Сто години от началото на Гражданската война в България
1. Тя стартира на 9 юни 1923. С кървавия прелом против законното държавно управление на Александър Стамболийски и неговото ликвидиране по изключително непосилен метод. И няма да е доста неверно да се каже, че продължава до през днешния ден с разнообразни измерения, форми и активност.
Войната има своя предистория, справедливи аргументи за експлоадирането и субективни фактори, които са я почнали.
Предисторията стартира почти от деня, когато османският султан подписва ферман, с който отстъпва остров Кипър във притежание на Англия за безконечни времена. Така Обединеното кралство се утвърждава като най-печелившият (не)участник в Руско-Турската война, без да даде изстрел и човешка жертва. Англия насочва ултиматум към Русия, че в случай че армията ѝ не спре военните дейности и се опита да навлезе в Истанбул, ще си има работа с военните сили на Острова и други европейски страни. Военните дейности са прекъснати. Сан-Стефанският кротичък контракт е подписан. Берлинският конгрес е призован. Сан-Стефанска България е осуетена и разпокъсана. Голямата част от освободените български земи са върнати назад във притежание на Османската империя. Близо два милиона българи са превърнати още веднъж в жители на османския султан и подложени на принуждение от военни и полицейски управляващи и башибозушки банди.
Придобиването на един основен средиземноморски остров от Англия и увенчаването с триумф на нейната опозиция против опцията на Балканите да се образува огромна и мощна българска страна с проруска ориентировка предопределят идната орис на българския народ и зареждат бурето с барут в недрата на полуострова.
От оня миг се ускорява внезапно многовековната люта борба сред Русия и Англия за власт и въздействие над Балканите, този път и над България.
В българската страна тази геополитическа битка се показва във възбуждане и раздухване на омраза сред проруски и проевропейски политически партии. Повечето от младите български управници, към момента неумеещи да се ориентират добре в „ реалполитик “, тогавашното схващане на геополитиката, се люшкат по всички страни и на процедура разделят нацията на „ русофили “ и „ русофоби “.
Главен изразител на противоруската наклонност става Стефан Стамболов. Приглася му летописецът Захари Стоянов. В поклонението си пред Стамболов той като че ли е не запомнил какво е изрекъл Георги Бенковски пред самия него след погрома на Априлското въстание. Загърбил е обстоятелството, че Стамболов, иницииаторът на Априлското въстание, е избягал от сраженията и изоставил въстаниците и популацията на произвола на башибозуците и османската войска. Не му ли е било известно, че след оповестяването на войната от съветския император, Стамболов не се е записал в Опълчението. А е решил да се занимава с джамбазлък в тила на съветските войски – да ги доставя с коне против добър кяр. Стоянов се демонстрира като деен покровител на властника Стамболов след Освобождението със своята политика и журналистика. Особено по времето, когато основно по виновност на Стамболов се обтягат връзките с Русия и тя скъсва дипломатическите връзки с България. Стоянов даже спомага на Стамболов да докара на власт Кобургготски като контраст на съветската политика по отношение на България.
Тази политика на тогавашните български управници предопределя бъдещата нерадостна орис на народа за 100 и повече години напред. Особено след двете национални катоастрофи.
Историята сочи, че точно Кобургготски, този небългарин, вкарва България в двете национални произшествия една след друга и обезсмисля успехите на Българската войска в три поредни войни. Оказва се, че на вятъра българските офицери и бойци, с всеобщ подвиг и мъжество и при поддръжката на целия български народ у нас и на всички места по света, са стигнали на крачка от възвръщането на огромна част от Сан-Стефанска България като лелеяна вяра на поробените българи в Османската империя и в контраст на битките им за независимост и автономност с следващо присъединение към майка България.
Втората национална злополука на България освен поставя завършек на националния напредък, съпровождал българския народ от момента на освобождението му от турско иго. Но и го довежда до най-голяма мъка, от която сякаш не може да се отърси близо 100 и 10 години.
2.
Александър Стамболийски, поел властта след Световната война и подписал с яд Ньойския кротичък контракт, се заема с политика на въстановяване на порутеното и унизено Отечество.
Една от най-драстичните ограничения, които подхваща, е търсене на отговорност от отговорните за двете национални произшествия, нелегално забогателите по време на войните и реквизиция на имуществото им. Земята на крупните земевладелци над 300 декара е отнета с концепция да се съобщи на безимотните и малоимотните селяни.
Стамболийски е на път да се организира конституционна промяна за оповестяване на България за република. И си печели още един зложелател в лицето на Кобургготски, ведно с подръжниците му от висшата номенклатура и засегнатите от промените притежатели, капиталисти и земевладелци.
Естествено, фрапантната кавга на Стамболийски с олигархията - дано използваме днешното разбиране, както и желанията му по отношение на монархията, провокират застрашените да се приготвят за реванш. Те притеглят на своя страна огромна част от офицерите от Военния съюз, изнемогващи в бедност уволнявани заедно от голямата войска доведена до мижавите тридесетина хиляди души по силата на Ньойския контракт.
Посочените сили се сплотяват в „ Народен сговор “ и приготвят държавен скрит план.
