Кеворк Кеворкян: Приют за никаквици. Памет за Всяка неделя
1. ПРИЮТ ЗА НИКАКВИЦИ
В дописката ми „ Второто „ Аз “ на Великият Случайник “/31 октомври стана дума за една прелюбопитна преживелица.
На съдружен съвет, незабавно след съставянето на кабинета му, ПростоКиро съобщил на сътрудниците си:
„ Когато приказвам аз, все едно приказва Лена Бориславова. И противоположното, още по-важно: Когато приказва Лена, все едно приказвам аз. Тя е моето второ „ аз “.
Всичко е ясно, не е нужно нищо повече, с цел да сме сигурни, че момчето разполага с една специфична полуда.
Тя не се е зародила, откакто го нахендриха в премиерското кресло. Очевидно си е с него от много време, евентуално е диктувала доста от решенията му - и по тази причина, даже да са извънредно нелогични или напряко рискови, той ги вижда като изцяло допустими.
Такъв човек на практика съществува в един успореден свят, много друг от действителния.
Ето, накратко създава новата Людмила Живкова – и до момента в който същинската беше единствено принцесата, която си чакаше реда, с цел да наследи Първия човек, тази на Кирчо е извисена напряко до неговото „ второ аз “
Не се смейте, работата е сериозна: както се възпроизвежда чрез едно несретно момиче, толкоз непринудено на следващия ден той може да се провиди всевъзможен.
Всякакъв.
В предишното някои крупни политици допускаха покрай себе си известни писатели/творци, даже живееха известно време уединено с тях – сещам се, нека не греша, че Чърчил се е „ разкривал “ много време пред Съмърсет Моам, Кастро се довери на Маркес – за един къс портрет, също и на Оливър Стоун.
Аз пък бих желал да се скрия в някой шкаф в премиерския кабинет, до момента в който Кирчо и тайфата му лапат обичаната си пица – каквото видиш от долапа, отива напряко като предложено писмо до Историята.
Но в този момент, много по-отстранено, би трябвало да гадаем, какви са аргументите за раздвояването на кирчовото „ аз “.
Наднича ли откъм гърба и нещо друго – тъй като в българските ни работи, нормално сакати, постоянно се тътрузи и още нещо, още по-сакато.
Накрая -нищо не е такова, каквото наподобява – този лаф стана всеобщо известен от „ Туин Пийкс “.
Така де, нищо не е такова, каквото наподобява – гледаш го нищо и никакъв пицоядец, курсант от Харвардския супермаркет, обаче може да те защипе с „ второто си аз “ – като че ли не е пришелец от канадския шубрак, ами той пък е „ второто аз “ на самия Клавдий, оня.
Всичко му е разрешено, че и повече от всичко.
Само си представете, по какъв начин са се чувствали сътрудниците му – те го вършат министър председател, а той гледа на тях, като че ли са някакви буболечки.
Корнелия скоро няма да не помни този призрачен сън, Тошко Йорданов несъмнено си е счупил под масата и двата междинни пръста.
А Христо Болшевишки е подготвен да бъде и седмото „ аз “ на всеки, стига да му подмятат мъничко власт – с цел да има достъп до малките екрани и да каканиже едни и същи нелепости за някаква „ правосъдна промяна “.
Впрочем, колкото и да е спекулативна, тя е билета му към подаянията на „ Америка за България “. Направо ми е жалост за американците, доста са наивни тия клетници – даже не си показват, че, когато намерено заплащат на български министри и политици, ги подтикват да правят неща, които надали щяха да бъдат толерирани от българските закони, в случай че те се съблюдаваха както би трябвало.
Шеф на българска партия и секретарката му, накъдрена като министър на правораздаването, се стараят да пригодят българското правораздаване към поръчките на непозната страна – и за това им заплащат.
Да поясня, тъй като не е изключено да има и неколцина тъпаци сред читателите на този текст.
Просто е: единствено си представете, че съветска фондация заплаща на Хр. Иванов и правосъдната министърка, с цел да рият с копита из българското правораздаване. Досега да са ги обесили 100 пъти.
