10, 30 часа. Варненската църква „Света Петка“. Влизаш да се

10, 30 часа. Варненската черква „ Света Петка “.

Влизаш да се смълчиш в Храма, да запалиш свещички за живи и умрели.

Тихо е УЖ. Докато не те налази чиляк, още при запалването на свещите, който по този начин старателно мете и по този начин още по-усърдно трака, като че не мете, а копае окопи в подовата мозайка на църквата.

Още при паленето на свещите му споделям: „ Моля, по-тихо! “.

Чилякът обаче трамбова като на плаца. Няма лабаво.

И пред иконите няма по какъв начин да се смълчиш – трака чилякът, тропоти, като че гони норма.

Не се стърпявам – какво ти смълчаване?!, какво ти примирение?!: „ Хайде по-тихо а, тука е Храм?! “

Чилячецът, все едно е в конюшня, а не в Църква, ме „ зашлевява “: „ А бе, госпожо, я си гледайте работата! “ и продължава на глас да злослови завалено.

Сдържам се. Нито го цапардосвам с нещо по-главата. Нито му давам отговор.

Той продължава да се завира, тропайки под носа на миряните, седнали да се помолят.

Прекръствам се, мислейки си: Тоя чиляк дали има вяра в Бог?

И излизам. НА ВЪЗДУХ! За да не се върна повече в тоя „ храм “.



Веселина Томова

Афера