Запред народа изясняват дейностите си като контраст на политиката на Стамболийски, която съгласно тях е тиранична, и това хваща място измежду популацията. Все едно режимът, който те откриват след убийството на Стамболийски, е бил изтъкан от народна власт и великодушие.
Хората одобряват преврата на 9 юни 1923 в началото без особена паника.
Обществото се опомня едвам откакто научава, че сваленият от власт министър-председател е подложен на безчовечен мъчения и убит по-жестоко в сравнение с се коли прасе пред Рождество. Както и биват избивани и затваряни доста от неговите най-близки сподвижници и сътрудници.
Народът схваща какво му се е случило, само че късно. Защото въстанието срещу преврата, избухнало непринудено още на 9 юни, е смазано.
За този скръбен резултат способства и управлението на Българска комунистическа партия с неговия отвод партията да поддържа въстаналите земеделци в страната.
Последвалото няколко месеца по-късно въстание от 23 септември, което някои назовават през днешния ден „ коминтерновско “, само че по това време Гео Милев го зове „ Нощта ражда из мъртва вътрешност вековната завист на тога... “, е удавено в кръв. А поетът заплаща с живота си за своите слова.
Следва още по-жесток гнет и Законът за отбрана на страната.
За отбрана на коя страна?
На тая, чийто легален министър-председател е погубен грубо ведно с доста негови съратници?
Или на оная, дето награждава убийците с ордени, пари и парцели?
Този гнет довежда до Атентата от 1925. Директно е унищожена част от висшата държавна и военна администрация.
Като разследване обаче е ликвидирана съвсем цялата креативна интелигенция.
Вместо интелигентните измежду комунистите, каквито са сякаш желанията на властта, са унищожавани най-вече интелигентните.
Ликвидиран е цветът на нацията нямащ общо с комунистите.
И, какво иронично „ благополучие “ в несретата!
След години е открито окото на Гео Милев – артефактът, който потвърждава, че потрошеният скелет е принадлежал на този Човек. На героя от Световната война, в чиято обезобразена очна празнина е сложено стъклено око, с цел да закрива грозната шрапнелна яма. И по този метод е потвърдено абсолютно по какъв начин са унищожавани хората на мозъка.
Интелигентните!
Без съд и присъда, в подземията на опустелите казарми...
3.
Прогерманската политика на Кобургготски довежда до присъединението на България към военната коалиция отпред с Хитлеристка Германия.
Нямало опция, по този начин изясняват през днешния ден поддръжниците и потомците на присъединителите, наказани по разпореждане на Съюзниците като изискване за подписването на примирието на Царство България с тях в Москва през октомври 1944.
У нас използването на това обвързване на България е известно като „ Народен съд “.
Нямало опция, значи!
А по какъв начин за гърците е съществувала атернатива и те са рекли „ Охи! “ (Не!) макар, че са осъзнавали какво ги чака?
Как югославските генерали са разкрили опция в преврата, който правят сполучливо откакто кралското държавно управление причислява страната към хитлеристката коалиция?
У нас – „ безалтернативни “ дитирамби за министър-председателя Филов, подписал контракта за присъединение на България към Райха.
България дори се и престарава. Обявява война на Съединени американски щати и Англия – сиволично.
Това обаче довежда несимволично до напълно действителни бомбардировки, хиляди почтени жертви и големи опустошения.
Следва съпротивата, убийствата на хиляди хора без съд и присъда, ордените и паричните награди за убийците. Убиват се и деца. Те са разстрелвани от български жандармеристи, множеството родители. Кръв и принуждение. Палежи на къщи на участници в съпротивата и техни помагачи.
Към края на войната над България надвисва опасност от окупация и лишаване на територии.
Ситуацията е такава, че заради ситуацията на България във война с Англия и Съединени американски щати, на която България е основател, се приготвя навлизане на английски и вероятно турски войски с следващо окупиране на страната от Гърция, Югославия и Турция. След което от България да се откъснат огромни територии в интерес на тези страни.
В изгода на Гърция и Югославия, тъй като са съдружници на Англия и Съединени американски щати и огромна част от териториите им са под българска окупация в продължение на три години и „ за отплата “ България би трябвало да си заплати.
А в интерес на Турция, тъй като тази страна резервира неутралитет във войната вместо да се включи на страната на Третия Райх с мераци за реванш след провалянето ѝ в Първата международна война и лишаването ѝ от големи сухоземни територии и егейски острови. Политиката на Ататюрк „ Мир в страната, мир със света “ сработва и отхвърля сходен вид. Но в случай че е бил сбъднат, това би довело до фрапантно изменение на стратегическото съответствие на силите в света в интерес на хитлеристка Германия и нейните съдружници. За съдбовното решение на Турция, улеснило разгрома на Вермахта, се е очаквало страната да бъде „ наградена “.
Очертаният геополитически процес е бил вероятен и използван в първите дни на септември 1944 като контраст на триумфите на Червената войска в Яшко-Кишиневската настъпателна интервенция и опирането на войските ѝ до границата с България. В поддръжка на подобен вид е събитието, че Съюз на съветските социалистически републики не е имал международноправно съображение да навлезе с войските си в България защото не е бил в положение на война с нея.
Апетитите биват пресечени на 5 септември 1944, когато Съюз на съветските социалистически републики афишира на война на България не без знанието на българското държавно управление.