Нищо не е единствено такова, каквото наподобява.
Вежди стана началник на Парламента – само че предходния ден, когато отхвърли с една прочувствена тирада, всички му станаха на крайници, в това число и американските грантаджии.
А той бе единственият, който стачкува против възбраната съветската посланичка Митрофанова да участва на откриването на 48-ото Събрание – единственият!
Така де – нашите политикани толкоз са изпосталели, че даже една „ интрига “ не могат да съчинят от този факт.
А Соня Колтуклиева крепко наруга „ второто аз “ на ПростоКирчо: заяви на Лена Бориславова, че към този момент не е това, което си е мислела, че е. Така й сподели: „ Драга Лена, ти към този момент си никоя! “
Проблемът обаче е различен: въпросната персона постоянно е била никоя.
Както и самият Кирчо Мюнхаузена, а и множеството от кирчовците са от същата категория.
Те умерено могат да носят по едно тенекиено медальонче с надпис „ БП “.
„ БП “ значи без порода – по този начин кръщават клетите улични кучета, които имат шанса да бъдат прибрани в някой подслон.
И хайде, кажете ми в този момент, толкоз ли се идиотизирахме, та сме склонни да прибираме всяка безпородна човешка гад – и даже да я накичим с значим държавен пост?
В що за подслон се трансформира клетата ни България?
Налуден подслон за никаквици.
Иначе умни хора дрънкат от заран до вечер за избори, държавни управления и енергийни рецесии – и все заобикалят черните въпроси, да вземем за пример:
Защо сме парадайс за никаквици?
Защо сме подготвени да приютим всеки явен глупак?
Защо равнодушно гледаме по какъв начин се самовъзпроизвеждат никаквиците?
Защо към този момент въобще не си задаваме въпроса – в какво се трансформира една страна, ръководена от никаквици?
За кого е преференциално това?
Възможно ли е към този момент да бъде разсънен Народа, с цел да не потъва толкоз безгрижно в лъжите на следващата тайфа никаквици?
Защо не приказваме за това, че Народа от дълго време се е трансформирал в някакъв комфортен материал за никаквиците, в тяхна безволева мръвка?
Кога ще свърши това знамение – когато изрежат на челата на всички ни двете букви „ БП “, тогава ли?
Народ Без Порода.
***
2. ПАМЕТ ЗА " ВСЯКА НЕДЕЛЯ "
ЮЛИАН ВУЧКОВ: „ ВСЯКА НЕДЕЛЯ “ БЕШЕ ПОЛЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ СРАЖЕНИЯ
Юлиан Вучков е български журналист, сценичен, книжовен и ефирен критик. Доктор на науките. Създател, коментатор и водещ на редица телевизионни излъчвания в разнообразни ТВ стратегии – телевизия 2001, СКАТ, ТВ2, ББТ, Нова телевизия, Канал3, Евроком и други Автор е на към 150 изявления в печата и на повече от 20 книги в региона на художествената просвета, българската и международната драматургия. Най-известните от тях са: „ Българската драматургия 1944 – 1979 ” (1981) и „ Българската драматургия 1878 – 1944 ” (1983), „ Кратка история на международната драматургия ” (1998). Има към 150 участия в телевизионни излъчвания и 50 участия в излъчвания на Българското национално радио. Почетен професор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии и на УНСС.
***
„ Истината е, че Кеворк искаше от единичното да извлече общото.
Няма никакво подозрение, че Кеворк като водещ и уредник на телевизионни излъчвания, като основател на програмата „ Всяка неделя ” и преди този момент на „ Информационен дневник ” е събитие, дори бих споделил и ера в Българската телевизия. Убеден съм, че в случай че знаеше ослепително един западен език, щеше да прави доста мощно усещане освен на Изток, а и на Запад.
Той е в действителност, както обичат да споделят хората, феномен, капия, чудак, ексцентрик, нещо, което се набива на очи от пръв взор. Нищо да не прави, отново се откроява − с мълчанието си, с гримасите си, с неволните си реакции, неосъзнати от самия него. Той прави усещане.
