Искрен Веселинов, ВМРО: Референдум успоредно с президентския вот, а следващите избори да са за ВНС
1. Подкрепяте ли изпълнителната власт да се избира директно от жителите в два тура?
2. Подкрепяте ли Народното събрание да заседава на сесии, а не непрекъснато?
3. Подкрепяте ли въвеждането на учебен ценз за гласоподаване?
На тези въпроси да отговорят българските жители на референдум, предлага заместник-председателят на Вътрешна македонска революционна организация Искрен Веселинов, оповестиха от партийната центрла. Според него биха могли да се прибавят и други въпроси - за мястото на прокуратурата в правосъдната система, за възбрана на агитация против половата еднаквост или наложителното гласоподаване - решение на президента.
Веселинов декларира, че президентът вместо да става част от маневрите на партиите и конституционната невъзможност би могъл да внесе в Народното събрание своя план за смяна на Конституцията, с който ще промени системата като цяло. Но това го чакаме към този момент една година, по тази причина съгласно Искрен Веселинов с помощта на измененията в закона, инициирани от Вътрешна македонска революционна организация, към този момент е вероятен референдум по въпроси от компетентността на Велико национално заседание.
Искрен Веселинов счита, че този референдум би могъл да се състои паралелно с президентския избор, а идващите избори да са за Велико национално заседание, което ще е обвързано с националната воля. Така ще получим същинска, а не оперетна промяна на системата. Ще излезем трайно от безпътицата, в която ни вкара партийния конфронтация. И не на последно място - ще имаме късмет вечно да извадим олигархията от политиката, безапелационен е заместник-председателят на Вътрешна македонска революционна организация.
Ето позицията му, оповестена във „ Facebook “:
Маневрите на протестърските партии в новия парламент наподобяват на комплицирани военни маневри, при които всеки е против всеки, само че не смее да даде първия изстрел.
Има Такъв Народ настояват, че са победили, въпреки да взеха единствено 600 хиляди гласа, и би трябвало да ръководят без някой да им се меси, а другите имат право да ги поддържат или ще вървят на избори. Безотговорна държавнически теза, само че потребна за запазване на един електорат, който гледа гнусливо на всички остарели муцуни в политиката и омешването с тях би го демотивирало. Впрочем този електорат чака мигновени чудеса и триумфи, каквито в политиката са невъзможни. Той е обработен след дълги години присмиване на обичайна политика и политици, след навсякъде отричане. Липсва му каквато и да било концепция какво би трябвало да пристигна след тях. Освен, че е време за „ друго “. Това „ друго “ не е ясно нито на Слави, нито на майсторите на скеча, които през днешния ден го съставляват в Парламента. (Впрочем би трябвало ли да изписвам към този момент с основна писмен знак името на институцията, след всичко, което се случи там след последните два избора?!) В момента за бъдещето на Има Такъв Народ наподобява по-ужасно да получат поддръжка за собствен кабинет, в сравнение с в случай че бъдат неодобрени. В първия случай ще се сблъскат челно с проблеми, от които нищо не схващат, ще работят във враждебна среда и с къс небосвод - елементарно могат да се окажат отговорни за всевъзможни неща и да изгубят поддръжка при едни скорошни избори. Във втория ще продължат да вършат това, което умеят най-добре: да критикарстват, да дават акъли и пазят дела. Ще громят в 7/8 от заран до здрач предателите от Демократична България, ИБ(Г)НИ и президентството, без да не помнят архиврага - ГЕРБ. Всичко това ще им даде политически точки без да носят отговорност, а и време да схванат политиката като развой.
Останалите „ протестъри “ са остарели политически муцуни и са привикнали да гледат на властта като на средство за трупане на активи (икономически и политически). Подкрепата на ръководство, което не им дава нищо от това, наподобява нелепа. Тя би ги заела с отговорност, от която няма да се отърват елементарно. Особено недопустимо е това за Демократична България, които към този момент лелеят фантазии да станат огромна политическа мощ, да „ отвоюват дясното “ от ГЕРБ и да ръководят дълго и щастливо доста мандати в името на евроатлантическите полезности и господари. „ Мутрите на Мая “ си вършат друга сметка - обезличаването им около Има Такъв Народ бързо ще ги смъкне под 4%, защото и двете обединения са конструирани на основата анти-ГЕРБ. Лесно по-големият ще изсмуче по-малкия.