Какво би се случило, в случай че руският съюз не е направил това деяние?
Напълно допустимо би било в част от българските земи публични езици да бъдат през днешния ден гръцкият, сръбският и турският.
От тази позиция по какъв начин би трябвало да се прави оценка Съюз на съветските социалистически републики?
За отговорните за надвисналата трета национална злополука и техните днешни потомци и поддръжници, Съюз на съветските социалистически републики е окупатор.
За съвсем целия български народ, измъкнал се от пропастта на третата национална злополука с решаващата интервенция на Съюз на съветските социалистически републики, той е избавител.
4.
По време на съпротивата са наказани на гибел и разстреляни български генерали и висши държавни чиновници, разузнавали за Съветския съюз, български интелектуалци, употребявали средства на Съюзниците за въоръжена битка срещу българската прогерманска власт.
Днес тези хора се афишират от някои за „ национални предатели “, тъй като работили срещу законната власт на България.
Но тъкмо техните дейности, като част от военните актове на Народно-освободителната въстаническа войска (НОВА), както и борбите на Българската войска против Вермахта, биват употребявани от Съюз на съветските социалистически републики като мощен коз, с цел да не се допусне орязването на България в интерес на Гърция, Югославия и Турция. Както и да се резервира Южна Добруджа, върната от Румъния на България през военната 1940 с поддръжката на Германия и Съюз на съветските социалистически републики, които по това време са били съдружници по силата германско-съветския пакт.
Та в тази ситуация кои фактори са предатели и врагове на Отечеството?
Онези, които са включили България към хитлеристка Германия и оповестили война на Англия и Съединени американски щати, като със своята политика едвам не довеждат страната до трета национална злополука, предотвратена от Съюз на съветските социалистически републики?
Или другите, дето с дейностите си са доказвали, че в България работят съпротивителни сили и те са приети за част от антихитлеристката коалиция, и тази истина е спомогнала за спасяването на териториалната целокупност на страната?
Така се стига до делката сред Чърчил и Сталин през октомври 1944 (75/25 в интерес на СССР) и България е предадена на Съветския съюз за преобладаващо въздействие. Онези 25% са евентуално факторът, който е стимулирал и заплащал съпротивителното придвижване в България против властта на Отечествения фронт, известно като „ горяните “. Властите на Острова явно са били наясно, че няма да реализират нищо несъмнено, само че за какво да не се понаруши уютът на властта в България.
В България, с изключение на от Народния съд, са търсени, арестувани и даже екзекутирани „ по късата процедура “ доста хора, едни отговорни, други невиновни за бедите през Втората международна война.
В страната е открит социалистически режим. Отнета е крупната благосъстоятелност, въобще е отречена частната благосъстоятелност: промишлена, селскостопанска, финансова, информационна, обслужваща. Буржоазията е отстранена като класа. Въведени са кооперативите в селското стопанство и услугите. За по-малко от 10 години са преодолени следствията от Втората международна война. Стотици младежи, недоволни от властта по някакви аргументи, вземат решение да изоставен страната незаконно. Част от тях заплащат с живота си на границата. Други съумяват да се доберат до Запада и заживяват там.
Гражданската война утихва, само че продължава да се води, повече на идеологическия фронт. Част от недоволните от властта са въдворявани в лагери, където някои приключват живота си. По претекстове на „ Джибсибенд “ в градовете се носи песничка: „ О, Джиб-Джиб-Джиб-Джиб Белене, курортен интернат, и три години бачкане по новия закон “. Радиостанциите „ Свободна Европа “, „ Гласът на Америка “ и БиБиСи поддържат тонуса на съпротивата измежду част от популацията.
На 11 ноември 1989, със свалянето на Тодор Живков от власт, войната пламва на нова сметка. Актът съответствува с рухването на Берлинската стена и сделката сред руския водач и американския президент на остров Малта. „ Наивният “ Горбачов ще споделя с късна дата плачешком, че в оня миг бил „ измамен “ от американците.
Гражданската война придобива тип на „ Четиридесет и пет години стигат “. Започва някакъв „ преход “. Всъщност става дума за режисиран развой на промяна на собствеността и режима. В основата е програмата „ Ран-Ът “, направена от стопански специалисти на Съединени американски щати по искане на държавното управление на Българска социалистическа партия и призната от Народното събрание за сведение.
Към оня миг България е с население девет милиона. Икономиката и селското стопанство са в подем. Образованието е всеобщо и се конкурира с нивото на израелското. Организация на обединените нации слага страната на 27 място в света по показател на човешкото развиване.
За тридесетина „ преходни “ години народът се смалява до малко над шест милиона. Селското стопанство и индустрията са на процедура сринати. Народът обеднява. Училищата са понижени на половина. Образованието е такова, че през 2022 множеството от изпитните резултати на матурите гравитират към „ двойка “ и „ тройка “. Не са по-различни и тазгодишните оценки. Медицинското обезпечаване става съвсем недостъпно за бедните, които са масата от народа, тъй като биват задължавани да заплащат. Капитализмът се завръща в най-вълчия си тип.