Той е човек, който има безусловно всички качества на положителния водещ. Няма нещо, което да не има. Той има светкавични рефлекси, безотказно възприятие за комизъм, контактност, съответен метод към колегата, когато желае да бъде съответен.
Минусът при него е този, че на моменти зависеше от своите настроения. Той е оптимално привързан водещ. Той е човек, който мъчно може да си скрие отношението към обсъжданите обекти, а и няма предпочитание да го скрие. И даже да се опита − не може. Личи му във всичко − в израза на лицето, в метода на задаване на въпросите.
Кеворк се държеше с нас по този начин, че ни създаваше възприятието, че се явяваме на един изпит. Изпит, само че не на оставачи, не на пропаднали възпитаници, а за приемане на по-висока купа в специалността ни. Нещо като явяване на конкурс. Оттук идва и напрежението на упованието. Телевизията е драматургия. Няма значение какво е предаването. Няма ли драматургия, няма и телевизия. Кеворк доста рано разбра това и той правеше драматургия.
Канеше нормално хора, които са му другари. Но седне ли на масата, към този момент другарството го няма. Казваше − другари сме, по тази причина те поканвам, само че в случай че се изложиш сега, това си е твой проблем. Значи не си се подготвил, значи не си вътре в тематиката, значи не умееш да импровизираш. В такива случаи не беше милосърден.
Чрез Кеворк за пръв път разбрах, че бъдещето на малкия екран е в предаванията онлайн, а не в авансово сниманите.
Пак ще се повторя − Кеворкян е непостижим до ден сегашен като водещ. И в този момент има трима – четирима, които са положителни, само че не са на неговото ниво.
Помня диалозите му, в които разговорите се превръщаха в един същински спектакъл, в един театър. Това беше един фойерверк от гърмежи, прозрения, наблюдения, гледни точки. Когато Кеворк обича и високо цени някого, той умее да му сътвори един несравним ефирен уют.
„ Всяка неделя ” бе един прозорец към света. Нямаше нито една значима, значима тематика, която Кеворк да е заобикалял. За мен това беше една стопроцентова гледка − целия набор на живота, с всичките му цветове, плюсове и минуси. Това освен привличаше, а и преобръщаше духовете.
Кеворк не влезе страхливо, по терлици в малкия екран, той го направи изрично. Почна надали не от върха. От самото начало съумя да взриви аудиторията. Той е човек, който обича риска, лотарията, хазарта, в преносния смисъл на думата.
„ Всяка неделя ” беше и поле на интелектуалните сражения. Сражения на възгледи, на разнообразни способи на мислене. Колкото и да е имало контрол от горната страна, би трябвало да сме идиоти или извънредно субективни, с цел да подценим огромната роля, която това предаване играеше за развиването на мисленето.
Кеворк сподели, когато стана шеф, че може да надмогне всичките си персонални пристрастия и да бъде справедлив. При Писарев той стана началник на програмата. Кеворкян по никакъв начин не обичаше Бригита Чолакова. Тя е умел човек, само че страда от прекомерна умелост. Имаше нещо заучено в нейното показване, суетността ѝ доста излизаше на напред във времето. Но когато Кеворкян стана началник, той удължи периода на работа на Бригита Чолакова, макар че доста хора я погнаха и желаеха мигновено да я пенсионират. Кеворкян тогава сподели, че без значение дали му е по усета или не, тя е експерт и човек с опит. С такива хора би трябвало да се разделяме с нужното почитание и внимателно, а не по този начин брутално и безчовечен.
Нямам думи, какво представляваше Кеворкян зад кулисите. Всичко трепереше, всички удряха токове и козируваха. Той беше постоянно неудовлетворен от всички − и от режисьори, и от оператори по време на излъчването. Това поддържаше хората в напрежение и ги караше да си гледат работата. На българина в случай че не му вземеш страха, той почва да си гледа официално работата. Кеворк беше напряко гневен по време на предаването. След като свърши програмата обаче, той сменяше цялата тая беснотия с усмивка и споделяше, че всичко е минало прелестно. Неговата заостреност в действителност е и тактика… ”.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
В дописката ми „ Второто „ Аз “ на Великият Случайник “/31 октомври стана дума за една прелюбопитна преживелица.