Тоест при тези маневри и трите обединения имат една съществена задача - да избягат от отговорност и да запазят сили и известност за избори, в чието скорошно осъществяване очевидно никоя не се съмнява. Мисълта за държавния интерес, за потребността от устойчиво ръководство с дълготраен небосвод, което да съживи стопанската система и увеличи приходите, не минава никому. В тази обстановка разумно изплува мантрата „ Служебният кабинет да продължи да ръководи “. Защо? Защото всички ще излязат сухи от водата, ще запазят опозиционния си жар и антигербаджийската си реторика и ще продължат маневрите, до момента в който една от страните се окаже задоволително готова, с цел да събори тази изкуствена структура и да завоюва избори сама. В този интервал ще забележим съревнование по популизъм на тематики от правосъдна промяна до мажоритарен избор - всеки ще гледа да натрупа точки и да поокаля съперниците. Кой ще предложи официално служебния кабинет за постоянен е вторичен въпрос - нормално това вършат или най-малките или партиите в най-голяма невъзможност, такива са обединението на Мая и Българска социалистическа партия. Всяка от тях би наблегнала на формалността на акта и би се скрила зад високия рейтинг на президента, който следва да поеме цялата отговорност.
На пръв взор той наподобява губещ, само че това напълно не е по този начин. Той елементарно ще влезе в ролята на избавител от безотговорността на партиите. Посланията на „ неговия “ кабинет за повече обществени заплащания и преизчисление на пенсиите ясно трасират неговите предизборни тези. В дребното месеци до края на октомври, когато ще се произведат президентските избори, мъчно биха се натрупали негативи, които да му навредят. След това политическите му цели ще бъдат други - трети президентски мандат няма по настоящата Конституция. И тези цели елементарно биха били обслужени от настоящ кабинет с висок рейтинг - той може да се окаже ядрото за нов политически план.
Единственият, който сигурно ще загуби от тези комплицирани маневри е българския жител. Ще загуби време. А пред него ще стои същото неразбираемо бъдеще: кой с кого ще се съюзи, кой с кого ще се контракти? Ще гласоподава за други възможности, а ще получава пазарлъци и взаимни отстъпки.
И преди съм писал, че казусът е парламентарен. И вместо да става част от маневрите президентът би могъл да го реши със своя самодейност - да внесе в Народното събрание своя план за смяна на Конституцията, с който ще промени системата като цяло. Чакаме го към този момент една година. Би могъл да одобри и различен метод: с помощта на промени в закона, които Вътрешна македонска революционна организация инициира, към този момент е вероятен референдум по въпроси от компетентността на Велико национално заседание. Аз бих предложил три такива на българските жители:
1. „ Подкрепяте ли изпълнителната власт да се избира директно от жителите в два тура? “. С това ще се отстрани задкулисието и партийното договаряне за властта - народът ще я избира директно.
2. „ Подкрепяте ли Народното събрание да заседава на сесии, а не непрекъснато? “. Така ще премахнем специалността „ народен представител “ и ще отпадне тематиката за понижаване на броя на националните избраници и техните привилегии, ще отстраняваме и един сериозен корупционен фактор.
3. „ Подкрепяте ли въвеждането на учебен ценз за гласоподаване? “. С това ще отстраняваме купения и етническия избор трайно.
Впрочем биха могли да се прибавят и други въпроси - за мястото на прокуратурата в правосъдната система, за възбрана на агитация против половата еднаквост или наложителното гласоподаване - решение на президента.
Този референдум би могъл да се състои паралелно с президентския избор, а идващите избори да са за Велико национално заседание, което ще е обвързано с националната воля. Така ще получим същинска, а не оперетна промяна на системата. Ще излезем трайно от безпътицата, в която ни вкара партийния конфронтация. И не на последно място - ще имаме късмет вечно да извадим олигархията от политиката.
Всичко това минава през две неща: първо - бламиране избора на кабинета на Има Такъв Народ в Народно събрание, което е наложително даже единствено поради съществуването на вицепремиер по ромските въпроси в него, и второ - самоуверен, почтен и визионерски метод на президента към конституционната невъзможност от последните месеци.
https://www.facebook.com/VeselinovIskren/posts/6127198123987754
2. Подкрепяте ли Народното събрание да заседава на сесии, а не непрекъснато?
