не мога да се позная, като се видя в огледало. Остарявам си и това е. само че пък и остаряването е привилегия.
- Как се виждате на 90 години?
- О, към този момент не се виждам на 90. Човек в никакъв случай не е сигурен за утрешния ден. Съдбата си знае работата и ще стане това, което тя реши. Не желая да й се меся.
- Какво може да ви натъжи до степен да се разплачете?
- Сложен въпрос. Скръбта е нещо доста персонално. Когато са натъжени околните ми хора, аз също претърпявам. Дано по-често всички да сме радостни.
- Как реагирате, когато сте напрегнат и стрес?
- Сравнително умерено. Трябва да се има поради, че водачите са тренирани професионално по какъв начин да одобряват напрежението, с цел да могат да оцелеят както във въздуха, по този начин и в Космоса. Има, несъмнено, и моменти, в които мога да се ядосам. Най-вече измяната може да ме извади от равновесие
- Какви са ползите на щерка ви, сина ви и внуците?
- Дъщерята Ани живее в Швейцария и работи като учител. Синът Иван си е в България и се занимава със селско стопанство. Внуците учат.
- Как се запознахте с актуалната ви брачна половинка Лидия?
-Запознахме се 17 години след 1989-а на събор на плодородието. Лидия беше учител в едно учебно заведение в кв. „ Люлин ”. Година и половина след първата ни намира се оженихме. Хубаво ни е дружно, живеем си в съгласие.
- Близките слушат ли ви?
- Да, и това е обикновено, Най-възрастен съм и всички в фамилията ме слушат.
Източник: Уикенд
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