На съдружен съвет, незабавно след съставянето на кабинета му, ПростоКиро съобщил на сътрудниците си:
„ Когато приказвам аз, все едно приказва Лена Бориславова. И противоположното, още по-важно: Когато приказва Лена, все едно приказвам аз. Тя е моето второ „ аз “.
Всичко е ясно, не е нужно нищо повече, с цел да сме сигурни, че момчето разполага с една специфична полуда.
Тя не се е зародила, откакто го нахендриха в премиерското кресло. Очевидно си е с него от много време, евентуално е диктувала доста от решенията му - и по тази причина, даже да са извънредно нелогични или напряко рискови, той ги вижда като изцяло допустими.
Такъв човек на практика съществува в един успореден свят, много друг от действителния.
Ето, накратко създава новата Людмила Живкова – и до момента в който същинската беше единствено принцесата, която си чакаше реда, с цел да наследи Първия човек, тази на Кирчо е извисена напряко до неговото „ второ аз “
Не се смейте, работата е сериозна: както се възпроизвежда чрез едно несретно момиче, толкоз непринудено на следващия ден той може да се провиди всевъзможен.
Всякакъв.
В предишното някои крупни политици допускаха покрай себе си известни писатели/творци, даже живееха известно време уединено с тях – сещам се, нека не греша, че Чърчил се е „ разкривал “ много време пред Съмърсет Моам, Кастро се довери на Маркес – за един къс портрет, също и на Оливър Стоун.
Аз пък бих желал да се скрия в някой шкаф в премиерския кабинет, до момента в който Кирчо и тайфата му лапат обичаната си пица – каквото видиш от долапа, отива напряко като предложено писмо до Историята.
Но в този момент, много по-отстранено, би трябвало да гадаем, какви са аргументите за раздвояването на кирчовото „ аз “.
Наднича ли откъм гърба и нещо друго – тъй като в българските ни работи, нормално сакати, постоянно се тътрузи и още нещо, още по-сакато.
Накрая -нищо не е такова, каквото наподобява – този лаф стана всеобщо известен от „ Туин Пийкс “.
Така де, нищо не е такова, каквото наподобява – гледаш го нищо и никакъв пицоядец, курсант от Харвардския супермаркет, обаче може да те защипе с „ второто си аз “ – като че ли не е пришелец от канадския шубрак, ами той пък е „ второто аз “ на самия Клавдий, оня.
Всичко му е разрешено, че и повече от всичко.
Само си представете, по какъв начин са се чувствали сътрудниците му – те го вършат министър председател, а той гледа на тях, като че ли са някакви буболечки.
Корнелия скоро няма да не помни този призрачен сън, Тошко Йорданов несъмнено си е счупил под масата и двата междинни пръста.
А Христо Болшевишки е подготвен да бъде и седмото „ аз “ на всеки, стига да му подмятат мъничко власт – с цел да има достъп до малките екрани и да каканиже едни и същи нелепости за някаква „ правосъдна промяна “.
Впрочем, колкото и да е спекулативна, тя е билета му към подаянията на „ Америка за България “. Направо ми е жалост за американците, доста са наивни тия клетници – даже не си показват, че, когато намерено заплащат на български министри и политици, ги подтикват да правят неща, които надали щяха да бъдат толерирани от българските закони, в случай че те се съблюдаваха както би трябвало.
Шеф на българска партия и секретарката му, накъдрена като министър на правораздаването, се стараят да пригодят българското правораздаване към поръчките на непозната страна – и за това им заплащат.
Да поясня, тъй като не е изключено да има и неколцина тъпаци сред читателите на този текст.
Просто е: единствено си представете, че съветска фондация заплаща на Хр. Иванов и правосъдната министърка, с цел да рият с копита из българското правораздаване. Досега да са ги обесили 100 пъти.
Нищо не е единствено такова, каквото наподобява.
