1 от 5 домакинства е направило плащания, които надвишават капацитета

1 от 5 семейства е направило заплащания, които надвишават потенциала му за разноски за опазване на здравето с най-малко 40%

Значителните суми, които пациентите в България са принудени да заплащат от джоба си, лимитира достъпа на популацията до опазване на здравето, демонстрира отчет на Европейския клон на Световната здравна организация, оповестен през днешния ден в Народното събрание.

Данните в отчета сочат, че през 2018 година 1 от 5 семейства е направило заплащания от джоба си, които надвишават потенциала му за разноски за опазване на здравето с най-малко 40%, написа.

Това може да значи, че в сходна обстановка едно домакинство към този момент не може да си разреши да посреща други съществени потребности като храна, жилище и електричество.

Хората, които заплащат от джоба си за амбулаторни медикаменти, са главният мотор на така наречен "катастрофални " разноски за опазване на здравето в България. Този тип разноски засягат най-бедните семейства, възрастните хора и хората, живеещи в селските региони, и се усилват с течение на времето, отбелязва новият отчет

„ Могат ли хората да си разрешат да заплащат за опазване на здравето? Нови доказателства за финансовата отбрана в България”.

Въпреки че страната е постигнала прогрес в някои области, заплащанията от джоба съставляват 39% от разноските за опазване на здравето през 2019 година, надалеч над междинното за Европейския съюз (ЕС) от 21%, се споделя в документа.

„ Силната взаимозависимост на България от доплащането за опазване на здравето е предизвикателство за универсалното здравно покритие – концепцията, че всеки би трябвало да може да употребява качествени здравни услуги, без да изпитва финансови усложнения “, сподели Тамаш Еветовиц, началник на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи.

„ Докладът предлага страната да се концентрира върху методите, с които може да подсигурява, че Националната здравноосигурителна каса покрива цялото население и че прави изключения за хора, които не могат да си разрешат да доплащат за медикаменти и други здравни услуги “, добавя той.

„ България предприе съответни стъпки за възстановяване на достъпа до опазване на здравето и понижаване на финансовите усложнения за хората, ползващи здравни услуги, само че остават обилни пропуски в здравното покритие, изключително за семействата с ниски приходи “, сподели Антония Димова, декан на Факултета по публично здраве в Медицински университет-Варна и водещ създател на отчета.

Пропуски в покритието

Реформите, въведени през последните 10 години, разшириха обсега на здравните помощи, предоставяни от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и имаха за цел да покачат равнището на финансиране от държавния бюджет за НЗОК. Въпреки тези достижения, отчетът обръща внимание на продължаващите пропуски в здравното покритие.

Близо 15% от популацията не е обезпечено и има достъп единствено до няколко обществено финансирани здравни услуги. Само хората, които заплащат здравноосигурителни вноски, имат достъп до компенсации от НЗОК. Правителството поема здравното обезпечаване единствено на живеещите в последна беднотия, вследствие на това доста хора с ниски приходи са длъжни да заплащат вноски, само че не могат да си го разрешат.

Доплащанията са изключително тежки за амбулаторни предписания, няма изключения от доплащането за доста медикаменти и няма общ таван на доплащанията. Това е изключително нездравословно, тъй като хората би трябвало да заплащат част от цената на лекуването в България посредством процентно доплащане, а цените на медикаментите са високи спрямо други страни от Европейски Съюз.

Достъп до опазване на здравето за всички

За възстановяване на достъпа до опазване на здравето и финансова отбрана политиките би трябвало да се съсредоточат върху намирането на способи НЗОК да обхване цялото население. Докладът на СЗО акцентира, че санкционирането на хора, които не могат да си разрешат да заплащат здравноосигурителни вноски, посредством ограничение на достъпа им до здравни грижи, подкопава напредъка към универсално здравно покритие.

Какви са рекомендациите на СЗО

- да се подсигурява, че НЗОК "покрива " лица, живеещи под прага на бедността, които все още нямат право на обществено подпомагане;

- да се освободят по-бедните семейства и хората с хронични болести от доплащане и да се размени процентното доплащане за амбулаторни медикаменти с да вземем за пример дребна такса за рецепта;

- да се понижат на цените на медикаментите и да се усили на бюджетът за опазване на здравето, защото обществените разноски за опазване на здравето в България към момента са ниски, спрямо множеството страни от Европейски Съюз – 4% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година при приблизително за Европейски Съюз 6%.

СЗО поддържа страните в прекосяването към универсално здравно покритие

Финансовата отбрана е централна за универсалното здравно покритие, което е в основата на Европейската работна стратегия, стратегическата рамка на СЗО/Европа. Чрез Службата на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи, СЗО/Европа следи финансовата отбрана – обезпечен достъп до опазване на здравето – в над 40 страни.

Финансовата отбрана е индикатор за Целите за стабилно развиване и част от Европейския дирек на обществените права. Офисът на СЗО в Барселона също по този начин дава персонализирана техническа помощ на страните за понижаване на незадоволените потребности и финансови усложнения посредством идентифициране и премахване на пропуски в покритието.