Реваншизмът на „ някогашните “ се съчетава с колаборацията на част от „ сегашните “. Едновременно с това, „ елитите “ от всички цветове и нюанси, заграбили дружно основни позиции в икономическата сфера, водят люта борба между тях. Лошото е, че една след друга падат глави на „ подземни “ и публични герои. Гангстерски е погубен пред дома му през 1996 даже ексминистър-председателят Луканов – за пръв път от 1907 година, когато е убит министър председателят Петков в центъра на София.
Мантрата „ комунизъм-антикомунизъм “ от началото на „ прехода “ се изхабява и бива сменена с „ русофили-русофоби “.
Стамболовата ария от първите години след Освобождението се подхваща на нов глас.
Днес тя намира израз в политиката на „ партиите на войната “ против „ партиите на мира “.
Ожесточението е огромно.
Кой-кого в геополитически проект приема у нас тип „ Против Русия! “ и „ За Русия! “.
5.
Докога ще продължава по този начин?
Може би досега, в който една от двете протовостоящи геополитически сили – англосаксонците или Русия, успее да вземе уверено и трайно връх в ожесточената борба посред им. Дали това ще бъде обвързвано единствено с военните дейности в Украйна и тяхното ограничение в рамките на тази страна, или ще се стигне до нечовечен международен конфликт, времето ще покаже. И съществуването на здрав разсъдък или безумство у „ елитите “.
Родните политици, неотчитащи верятно, че България застава два пъти срещу освободителя си и претърпява проваляне и в двете международни войни, поставят родината ни против Русия за трети път. И е допустимо България трети път да се окаже на губещата страна.
Защото извечните желания на Русия да държи под надзор Югоизточна Европа са настоящи и през днешния ден и тя надали има желание да се отхвърля от своите геополитически ползи и цели. Освен в случай че бъде победена и територията ѝ разчленена. Което не е чак толкоз евентуално поради на международните трендове, свързани с повишаването на големия дълг на Съединени американски щати, отслабването на $ като аварийна международна валута и повишаването на престижа на страните от БРИКС и техните поддръжници и почитатели. Не би трябвало да се подценяват и иносказателно подаваните знаци от Турция, че може в един миг да се окаже на страната на БРИКС и Русия...
От друга страна, България, със своята неправилна политика от 1989 насам, пламнала като гърмеж на водената десетилетия наред тиха революция, демонстрира, че към този момент сякаш не може да мисли и работи за отстояване на свое лично мнение и решение за място в европейските и международните каузи.
Далече обратно в историята са останали оценките на Кисинджър от 1994, че „ Партньорство за мир “ не е спирка по пътя към НАТО, а опция на НАТО “.
Нека напомня, че предтеча на „ Партньорство за мир “ е тихата и подотворна дипломация на Генералния щаб на Българската войска при започване на Деветдесетте години под управлението на тогавашния шеф армейски военачалник Петров. Главнокомандващият на Обединените въоръжени сили на НАТО за Европа военачалник Шаликашвили декларира през 1993: това, което прави българският Генерален щаб, е същинско партньорство за мир! На основата на този опит Съединени американски щати одобряват инциативата и сетне Програмата „ Партньорство за мир “.
Тогава имаше вяра за независима пробългарска политика на България. И тя бе, казано в резюме, невмешателство на България в спорове даже под егидата на Организация на обединените нации, съдействие с НАТО, Съединени американски щати, Европа и Русия, неангажиране с военни обединения по никой метод. От такава политика на България, колкото и мъчно да наподобява нейното реализиране, би имал изгода освен българският народ, само че и страните от Балканския район, Европа, Съединени американски щати и Русия.
За страдание през днешния ден това е история, за която родният „ хайлайф “ евентуално не желае да си спомня. А някои може да нямат даже и разбиране за тези събития.
Дай Боже Гражданската война в България да не се разгори още веднъж с пламъка и жертвите от предишните 100 години.
Като се виждат обаче трендовете на политическия динамизъм у нас, очакванията не са доста огромни.
Народът в голямата си част е „ за “ положителни връзки с Русия, „ елитът “ е „ срещу “ такива връзки с Русия.
Имперските ползи на Русия (СССР) сътвориха условия България за 45 години да стане от седем девет милиона, с могъща войска, мощна стопанска система, здрав, просветен и обединен народ.
Имперските ползи на Съединени американски щати и Англия сътвориха условия България за 34 години да се смали от девет до шест милиона, мощно орязаната войска да марширува на паради с овехтяла руска военна техника, образованието да се снижи до едно от най-ниските места в Европа, народът да е разграничен на „ фили “ и „ фоби “.
6.
През 1925 превъзходният журналист Йосиф Хербст написа:
„ Да се избавя страната е едно, а да се избавя държавното управление е друго. За спасяването на страната може да се пожертва едно държавно управление. За спасяването на което и да е държавно управление обаче не може и не трябва да се жертва страната. “
Един ден той излиза от вкъщи си - както постоянно елеганен, с искрящо бели облекла.
Придружен от служители на реда.
Никога не се връща.
Дано да бъркам, че сходно развиване може да се повтори у нас.
Време е народът ни и „ елитът “ да се опомнят и схванат, че единствено от българите зависи по какъв начин ще живеят и какво бъдеще ще си изберат.
Защото става дума за оцеляването на страната ни като страна и на народа ни като суверен.
Никоя външна мощ няма да направи нещо положително за народа и страната ни.
