6 брутални обсади
1. Обсадата на Мегидо
Едно от първите записани военни сражения в историята, борбата при Мегидо, довежда до изтощителна месечна блокада. Конфликтът стартира през 15 век пр.н.е, когато египетският фараон Тутмос III предвожда войските си към териториите на днешна Палестина, с цел да потуши протест на няколко месопотамски града. Двете армии се сблъскват наоколо до град Мегидо, а самият фараон се бие на фронтовата линия. Египтяните обаче стартират да ограбват вражеските лагери като по този метод губят време и дават опция на противниковата войска да се върне към сигурността на градските укрепления.
Тогава Тутмос III основава обсадни линии и прекъсва целия трафик към и отвън града. Обсадата продължава 7 брутални месеца, до момента в който обградените почнали да измират от апетит и заболявания. Тогава водачите на града стартират да изпращат своите лични синове и дъщери да молят за мир. След като умиротворява близките райони, Тутмос пощадява Мегидо в подмяна на обет за преданост от оживелите в града.
2. Обсадата на Виксбърг
Както борбата при Гетисбърг, по този начин и обсадата на Виксбърг е една от повратните точки по време на Гражданската война. Безизходното състояние стартира през май 1863 година, когато военачалник Юлисис Грант хваща в капан войските на офицер Джон Пембъртън в град Виксбърг, Мисисипи. След като прави няколко несполучливи набези над вражеските войски, военачалник Грант заповядва на хората си да изкопаят окопи и да обсадят града.
За да избегнат всеобщо ликвидиране, доста от цивилните жители на Виксбърг са принудени да търсят заслон в пещерите. В опита си да приключи спора по най-удобния за него метод, военачалник Грант заповядва да бъде изкопан тунел и да бъдат взривени мини под укрепленията на града. Без подкрепление и единствено с оскъдните неща, с които разполага, армията на Пембъртън капитулира на 4.07.
3. Обсадата на Тир
През 332 година пр.н.е. вниманието на Александър Велики е привлечено към античния град Тир, дребен остров ситуиран покрай югоизточния бряг на Ливан. Александър Велики и неговите 35 000 души притискат армията на Тир, само че градът има мощен флот и задоволително ресурси, с цел да издържи дълго време. Освен това, разполага и с крепостни стени, високи към 50 метра. Тъй като няма опция да се приближи задоволително, с цел да превземе града по обичайния метод, Александър Велики взема решение да го обсади. Той заповядва на хората си да употребяват дървен материал и камък, с цел да изградят път, който да свърже острова с континента.
Щом мостът е задоволително покрай Тир, хората на Александър Велики съумяват да бомбардират градските стени. След 7-месечна блокада армията на Александър унищожава укрепленията и завладява острова с брутална офанзива. Интересното е, че към пътя, издигнат от бойците, по-късно се събира пясък и тиня, които с времето трансформират остров Тир и го трансформират в полуостров.
4. Обсадата на Кандия
Тази блокада, траяла 2 десетилетия, стартира през 17 век в Кандия – названието на остров Крит, когато той е колония на Венецианската република. През 1645 година османска войска от 60 000 души идва на остров Крит и стартира да опустошава селските региони. След като превземат огромна част от земята, османците се насочат към столицата Кандия през 1648 година и основават комплицирана мрежа от обсадни линии.
Въпреки че вършат голям брой набези и бомбардировки, турците не съумяват да нанесат съдбоносен удар. Гражданите на Кандия, доста от които прекарват огромната част от живота си под обсада, постоянно съумяват да отхвърлен османската войска. Едва когато Кандия е превърната в руини и оживели остават единствено няколко хиляди бойци, градът се предава. Обсадата на Кандия продължава цели 21 години и 4 месеца.
5. Обсадата на Ленинград
Обсадата на Ленинград по време на Втората международна война служи като отблъскващ образец за това какво една военна обсада може да аргументи на цивилното население. Немските сили доближават до града през 1941 година като част от интервенция „ Барбароса “ – изненадваща офанзива против Съветския съюз. Стремейки се да избегнат всеобщи убийства и безусловно касапници, нацистите не вършат съществени опити да завладяват Ленинград със мощ. Вместо това Адолф Хитлер избира жестоката опция да обсади града и да го обрече на апетит.
Трите милиона жители на Ленинград са хванати неподготвени и не разполагат с задоволително запаси, с цел да устоят на по-продължителна обсада. Много скоро те са принудени да се борят с глада, ниските температури и заболяванията. Хората стартират да ядат всичко – от лепило за тапети до кожа за обувки, а някои даже прибягат до канибализъм. Въпреки тези ужасяващи условия, жителите на Ленинград съумяват да устоят на обсадата, траяла 872 дни – от септември 1941 до януари 1944 година. И въпреки всичко, даже в успеха, обсадата се оказва голяма покруса – досега, в който градът е освободен от Червената войска, милиони руснаци, множеството от които цивилни, умират.
6. Обсадата на Картаген
Конфликтът стартира като част от Третата пуническа война – последната от поредицата конфликти сред античните римляни и финикийския град Картаген. През 149 година пр.н.е. римска войска, предвождана от Публий Корнелий Сципион Африкански идва в Северна Африка с желанието да унищожи Картаген един път вечно. Достигайки до 20-метровите стени, римляните обкръжават града, основават лагер и стартират обсадата.
Жителите на Картаген трансформират града в оръжеен склад и прибавят към армията си цивилни жители и плебеи. Според античния историк Апиан, дамите от Картаген режели косите си, с цел да могат да бъдат употребявани като въжета за спонтанни катапулти. Изправени пред такова равнище на опозиция, римляните поддържат обсадата в продължение на три дълги години. Когато стените най-накрая са унищожени през 146 година пр.н.е. на бойците на Публий им се постанова да се борят по градските улици в продължение на 6 дни и нощи, преди да надвият съпротивата. В края на борбата 700-годишният град е в руини, а оживелите 50 000 души са продадени в иго.
Източник: history.com
