48-ото Народно събрание: Стъпки наникъде, особено при кучешка поличба
1. Такива обрати – след „ вещаещ “ (пророчески) сън – са се случвали през Средните епохи, когато понятието „ съвест “ е имало морална стойност. Ала в наши дни сходни образци съвсем няма. А и несъмнено има рецесия на „ вещаещите сънища “. Последният, по мой спомен, беше през 2014 година, освен това с противоположен резултат. Тогавашният ректор на Софийския университет (след следващата студентска окупация) сънува по какъв начин въоръжени лица нахлуват от подлеза през тунела, водещ към вътрешния двор на Алма Матер, вследствие на което закри задълго този достъп за обществеността. Ето за какво, почтено казано, не виждам изход от сегашната политическа невъзможност.
Особено при „ кучешка прокоба “. Вчера едно софийско куче в песъчлив цвят, открило се на кривнатите жълти плочки пред Народното събрание, се трансформира в „ воин на деня “. То с някаква странна „ политическа съпричастност “ наблюдаваше по какъв начин идват формалните посетители и цялото „ президентско войнство “. След което, на собствен ред, обърна тил на „ аления килим на властта “ и си би опашката нанякъде. Неговото държание, уви, също не вещае дълъг живот на този парламент. Подобен казус е имало преди век и той задава началото на една дълга революция. При встъпването в служба на държавното управление на проф. Александър Цанков (дошло на власт след деветоюнския прелом през 1923 г.) едно куче се трансформира в център на церемонията пред Народното събрание и попада на всички фотоси, запечатали срещата на новоизбрания министър председател с цар Борис III. Още преди време това се е приело като „ неприятен знак “. Но дотук с „ поличбите “.
2. Не е ясно дали 48-ият парламент въобще ще проработи. Парламентарните траншеи на „ статуквото “ и „ смяната “ са от дълго време изкопани и надълбоко укрепени. На парламентарния фронт нищо ново. Видя се и по парламентарното гласоподаване. „ Продължаваме промяната “ залегнаха в едната траншея (подкрепени от „ Демократична България “, която обаче е и в ролята на градивен парламентьор); ГЕРБ са в другия окоп (ДПС ги изостави след първото гласоподаване, а „ Възходът “ на Янев към този момент остава на аварийни позиции). Партията на жителя Копейкин не стана, настръхнала от неприязън, до момента в който звучеше „ Одата на насладата “ на Бетовен, с цел да изрази злоба против всичко „ западно “ и „ европейско “, и против жигосаната от тях „ евроатлантическа паплач “. В един миг Кристиян Вигенин и Йордан Цонев се „ пробваха “ като кандидатури, само че люлката сред „ статуквото “ и „ смяната “ бързо ги изпрати назад на банките.
3. Олицетворяван от своя доайен Вежди Рашидов, новият парламент изглеждаше в действителност като бутафория: „ Ма цялостен подбив бе, уважаеми сътрудници. Ако по този начин ми карате четри дни, аз не съм кат вас свободен човек. Я, апелирам ви! “. В случая не беше проблем това, че доайенът бърка „ гласувано “ с „ признато “ и въобще не е наясно с правилника, макар парламентарния си опит. По същия метод той ръководеше и българската просвета два мандата.
Проблемът, отново дублирам, не е в това какво Вежди Рашидов четеше от авансово квалифицирания лист през вчерашния ден, а че никой в този парламент към този момент не е наясно с процедурата. По-точно: по кое време свършва първото съвещание (и свършило ли е то?) и какъв брой дни може да продължи целия този театър?
„ Четри дни “ или доста повече? Конституционно съгласно ли е това? Може ли „ доайенът “ да привиква председателски съвет и каква правна мощ биха имали оттук насетне всички взети решения, които би трябвало да носят подписа на ръководителя на Народното събрание? Цял низ от въпроси. Ала е ясно едно: изборът на ръководителя на Народното събрание предхожда конституирането на парламентарните комисии (бюджетна, правна и т.н.), както и избора на техните ръководители. По този метод изначално се блокира работата на Народното събрание, приемането на новия бюджет и законите, свързани с Плана за възобновяване, които обществото от дълго време чака и чиито средства са залегнали в бюджетите на общините.