3. Подкрепяте ли въвеждането на учебен ценз за гласоподаване?
На тези въпроси да отговорят българските жители на референдум, предлага заместник-председателят на Вътрешна македонска революционна организация Искрен Веселинов, оповестиха от партийната центрла. Според него биха могли да се прибавят и други въпроси - за мястото на прокуратурата в правосъдната система, за възбрана на агитация против половата еднаквост или наложителното гласоподаване - решение на президента.
Веселинов декларира, че президентът вместо да става част от маневрите на партиите и конституционната невъзможност би могъл да внесе в Народното събрание своя план за смяна на Конституцията, с който ще промени системата като цяло. Но това го чакаме към този момент една година, по тази причина съгласно Искрен Веселинов с помощта на измененията в закона, инициирани от Вътрешна македонска революционна организация, към този момент е вероятен референдум по въпроси от компетентността на Велико национално заседание.
Искрен Веселинов счита, че този референдум би могъл да се състои паралелно с президентския избор, а идващите избори да са за Велико национално заседание, което ще е обвързано с националната воля. Така ще получим същинска, а не оперетна промяна на системата. Ще излезем трайно от безпътицата, в която ни вкара партийния конфронтация. И не на последно място - ще имаме късмет вечно да извадим олигархията от политиката, безапелационен е заместник-председателят на Вътрешна македонска революционна организация.
Ето позицията му, оповестена във „ Facebook “:
Маневрите на протестърските партии в новия парламент наподобяват на комплицирани военни маневри, при които всеки е против всеки, само че не смее да даде първия изстрел.
Има Такъв Народ настояват, че са победили, въпреки да взеха единствено 600 хиляди гласа, и би трябвало да ръководят без някой да им се меси, а другите имат право да ги поддържат или ще вървят на избори. Безотговорна държавнически теза, само че потребна за запазване на един електорат, който гледа гнусливо на всички остарели муцуни в политиката и омешването с тях би го демотивирало. Впрочем този електорат чака мигновени чудеса и триумфи, каквито в политиката са невъзможни. Той е обработен след дълги години присмиване на обичайна политика и политици, след навсякъде отричане. Липсва му каквато и да било концепция какво би трябвало да пристигна след тях. Освен, че е време за „ друго “. Това „ друго “ не е ясно нито на Слави, нито на майсторите на скеча, които през днешния ден го съставляват в Парламента. (Впрочем би трябвало ли да изписвам към този момент с основна писмен знак името на институцията, след всичко, което се случи там след последните два избора?!) В момента за бъдещето на Има Такъв Народ наподобява по-ужасно да получат поддръжка за собствен кабинет, в сравнение с в случай че бъдат неодобрени. В първия случай ще се сблъскат челно с проблеми, от които нищо не схващат, ще работят във враждебна среда и с къс небосвод - елементарно могат да се окажат отговорни за всевъзможни неща и да изгубят поддръжка при едни скорошни избори. Във втория ще продължат да вършат това, което умеят най-добре: да критикарстват, да дават акъли и пазят дела. Ще громят в 7/8 от заран до здрач предателите от Демократична България, ИБ(Г)НИ и президентството, без да не помнят архиврага - ГЕРБ. Всичко това ще им даде политически точки без да носят отговорност, а и време да схванат политиката като развой.
Останалите „ протестъри “ са остарели политически муцуни и са привикнали да гледат на властта като на средство за трупане на активи (икономически и политически). Подкрепата на ръководство, което не им дава нищо от това, наподобява нелепа. Тя би ги заела с отговорност, от която няма да се отърват елементарно. Особено недопустимо е това за Демократична България, които към този момент лелеят фантазии да станат огромна политическа мощ, да „ отвоюват дясното “ от ГЕРБ и да ръководят дълго и щастливо доста мандати в името на евроатлантическите полезности и господари. „ Мутрите на Мая “ си вършат друга сметка - обезличаването им около Има Такъв Народ бързо ще ги смъкне под 4%, защото и двете обединения са конструирани на основата анти-ГЕРБ. Лесно по-големият ще изсмуче по-малкия.
