1. Пресконференцията на Васил Василев започна с думите – “Време

1.
Пресконференцията на Васил Василев стартира с думите – “Време е да си подредим страната ”. То че е време, време е, ама… не е ли необичайно кой го споделя? За какво му е на един шеф на спектакъл да приказва като политик в дейна акция? Не е ли време да си подреди театъра?
Зададох си тези въпроси и след това видях датата – ами през днешния ден публично стартира предизборната акция. Ахаа!…Таймингът е всичко – може би Васил Василев е научил тази максима от театралите. Ама едва ли.

2.
Има нещо, което чиновникът в никакъв случай няма да разбере и то е, че да си шеф на надарен човек значи през множеството време да го оставяш на мира. Ако е направил нещо жалко и нелегално (и то е такова, да), санкционирай го, само че не започвай лична борба с него. Няма да спечелиш. Във вашата борба единствено единият е кадърен да основава неща и това не си ти.
Ти – по формулировка – би трябвало да си кадърен да се оправяш с надарения човек. И да го пазиш, с цел да може да имаш специалност въобще.

3.
И за Бога, не го карай “да написа пояснения ”.

Никога не карай актьори да пишат пояснения – тяхната работа е тъкмо противоположното. Да не се изясняват. Ако си в администрацията, обяснявай се на воля, имаш екзистенциална потребност да го правиш. Един служител в роман на Чехов кихна зад врата на висшестоящ и, тъй като не получи късмет да се изясни като хората, взе че умря. Щото не се е обяснил.

4.
В чиновника от време на време има вътрешна битка, която задава непредвиден комедиен капацитет. Нещо сходно се случва с Васил Василев. Той се вживява в ролята си на нещо приблизително сред отговорник на класа и цар Соломон. Това отключва драматизъм, който е комично несъответстващ на действителната обстановка. Защото действителната обстановка е, че не можеш да сложиш на везните PR-a на театъра от едната страна, основния режисьор от другата, и да умуваш месеци наред – абе, кой, аджеба, е по-голям за театъра?

Това, че се намираш в спектакъл, би трябвало да ти подсказва. Самата дума е жокер.

5.
Този човек напълно съществено сподели и че “личностите нямат значение ”. Бих желал да му напомня, че изкуството постоянно се основава от персони, щото… другояче от кого? От партията?

В някои изкуства, да вземем за пример в театъра, личностите работят дружно, само че – обърнете внимание – отново са си персони. През цялото време.

6.
Дълбока илюзия е, че изкуството е някаква егалитарна химера, някаква росна полянка на равнопоставеността. Не, то е най-чистата форма на меритокрация.

И е ясно, че в едно групово начинание цялото не може да се случи без частите си, само че е също толкоз ясно, че има подчиненост, изключително що се отнася до нетворческите действия, които обслужват институцията. Естествено, че хората, които са наети да основават продукцията, заемат по-важно място от хората, които са наети да тръбят за нея. Това не оправдава държанието на едните към другите, само че и не ги слага на кантар, когато мислим за бъдещето на театъра.

Главният режисьор даже няма потребност да се споделя Александър Морфов, с цел да е по-фундаментална неговата активност спрямо активността на PR-a (който пък несъмнено няма потребност да е PR-a на ДПС). Отново – вижте къде работят.

Ако примерно сценичен режисьор отиде да работи в PR-агенция, тогава няма да е по-голям от PR-ите там, да.

7.
Всъщност Народен спектакъл “Иван Вазов ” в действителност има крещяща потребност от добър PR, даже от spin doctor. Защото положителният PR щеше да предотврати тъкмо това, което стана и да се бори с всички сили да не се излее в медиите. Щеше на часа да започва акция и да направи всичко допустимо вонята да не излиза от театъра. Не е ли това работата на PR-a по принцип? За PR-a на Движение за права и свободи не знам.

8.
Понякога чиновникът е ангажиран толкоз скрупольозно да следва формалния ред на работата, че му убягва смисъла на самата работа. Когато от Народния спектакъл стартират да изтичат записи и записчета, злословия, сводки, привиквания, най-различни акцийки, насърчаване на доносничество и всевъзможни такива гнусотийки, присъщи на българската политика, значи смисълът на работата ти е напуснал окончателно твоята глава. Случва се – длъжността освобождава индивида от мозъка му.

9.
Възхитително е да се следи срастването сред чиновника и неговия стол. Когато индивидът се слее с креслото си и двете елементи станат едно цяло, отделянето им е извънредно мъчна работа.

При креативния човек е противоположното – него не го свърта на стола, непрекъснато шава, става… и непрекъснато го махат. Той е шило в торба, той е Морфов в администрацията на Василев. Но какво друго да чакаме?

“Дава ли козел мляко? ”, питаше Захари Стоянов.