Защото по този начин е организиран светът: всеки за себе си.
Вълчи закон, само че изцяло справедлив закон.
Сто години революция са доста.
Стига към този момент!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Войната има своя предистория, справедливи аргументи за експлоадирането и субективни фактори, които са я почнали.
Предисторията стартира почти от деня, когато османският султан подписва ферман, с който отстъпва остров Кипър във притежание на Англия за безконечни времена. Така Обединеното кралство се утвърждава като най-печелившият (не)участник в Руско-Турската война, без да даде изстрел и човешка жертва. Англия насочва ултиматум към Русия, че в случай че армията ѝ не спре военните дейности и се опита да навлезе в Истанбул, ще си има работа с военните сили на Острова и други европейски страни. Военните дейности са прекъснати. Сан-Стефанският кротичък контракт е подписан. Берлинският конгрес е призован. Сан-Стефанска България е осуетена и разпокъсана. Голямата част от освободените български земи са върнати назад във притежание на Османската империя. Близо два милиона българи са превърнати още веднъж в жители на османския султан и подложени на принуждение от военни и полицейски управляващи и башибозушки банди.
Придобиването на един основен средиземноморски остров от Англия и увенчаването с триумф на нейната опозиция против опцията на Балканите да се образува огромна и мощна българска страна с проруска ориентировка предопределят идната орис на българския народ и зареждат бурето с барут в недрата на полуострова.
От оня миг се ускорява внезапно многовековната люта борба сред Русия и Англия за власт и въздействие над Балканите, този път и над България.
В българската страна тази геополитическа битка се показва във възбуждане и раздухване на омраза сред проруски и проевропейски политически партии. Повечето от младите български управници, към момента неумеещи да се ориентират добре в „ реалполитик “, тогавашното схващане на геополитиката, се люшкат по всички страни и на процедура разделят нацията на „ русофили “ и „ русофоби “.
Главен изразител на противоруската наклонност става Стефан Стамболов. Приглася му летописецът Захари Стоянов. В поклонението си пред Стамболов той като че ли е не запомнил какво е изрекъл Георги Бенковски пред самия него след погрома на Априлското въстание. Загърбил е обстоятелството, че Стамболов, иницииаторът на Априлското въстание, е избягал от сраженията и изоставил въстаниците и популацията на произвола на башибозуците и османската войска. Не му ли е било известно, че след оповестяването на войната от съветския император, Стамболов не се е записал в Опълчението. А е решил да се занимава с джамбазлък в тила на съветските войски – да ги доставя с коне против добър кяр. Стоянов се демонстрира като деен покровител на властника Стамболов след Освобождението със своята политика и журналистика. Особено по времето, когато основно по виновност на Стамболов се обтягат връзките с Русия и тя скъсва дипломатическите връзки с България. Стоянов даже спомага на Стамболов да докара на власт Кобургготски като контраст на съветската политика по отношение на България.
Тази политика на тогавашните български управници предопределя бъдещата нерадостна орис на народа за 100 и повече години напред. Особено след двете национални катоастрофи.
Историята сочи, че точно Кобургготски, този небългарин, вкарва България в двете национални произшествия една след друга и обезсмисля успехите на Българската войска в три поредни войни. Оказва се, че на вятъра българските офицери и бойци, с всеобщ подвиг и мъжество и при поддръжката на целия български народ у нас и на всички места по света, са стигнали на крачка от възвръщането на огромна част от Сан-Стефанска България като лелеяна вяра на поробените българи в Османската империя и в контраст на битките им за независимост и автономност с следващо присъединение към майка България.
Втората национална злополука на България освен поставя завършек на националния напредък, съпровождал българския народ от момента на освобождението му от турско иго. Но и го довежда до най-голяма мъка, от която сякаш не може да се отърси близо 100 и 10 години.
2.
Александър Стамболийски, поел властта след Световната война и подписал с яд Ньойския кротичък контракт, се заема с политика на въстановяване на порутеното и унизено Отечество.
Една от най-драстичните ограничения, които подхваща, е търсене на отговорност от отговорните за двете национални произшествия, нелегално забогателите по време на войните и реквизиция на имуществото им. Земята на крупните земевладелци над 300 декара е отнета с концепция да се съобщи на безимотните и малоимотните селяни.
Стамболийски е на път да се организира конституционна промяна за оповестяване на България за република. И си печели още един зложелател в лицето на Кобургготски, ведно с подръжниците му от висшата номенклатура и засегнатите от промените притежатели, капиталисти и земевладелци.
Естествено, фрапантната кавга на Стамболийски с олигархията - дано използваме днешното разбиране, както и желанията му по отношение на монархията, провокират застрашените да се приготвят за реванш. Те притеглят на своя страна огромна част от офицерите от Военния съюз, изнемогващи в бедност уволнявани заедно от голямата войска доведена до мижавите тридесетина хиляди души по силата на Ньойския контракт.
Посочените сили се сплотяват в „ Народен сговор “ и приготвят държавен скрит план.
Запред народа изясняват дейностите си като контраст на политиката на Стамболийски, която съгласно тях е тиранична, и това хваща място измежду популацията. Все едно режимът, който те откриват след убийството на Стамболийски, е бил изтъкан от народна власт и великодушие.