Вежди стана началник на Парламента – само че предходния ден, когато отхвърли с една прочувствена тирада, всички му станаха на крайници, в това число и американските грантаджии.
А той бе единственият, който стачкува против възбраната съветската посланичка Митрофанова да участва на откриването на 48-ото Събрание – единственият!
Така де – нашите политикани толкоз са изпосталели, че даже една „ интрига “ не могат да съчинят от този факт.
А Соня Колтуклиева крепко наруга „ второто аз “ на ПростоКирчо: заяви на Лена Бориславова, че към този момент не е това, което си е мислела, че е. Така й сподели: „ Драга Лена, ти към този момент си никоя! “
Проблемът обаче е различен: въпросната персона постоянно е била никоя.
Както и самият Кирчо Мюнхаузена, а и множеството от кирчовците са от същата категория.
Те умерено могат да носят по едно тенекиено медальонче с надпис „ БП “.
„ БП “ значи без порода – по този начин кръщават клетите улични кучета, които имат шанса да бъдат прибрани в някой подслон.
И хайде, кажете ми в този момент, толкоз ли се идиотизирахме, та сме склонни да прибираме всяка безпородна човешка гад – и даже да я накичим с значим държавен пост?
В що за подслон се трансформира клетата ни България?
Налуден подслон за никаквици.
Иначе умни хора дрънкат от заран до вечер за избори, държавни управления и енергийни рецесии – и все заобикалят черните въпроси, да вземем за пример:
Защо сме парадайс за никаквици?
Защо сме подготвени да приютим всеки явен глупак?
Защо равнодушно гледаме по какъв начин се самовъзпроизвеждат никаквиците?
Защо към този момент въобще не си задаваме въпроса – в какво се трансформира една страна, ръководена от никаквици?
За кого е преференциално това?
Възможно ли е към този момент да бъде разсънен Народа, с цел да не потъва толкоз безгрижно в лъжите на следващата тайфа никаквици?
Защо не приказваме за това, че Народа от дълго време се е трансформирал в някакъв комфортен материал за никаквиците, в тяхна безволева мръвка?
Кога ще свърши това знамение – когато изрежат на челата на всички ни двете букви „ БП “, тогава ли?
Народ Без Порода.
***
2. ПАМЕТ ЗА " ВСЯКА НЕДЕЛЯ "
ЮЛИАН ВУЧКОВ: „ ВСЯКА НЕДЕЛЯ “ БЕШЕ ПОЛЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ СРАЖЕНИЯ
Юлиан Вучков е български журналист, сценичен, книжовен и ефирен критик. Доктор на науките. Създател, коментатор и водещ на редица телевизионни излъчвания в разнообразни ТВ стратегии – телевизия 2001, СКАТ, ТВ2, ББТ, Нова телевизия, Канал3, Евроком и други Автор е на към 150 изявления в печата и на повече от 20 книги в региона на художествената просвета, българската и международната драматургия. Най-известните от тях са: „ Българската драматургия 1944 – 1979 ” (1981) и „ Българската драматургия 1878 – 1944 ” (1983), „ Кратка история на международната драматургия ” (1998). Има към 150 участия в телевизионни излъчвания и 50 участия в излъчвания на Българското национално радио. Почетен професор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии и на УНСС.
***
„ Истината е, че Кеворк искаше от единичното да извлече общото.
Няма никакво подозрение, че Кеворк като водещ и уредник на телевизионни излъчвания, като основател на програмата „ Всяка неделя ” и преди този момент на „ Информационен дневник ” е събитие, дори бих споделил и ера в Българската телевизия. Убеден съм, че в случай че знаеше ослепително един западен език, щеше да прави доста мощно усещане освен на Изток, а и на Запад.
Той е в действителност, както обичат да споделят хората, феномен, капия, чудак, ексцентрик, нещо, което се набива на очи от пръв взор. Нищо да не прави, отново се откроява − с мълчанието си, с гримасите си, с неволните си реакции, неосъзнати от самия него. Той прави усещане.