4. Рискът Народното събрание да се разпадне (още преди процедурата с проучвателните мандати за сформиране на правителство) е напълно действителен. Вижда се, че групировката на жителя Копейкин несъмнено работи в тази тенденция. От парламентарната естрада към този момент се насъскват гласоподавателите против продажния (небългарски) политически хайлайф. Целта на упражнението е хората, затънали в проблемите си, да натрупат отплата за кавга. Опасността от радикализация въобще не е за подценяване.
5. Идеята за ротация, препоръчана от Христо Иванов, колкото и да не е за поверие, се оказа единствената допустима дотук концепция. Тя има евристичен капацитет, въпросът е дали е конституционно издържана. Независимо от снощното отдръпване на кандидатурата на Никола Минчев от страна на „ Продължаваме промяната “, най-вероятно е отново да се окажем в „ бинарна обстановка “.
И така, двама ръководители на Народното събрание да се редуват, само че за какъв интервал? Предвидимият живот на това Народно заседание е може би още месец и половина. Как тогава ще се редуват двамата ръководители? Конституционалисти към този момент обясниха, че е невероятно те да бъдат въображаеми като съ-председатели на Народното събрание, това подменя главния закон на страната. Или България ще би трябвало да се раздели „ на две “ (както е на процедура разделена).
Да прескочим в тази ситуация процедурата, въпреки тя да е от голямо значение, и да се вгледаме в евристичния капацитет на ротацията. Ако тя проработи, въпреки и да не е планувана в Конституцията, не е ли допустимо тогава да имаме и двама ротационни министър-председатели? Като излаз от политическата рецесия. Така гласувалите за единия ще одобряват неговите решения, а гласувалите за втория – другите решения?
Ако концепцията „ проработи “, не би ли било допустимо тогава да имаме и двама основни прокурори на ротационен принцип? Така най-накрая ще се избавим от Иван Гешев и ще избегнем острата рецесия в правосъдната система?
И най-много, мисля си (но след съответни промени в Конституцията), да въведем и ротационни президенти, с което политическото напрежение в страната (включително в интернационален план) би могло да спадне неведнъж. Но тук несъзнателно ме жегва следното допускане. Представете си единствено по какъв начин след следващата ротация на единия президент (в композиция със служебно правителство) половин година сме в Европейския съюз и НАТО, а половин година – примерно в Евразийския… Не, тук нещата би трябвало доста деликатно да се обмислят!
6. И най-после, не е ли по-лесно при тази тотална политическа невъзможност всичко да се взема решение с изтегляне на „ чоп “ – с „ ези “ или „ тура “? От парламентарната естрада – бързо и демократично. Проблемът е, че даже това да се одобри, все някой ще се възползва от процедурата и отново ще упорства за преиграване.
Тони Николов,
Особено при „ кучешка прокоба “. Вчера едно софийско куче в песъчлив цвят, открило се на кривнатите жълти плочки пред Народното събрание, се трансформира в „ воин на деня “. То с някаква странна „ политическа съпричастност “ наблюдаваше по какъв начин идват формалните посетители и цялото „ президентско войнство “. След което, на собствен ред, обърна тил на „ аления килим на властта “ и си би опашката нанякъде. Неговото държание, уви, също не вещае дълъг живот на този парламент. Подобен казус е имало преди век и той задава началото на една дълга революция. При встъпването в служба на държавното управление на проф. Александър Цанков (дошло на власт след деветоюнския прелом през 1923 г.) едно куче се трансформира в център на церемонията пред Народното събрание и попада на всички фотоси, запечатали срещата на новоизбрания министър председател с цар Борис III. Още преди време това се е приело като „ неприятен знак “. Но дотук с „ поличбите “.
2. Не е ясно дали 48-ият парламент въобще ще проработи. Парламентарните траншеи на „ статуквото “ и „ смяната “ са от дълго време изкопани и надълбоко укрепени. На парламентарния фронт нищо ново. Видя се и по парламентарното гласоподаване. „ Продължаваме промяната “ залегнаха в едната траншея (подкрепени от „ Демократична България “, която обаче е и в ролята на градивен парламентьор); ГЕРБ са в другия окоп (ДПС ги изостави след първото гласоподаване, а „ Възходът “ на Янев към този момент остава на аварийни позиции). Партията на жителя Копейкин не стана, настръхнала от неприязън, до момента в който звучеше „ Одата на насладата “ на Бетовен, с цел да изрази злоба против всичко „ западно “ и „ европейско “, и против жигосаната от тях „ евроатлантическа паплач “. В един миг Кристиян Вигенин и Йордан Цонев се „ пробваха “ като кандидатури, само че люлката сред „ статуквото “ и „ смяната “ бързо ги изпрати назад на банките.