Хората одобряват преврата на 9 юни 1923 в началото без особена паника.
Обществото се опомня едвам откакто научава, че сваленият от власт министър-председател е подложен на безчовечен мъчения и убит по-жестоко в сравнение с се коли прасе пред Рождество. Както и биват избивани и затваряни доста от неговите най-близки сподвижници и сътрудници.
Народът схваща какво му се е случило, само че късно. Защото въстанието срещу преврата, избухнало непринудено още на 9 юни, е смазано.
За този скръбен резултат способства и управлението на Българска комунистическа партия с неговия отвод партията да поддържа въстаналите земеделци в страната.
Последвалото няколко месеца по-късно въстание от 23 септември, което някои назовават през днешния ден „ коминтерновско “, само че по това време Гео Милев го зове „ Нощта ражда из мъртва вътрешност вековната завист на тога... “, е удавено в кръв. А поетът заплаща с живота си за своите слова.
Следва още по-жесток гнет и Законът за отбрана на страната.
За отбрана на коя страна?
На тая, чийто легален министър-председател е погубен грубо ведно с доста негови съратници?
Или на оная, дето награждава убийците с ордени, пари и парцели?
Този гнет довежда до Атентата от 1925. Директно е унищожена част от висшата държавна и военна администрация.
Като разследване обаче е ликвидирана съвсем цялата креативна интелигенция.
Вместо интелигентните измежду комунистите, каквито са сякаш желанията на властта, са унищожавани най-вече интелигентните.
Ликвидиран е цветът на нацията нямащ общо с комунистите.
И, какво иронично „ благополучие “ в несретата!
След години е открито окото на Гео Милев – артефактът, който потвърждава, че потрошеният скелет е принадлежал на този Човек. На героя от Световната война, в чиято обезобразена очна празнина е сложено стъклено око, с цел да закрива грозната шрапнелна яма. И по този метод е потвърдено абсолютно по какъв начин са унищожавани хората на мозъка.
Интелигентните!
Без съд и присъда, в подземията на опустелите казарми...
3.
Прогерманската политика на Кобургготски довежда до присъединението на България към военната коалиция отпред с Хитлеристка Германия.
Нямало опция, по този начин изясняват през днешния ден поддръжниците и потомците на присъединителите, наказани по разпореждане на Съюзниците като изискване за подписването на примирието на Царство България с тях в Москва през октомври 1944.
У нас използването на това обвързване на България е известно като „ Народен съд “.
Нямало опция, значи!
А по какъв начин за гърците е съществувала атернатива и те са рекли „ Охи! “ (Не!) макар, че са осъзнавали какво ги чака?
Как югославските генерали са разкрили опция в преврата, който правят сполучливо откакто кралското държавно управление причислява страната към хитлеристката коалиция?
У нас – „ безалтернативни “ дитирамби за министър-председателя Филов, подписал контракта за присъединение на България към Райха.
България дори се и престарава. Обявява война на Съединени американски щати и Англия – сиволично.
Това обаче довежда несимволично до напълно действителни бомбардировки, хиляди почтени жертви и големи опустошения.
Следва съпротивата, убийствата на хиляди хора без съд и присъда, ордените и паричните награди за убийците. Убиват се и деца. Те са разстрелвани от български жандармеристи, множеството родители. Кръв и принуждение. Палежи на къщи на участници в съпротивата и техни помагачи.
Към края на войната над България надвисва опасност от окупация и лишаване на територии.
Ситуацията е такава, че заради ситуацията на България във война с Англия и Съединени американски щати, на която България е основател, се приготвя навлизане на английски и вероятно турски войски с следващо окупиране на страната от Гърция, Югославия и Турция. След което от България да се откъснат огромни територии в интерес на тези страни.
В изгода на Гърция и Югославия, тъй като са съдружници на Англия и Съединени американски щати и огромна част от териториите им са под българска окупация в продължение на три години и „ за отплата “ България би трябвало да си заплати.
А в интерес на Турция, тъй като тази страна резервира неутралитет във войната вместо да се включи на страната на Третия Райх с мераци за реванш след провалянето ѝ в Първата международна война и лишаването ѝ от големи сухоземни територии и егейски острови. Политиката на Ататюрк „ Мир в страната, мир със света “ сработва и отхвърля сходен вид. Но в случай че е бил сбъднат, това би довело до фрапантно изменение на стратегическото съответствие на силите в света в интерес на хитлеристка Германия и нейните съдружници. За съдбовното решение на Турция, улеснило разгрома на Вермахта, се е очаквало страната да бъде „ наградена “.
Очертаният геополитически процес е бил вероятен и използван в първите дни на септември 1944 като контраст на триумфите на Червената войска в Яшко-Кишиневската настъпателна интервенция и опирането на войските ѝ до границата с България. В поддръжка на подобен вид е събитието, че Съюз на съветските социалистически републики не е имал международноправно съображение да навлезе с войските си в България защото не е бил в положение на война с нея.
Апетитите биват пресечени на 5 септември 1944, когато Съюз на съветските социалистически републики афишира на война на България не без знанието на българското държавно управление.
Какво би се случило, в случай че руският съюз не е направил това деяние?
Напълно допустимо би било в част от българските земи публични езици да бъдат през днешния ден гръцкият, сръбският и турският.