Тоест при тези маневри и трите обединения имат една съществена задача - да избягат от отговорност и да запазят сили и известност за избори, в чието скорошно осъществяване очевидно никоя не се съмнява. Мисълта за държавния интерес, за потребността от устойчиво ръководство с дълготраен небосвод, което да съживи стопанската система и увеличи приходите, не минава никому. В тази обстановка разумно изплува мантрата „ Служебният кабинет да продължи да ръководи “. Защо? Защото всички ще излязат сухи от водата, ще запазят опозиционния си жар и антигербаджийската си реторика и ще продължат маневрите, до момента в който една от страните се окаже задоволително готова, с цел да събори тази изкуствена структура и да завоюва избори сама. В този интервал ще забележим съревнование по популизъм на тематики от правосъдна промяна до мажоритарен избор - всеки ще гледа да натрупа точки и да поокаля съперниците. Кой ще предложи официално служебния кабинет за постоянен е вторичен въпрос - нормално това вършат или най-малките или партиите в най-голяма невъзможност, такива са обединението на Мая и Българска социалистическа партия. Всяка от тях би наблегнала на формалността на акта и би се скрила зад високия рейтинг на президента, който следва да поеме цялата отговорност.
На пръв взор той наподобява губещ, само че това напълно не е по този начин. Той елементарно ще влезе в ролята на избавител от безотговорността на партиите. Посланията на „ неговия “ кабинет за повече обществени заплащания и преизчисление на пенсиите ясно трасират неговите предизборни тези. В дребното месеци до края на октомври, когато ще се произведат президентските избори, мъчно биха се натрупали негативи, които да му навредят. След това политическите му цели ще бъдат други - трети президентски мандат няма по настоящата Конституция. И тези цели елементарно биха били обслужени от настоящ кабинет с висок рейтинг - той може да се окаже ядрото за нов политически план.
Единственият, който сигурно ще загуби от тези комплицирани маневри е българския жител. Ще загуби време. А пред него ще стои същото неразбираемо бъдеще: кой с кого ще се съюзи, кой с кого ще се контракти? Ще гласоподава за други възможности, а ще получава пазарлъци и взаимни отстъпки.
И преди съм писал, че казусът е парламентарен. И вместо да става част от маневрите президентът би могъл да го реши със своя самодейност - да внесе в Народното събрание своя план за смяна на Конституцията, с който ще промени системата като цяло. Чакаме го към този момент една година. Би могъл да одобри и различен метод: с помощта на промени в закона, които Вътрешна македонска революционна организация инициира, към този момент е вероятен референдум по въпроси от компетентността на Велико национално заседание. Аз бих предложил три такива на българските жители:
1. „ Подкрепяте ли изпълнителната власт да се избира директно от жителите в два тура? “. С това ще се отстрани задкулисието и партийното договаряне за властта - народът ще я избира директно.
2. „ Подкрепяте ли Народното събрание да заседава на сесии, а не непрекъснато? “. Така ще премахнем специалността „ народен представител “ и ще отпадне тематиката за понижаване на броя на националните избраници и техните привилегии, ще отстраняваме и един сериозен корупционен фактор.
3. „ Подкрепяте ли въвеждането на учебен ценз за гласоподаване? “. С това ще отстраняваме купения и етническия избор трайно.
Впрочем биха могли да се прибавят и други въпроси - за мястото на прокуратурата в правосъдната система, за възбрана на агитация против половата еднаквост или наложителното гласоподаване - решение на президента.
Този референдум би могъл да се състои паралелно с президентския избор, а идващите избори да са за Велико национално заседание, което ще е обвързано с националната воля. Така ще получим същинска, а не оперетна промяна на системата. Ще излезем трайно от безпътицата, в която ни вкара партийния конфронтация. И не на последно място - ще имаме късмет вечно да извадим олигархията от политиката.
Всичко това минава през две неща: първо - бламиране избора на кабинета на Има Такъв Народ в Народно събрание, което е наложително даже единствено поради съществуването на вицепремиер по ромските въпроси в него, и второ - самоуверен, почтен и визионерски метод на президента към конституционната невъзможност от последните месеци.
https://www.facebook.com/VeselinovIskren/posts/6127198123987754
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