3. Олицетворяван от своя доайен Вежди Рашидов, новият парламент изглеждаше в действителност като бутафория: „ Ма цялостен подбив бе, уважаеми сътрудници. Ако по този начин ми карате четри дни, аз не съм кат вас свободен човек. Я, апелирам ви! “. В случая не беше проблем това, че доайенът бърка „ гласувано “ с „ признато “ и въобще не е наясно с правилника, макар парламентарния си опит. По същия метод той ръководеше и българската просвета два мандата.
Проблемът, отново дублирам, не е в това какво Вежди Рашидов четеше от авансово квалифицирания лист през вчерашния ден, а че никой в този парламент към този момент не е наясно с процедурата. По-точно: по кое време свършва първото съвещание (и свършило ли е то?) и какъв брой дни може да продължи целия този театър?
„ Четри дни “ или доста повече? Конституционно съгласно ли е това? Може ли „ доайенът “ да привиква председателски съвет и каква правна мощ биха имали оттук насетне всички взети решения, които би трябвало да носят подписа на ръководителя на Народното събрание? Цял низ от въпроси. Ала е ясно едно: изборът на ръководителя на Народното събрание предхожда конституирането на парламентарните комисии (бюджетна, правна и т.н.), както и избора на техните ръководители. По този метод изначално се блокира работата на Народното събрание, приемането на новия бюджет и законите, свързани с Плана за възобновяване, които обществото от дълго време чака и чиито средства са залегнали в бюджетите на общините.
4. Рискът Народното събрание да се разпадне (още преди процедурата с проучвателните мандати за сформиране на правителство) е напълно действителен. Вижда се, че групировката на жителя Копейкин несъмнено работи в тази тенденция. От парламентарната естрада към този момент се насъскват гласоподавателите против продажния (небългарски) политически хайлайф. Целта на упражнението е хората, затънали в проблемите си, да натрупат отплата за кавга. Опасността от радикализация въобще не е за подценяване.
5. Идеята за ротация, препоръчана от Христо Иванов, колкото и да не е за поверие, се оказа единствената допустима дотук концепция. Тя има евристичен капацитет, въпросът е дали е конституционно издържана. Независимо от снощното отдръпване на кандидатурата на Никола Минчев от страна на „ Продължаваме промяната “, най-вероятно е отново да се окажем в „ бинарна обстановка “.
И така, двама ръководители на Народното събрание да се редуват, само че за какъв интервал? Предвидимият живот на това Народно заседание е може би още месец и половина. Как тогава ще се редуват двамата ръководители? Конституционалисти към този момент обясниха, че е невероятно те да бъдат въображаеми като съ-председатели на Народното събрание, това подменя главния закон на страната. Или България ще би трябвало да се раздели „ на две “ (както е на процедура разделена).
Да прескочим в тази ситуация процедурата, въпреки тя да е от голямо значение, и да се вгледаме в евристичния капацитет на ротацията. Ако тя проработи, въпреки и да не е планувана в Конституцията, не е ли допустимо тогава да имаме и двама ротационни министър-председатели? Като излаз от политическата рецесия. Така гласувалите за единия ще одобряват неговите решения, а гласувалите за втория – другите решения?
Ако концепцията „ проработи “, не би ли било допустимо тогава да имаме и двама основни прокурори на ротационен принцип? Така най-накрая ще се избавим от Иван Гешев и ще избегнем острата рецесия в правосъдната система?
И най-много, мисля си (но след съответни промени в Конституцията), да въведем и ротационни президенти, с което политическото напрежение в страната (включително в интернационален план) би могло да спадне неведнъж. Но тук несъзнателно ме жегва следното допускане. Представете си единствено по какъв начин след следващата ротация на единия президент (в композиция със служебно правителство) половин година сме в Европейския съюз и НАТО, а половин година – примерно в Евразийския… Не, тук нещата би трябвало доста деликатно да се обмислят!
6. И най-после, не е ли по-лесно при тази тотална политическа невъзможност всичко да се взема решение с изтегляне на „ чоп “ – с „ ези “ или „ тура “? От парламентарната естрада – бързо и демократично. Проблемът е, че даже това да се одобри, все някой ще се възползва от процедурата и отново ще упорства за преиграване.
Тони Николов,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