От тази позиция по какъв начин би трябвало да се прави оценка Съюз на съветските социалистически републики?
За отговорните за надвисналата трета национална злополука и техните днешни потомци и поддръжници, Съюз на съветските социалистически републики е окупатор.
За съвсем целия български народ, измъкнал се от пропастта на третата национална злополука с решаващата интервенция на Съюз на съветските социалистически републики, той е избавител.
4.
По време на съпротивата са наказани на гибел и разстреляни български генерали и висши държавни чиновници, разузнавали за Съветския съюз, български интелектуалци, употребявали средства на Съюзниците за въоръжена битка срещу българската прогерманска власт.
Днес тези хора се афишират от някои за „ национални предатели “, тъй като работили срещу законната власт на България.
Но тъкмо техните дейности, като част от военните актове на Народно-освободителната въстаническа войска (НОВА), както и борбите на Българската войска против Вермахта, биват употребявани от Съюз на съветските социалистически републики като мощен коз, с цел да не се допусне орязването на България в интерес на Гърция, Югославия и Турция. Както и да се резервира Южна Добруджа, върната от Румъния на България през военната 1940 с поддръжката на Германия и Съюз на съветските социалистически републики, които по това време са били съдружници по силата германско-съветския пакт.
Та в тази ситуация кои фактори са предатели и врагове на Отечеството?
Онези, които са включили България към хитлеристка Германия и оповестили война на Англия и Съединени американски щати, като със своята политика едвам не довеждат страната до трета национална злополука, предотвратена от Съюз на съветските социалистически републики?
Или другите, дето с дейностите си са доказвали, че в България работят съпротивителни сили и те са приети за част от антихитлеристката коалиция, и тази истина е спомогнала за спасяването на териториалната целокупност на страната?
Така се стига до делката сред Чърчил и Сталин през октомври 1944 (75/25 в интерес на СССР) и България е предадена на Съветския съюз за преобладаващо въздействие. Онези 25% са евентуално факторът, който е стимулирал и заплащал съпротивителното придвижване в България против властта на Отечествения фронт, известно като „ горяните “. Властите на Острова явно са били наясно, че няма да реализират нищо несъмнено, само че за какво да не се понаруши уютът на властта в България.
В България, с изключение на от Народния съд, са търсени, арестувани и даже екзекутирани „ по късата процедура “ доста хора, едни отговорни, други невиновни за бедите през Втората международна война.
В страната е открит социалистически режим. Отнета е крупната благосъстоятелност, въобще е отречена частната благосъстоятелност: промишлена, селскостопанска, финансова, информационна, обслужваща. Буржоазията е отстранена като класа. Въведени са кооперативите в селското стопанство и услугите. За по-малко от 10 години са преодолени следствията от Втората международна война. Стотици младежи, недоволни от властта по някакви аргументи, вземат решение да изоставен страната незаконно. Част от тях заплащат с живота си на границата. Други съумяват да се доберат до Запада и заживяват там.
Гражданската война утихва, само че продължава да се води, повече на идеологическия фронт. Част от недоволните от властта са въдворявани в лагери, където някои приключват живота си. По претекстове на „ Джибсибенд “ в градовете се носи песничка: „ О, Джиб-Джиб-Джиб-Джиб Белене, курортен интернат, и три години бачкане по новия закон “. Радиостанциите „ Свободна Европа “, „ Гласът на Америка “ и БиБиСи поддържат тонуса на съпротивата измежду част от популацията.
На 11 ноември 1989, със свалянето на Тодор Живков от власт, войната пламва на нова сметка. Актът съответствува с рухването на Берлинската стена и сделката сред руския водач и американския президент на остров Малта. „ Наивният “ Горбачов ще споделя с късна дата плачешком, че в оня миг бил „ измамен “ от американците.
Гражданската война придобива тип на „ Четиридесет и пет години стигат “. Започва някакъв „ преход “. Всъщност става дума за режисиран развой на промяна на собствеността и режима. В основата е програмата „ Ран-Ът “, направена от стопански специалисти на Съединени американски щати по искане на държавното управление на Българска социалистическа партия и призната от Народното събрание за сведение.
Към оня миг България е с население девет милиона. Икономиката и селското стопанство са в подем. Образованието е всеобщо и се конкурира с нивото на израелското. Организация на обединените нации слага страната на 27 място в света по показател на човешкото развиване.
За тридесетина „ преходни “ години народът се смалява до малко над шест милиона. Селското стопанство и индустрията са на процедура сринати. Народът обеднява. Училищата са понижени на половина. Образованието е такова, че през 2022 множеството от изпитните резултати на матурите гравитират към „ двойка “ и „ тройка “. Не са по-различни и тазгодишните оценки. Медицинското обезпечаване става съвсем недостъпно за бедните, които са масата от народа, тъй като биват задължавани да заплащат. Капитализмът се завръща в най-вълчия си тип.
Реваншизмът на „ някогашните “ се съчетава с колаборацията на част от „ сегашните “. Едновременно с това, „ елитите “ от всички цветове и нюанси, заграбили дружно основни позиции в икономическата сфера, водят люта борба между тях. Лошото е, че една след друга падат глави на „ подземни “ и публични герои. Гангстерски е погубен пред дома му през 1996 даже ексминистър-председателят Луканов – за пръв път от 1907 година, когато е убит министър председателят Петков в центъра на София.