Той е човек, който има безусловно всички качества на положителния водещ. Няма нещо, което да не има. Той има светкавични рефлекси, безотказно възприятие за комизъм, контактност, съответен метод към колегата, когато желае да бъде съответен.
Минусът при него е този, че на моменти зависеше от своите настроения. Той е оптимално привързан водещ. Той е човек, който мъчно може да си скрие отношението към обсъжданите обекти, а и няма предпочитание да го скрие. И даже да се опита − не може. Личи му във всичко − в израза на лицето, в метода на задаване на въпросите.
Кеворк се държеше с нас по този начин, че ни създаваше възприятието, че се явяваме на един изпит. Изпит, само че не на оставачи, не на пропаднали възпитаници, а за приемане на по-висока купа в специалността ни. Нещо като явяване на конкурс. Оттук идва и напрежението на упованието. Телевизията е драматургия. Няма значение какво е предаването. Няма ли драматургия, няма и телевизия. Кеворк доста рано разбра това и той правеше драматургия.
Канеше нормално хора, които са му другари. Но седне ли на масата, към този момент другарството го няма. Казваше − другари сме, по тази причина те поканвам, само че в случай че се изложиш сега, това си е твой проблем. Значи не си се подготвил, значи не си вътре в тематиката, значи не умееш да импровизираш. В такива случаи не беше милосърден.
Чрез Кеворк за пръв път разбрах, че бъдещето на малкия екран е в предаванията онлайн, а не в авансово сниманите.
Пак ще се повторя − Кеворкян е непостижим до ден сегашен като водещ. И в този момент има трима – четирима, които са положителни, само че не са на неговото ниво.
Помня диалозите му, в които разговорите се превръщаха в един същински спектакъл, в един театър. Това беше един фойерверк от гърмежи, прозрения, наблюдения, гледни точки. Когато Кеворк обича и високо цени някого, той умее да му сътвори един несравним ефирен уют.
„ Всяка неделя ” бе един прозорец към света. Нямаше нито една значима, значима тематика, която Кеворк да е заобикалял. За мен това беше една стопроцентова гледка − целия набор на живота, с всичките му цветове, плюсове и минуси. Това освен привличаше, а и преобръщаше духовете.
Кеворк не влезе страхливо, по терлици в малкия екран, той го направи изрично. Почна надали не от върха. От самото начало съумя да взриви аудиторията. Той е човек, който обича риска, лотарията, хазарта, в преносния смисъл на думата.
„ Всяка неделя ” беше и поле на интелектуалните сражения. Сражения на възгледи, на разнообразни способи на мислене. Колкото и да е имало контрол от горната страна, би трябвало да сме идиоти или извънредно субективни, с цел да подценим огромната роля, която това предаване играеше за развиването на мисленето.
Кеворк сподели, когато стана шеф, че може да надмогне всичките си персонални пристрастия и да бъде справедлив. При Писарев той стана началник на програмата. Кеворкян по никакъв начин не обичаше Бригита Чолакова. Тя е умел човек, само че страда от прекомерна умелост. Имаше нещо заучено в нейното показване, суетността ѝ доста излизаше на напред във времето. Но когато Кеворкян стана началник, той удължи периода на работа на Бригита Чолакова, макар че доста хора я погнаха и желаеха мигновено да я пенсионират. Кеворкян тогава сподели, че без значение дали му е по усета или не, тя е експерт и човек с опит. С такива хора би трябвало да се разделяме с нужното почитание и внимателно, а не по този начин брутално и безчовечен.
Нямам думи, какво представляваше Кеворкян зад кулисите. Всичко трепереше, всички удряха токове и козируваха. Той беше постоянно неудовлетворен от всички − и от режисьори, и от оператори по време на излъчването. Това поддържаше хората в напрежение и ги караше да си гледат работата. На българина в случай че не му вземеш страха, той почва да си гледа официално работата. Кеворк беше напряко гневен по време на предаването. След като свърши програмата обаче, той сменяше цялата тая беснотия с усмивка и споделяше, че всичко е минало прелестно. Неговата заостреност в действителност е и тактика… ”.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