Мантрата „ комунизъм-антикомунизъм “ от началото на „ прехода “ се изхабява и бива сменена с „ русофили-русофоби “.
Стамболовата ария от първите години след Освобождението се подхваща на нов глас.
Днес тя намира израз в политиката на „ партиите на войната “ против „ партиите на мира “.
Ожесточението е огромно.
Кой-кого в геополитически проект приема у нас тип „ Против Русия! “ и „ За Русия! “.
5.
Докога ще продължава по този начин?
Може би досега, в който една от двете протовостоящи геополитически сили – англосаксонците или Русия, успее да вземе уверено и трайно връх в ожесточената борба посред им. Дали това ще бъде обвързвано единствено с военните дейности в Украйна и тяхното ограничение в рамките на тази страна, или ще се стигне до нечовечен международен конфликт, времето ще покаже. И съществуването на здрав разсъдък или безумство у „ елитите “.
Родните политици, неотчитащи верятно, че България застава два пъти срещу освободителя си и претърпява проваляне и в двете международни войни, поставят родината ни против Русия за трети път. И е допустимо България трети път да се окаже на губещата страна.
Защото извечните желания на Русия да държи под надзор Югоизточна Европа са настоящи и през днешния ден и тя надали има желание да се отхвърля от своите геополитически ползи и цели. Освен в случай че бъде победена и територията ѝ разчленена. Което не е чак толкоз евентуално поради на международните трендове, свързани с повишаването на големия дълг на Съединени американски щати, отслабването на $ като аварийна международна валута и повишаването на престижа на страните от БРИКС и техните поддръжници и почитатели. Не би трябвало да се подценяват и иносказателно подаваните знаци от Турция, че може в един миг да се окаже на страната на БРИКС и Русия...
От друга страна, България, със своята неправилна политика от 1989 насам, пламнала като гърмеж на водената десетилетия наред тиха революция, демонстрира, че към този момент сякаш не може да мисли и работи за отстояване на свое лично мнение и решение за място в европейските и международните каузи.
Далече обратно в историята са останали оценките на Кисинджър от 1994, че „ Партньорство за мир “ не е спирка по пътя към НАТО, а опция на НАТО “.
Нека напомня, че предтеча на „ Партньорство за мир “ е тихата и подотворна дипломация на Генералния щаб на Българската войска при започване на Деветдесетте години под управлението на тогавашния шеф армейски военачалник Петров. Главнокомандващият на Обединените въоръжени сили на НАТО за Европа военачалник Шаликашвили декларира през 1993: това, което прави българският Генерален щаб, е същинско партньорство за мир! На основата на този опит Съединени американски щати одобряват инциативата и сетне Програмата „ Партньорство за мир “.
Тогава имаше вяра за независима пробългарска политика на България. И тя бе, казано в резюме, невмешателство на България в спорове даже под егидата на Организация на обединените нации, съдействие с НАТО, Съединени американски щати, Европа и Русия, неангажиране с военни обединения по никой метод. От такава политика на България, колкото и мъчно да наподобява нейното реализиране, би имал изгода освен българският народ, само че и страните от Балканския район, Европа, Съединени американски щати и Русия.
За страдание през днешния ден това е история, за която родният „ хайлайф “ евентуално не желае да си спомня. А някои може да нямат даже и разбиране за тези събития.
Дай Боже Гражданската война в България да не се разгори още веднъж с пламъка и жертвите от предишните 100 години.
Като се виждат обаче трендовете на политическия динамизъм у нас, очакванията не са доста огромни.
Народът в голямата си част е „ за “ положителни връзки с Русия, „ елитът “ е „ срещу “ такива връзки с Русия.
Имперските ползи на Русия (СССР) сътвориха условия България за 45 години да стане от седем девет милиона, с могъща войска, мощна стопанска система, здрав, просветен и обединен народ.
Имперските ползи на Съединени американски щати и Англия сътвориха условия България за 34 години да се смали от девет до шест милиона, мощно орязаната войска да марширува на паради с овехтяла руска военна техника, образованието да се снижи до едно от най-ниските места в Европа, народът да е разграничен на „ фили “ и „ фоби “.
6.
През 1925 превъзходният журналист Йосиф Хербст написа:
„ Да се избавя страната е едно, а да се избавя държавното управление е друго. За спасяването на страната може да се пожертва едно държавно управление. За спасяването на което и да е държавно управление обаче не може и не трябва да се жертва страната. “
Един ден той излиза от вкъщи си - както постоянно елеганен, с искрящо бели облекла.
Придружен от служители на реда.
Никога не се връща.
Дано да бъркам, че сходно развиване може да се повтори у нас.
Време е народът ни и „ елитът “ да се опомнят и схванат, че единствено от българите зависи по какъв начин ще живеят и какво бъдеще ще си изберат.
Защото става дума за оцеляването на страната ни като страна и на народа ни като суверен.
Никоя външна мощ няма да направи нещо положително за народа и страната ни.
Защото по този начин е организиран светът: всеки за себе си.
Вълчи закон, само че изцяло справедлив закон.
Сто години революция са доста.
Стига към този момент!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