Всеки 7-и младеж е с психично разстройство
1 на всеки 7 младежи в света на възраст сред 10 и 19 година живее с диагностицирано психологично разстройство, показват от УНИЦЕФ в отчета Положението на децата по света 2021; Как си в действителност: поощряване, протекция и грижи за психологичното здраве на децата.
Почти 46 000 подрастващи губят живота си поради самоубийства всяка година, което е измежду топ 5 аргументите за смъртни случаи в тази възрастова група.
Междувременно съществува голяма бездна сред потребностите във връзка с психологичното здраве и финансирането на психологичното здраве. Докладът демонстрира, че в международен мащаб към 2% от бюджетите на държавните управления за здраве се харчат за психологично здраве.
„ Изминаха дълги 18 месеца за всички нас, изключително за децата. Със затварянето и рестриктивните мерки поради пандемията децата прекараха незаличими години от живота си надалеч от фамилиите си, приятелите, класните стаи, игрите, които са основни детайли на детството “, сподели изпълнителният шеф на УНИЦЕФ Хенриета Фор.
„ Влиянието е значително, а е единствено върхът на айсберга. Дори преди пандемията прекалено много деца бяха под товара на неадресирани проблеми с психологичното здраве. Правителствата влагат прекомерно малко, с цел да вземат ограничения по отношение на тези сериозни потребности. Не се придава задоволително значимост на връзката сред психологичното здраве и бъдещото развиване в живота “, уточни тя.
Пандемията оставя своето отражение върху младите. Според интернационално проучване на деца и възрастни в 21 страни, извършено от УНИЦЕФ и „ Галъп “, приблизително 1 от 5 младежи сред 15 и 24 година споделя, че постоянно се усеща депресиран или има дребен интерес към разнообразни действия.
Докато третата година с COVID-19 наближава, въздействието върху психологичното здраве и благосъстоянието на децата и младежите продължава да е голямо. Според последните данни на УНИЦЕФ минимум 1 от 7 деца в света е било непосредствено наранено от затварянето и ограничаващите ограничения, а повече от 1.6 милиарда деца са били наранени от утежняване на образователния развой. Нарушаването на рутинните действия, образованието, развлеченията, както и безпокойството за фамилните приходи и здравето, кара доста младежи да усещат боязън, яд и угриженост за бъдещето си. Например онлайн изследване в Китай при започване на 2020 година, представено в „ Положението на децата по света “, демонстрира, че към една трета от участниците в него се усещат изплашени и тревожни.
Диагностицираните психологични разстройства, в това число недостиг на вниманието и хиперактивност, тревога, аутизъм, биполярно разстройство, поведенчески разстройства, меланхолия, хранителни разстройства, интелектуални увреждания и шизофрения, могат значително да навредят на здравето, образованието и работоспособността на децата и младежите.
Докладът отбелязва, че комбинацията от генетика, опит и фактори от околната среда от най-ранните дни, в това число наставнически грижи, учебното обучение, качеството на взаимоотношенията, излагането на принуждение или злоупотреби, дискриминирането, бедността, филантропичните рецесии и здравните изключителни обстановки, като да вземем за пример COVID-19, оформят и оказват резултат върху психологичното здраве на децата през техния живот.
Защитните фактори, като любящо семейство, безвредна учебна среда и положителни връзки с връстниците, могат да понижат риска психологични разстройства, само че отчетът предизвестява, че основни бариери, в това число стигма и липса на финансиране, пречат на доста деца да се радват на положително психологично здраве и да имат достъп до поддръжката, от която се нуждаят.
Почти 46 000 подрастващи губят живота си поради самоубийства всяка година, което е измежду топ 5 аргументите за смъртни случаи в тази възрастова група.
Междувременно съществува голяма бездна сред потребностите във връзка с психологичното здраве и финансирането на психологичното здраве. Докладът демонстрира, че в международен мащаб към 2% от бюджетите на държавните управления за здраве се харчат за психологично здраве.
„ Изминаха дълги 18 месеца за всички нас, изключително за децата. Със затварянето и рестриктивните мерки поради пандемията децата прекараха незаличими години от живота си надалеч от фамилиите си, приятелите, класните стаи, игрите, които са основни детайли на детството “, сподели изпълнителният шеф на УНИЦЕФ Хенриета Фор.
„ Влиянието е значително, а е единствено върхът на айсберга. Дори преди пандемията прекалено много деца бяха под товара на неадресирани проблеми с психологичното здраве. Правителствата влагат прекомерно малко, с цел да вземат ограничения по отношение на тези сериозни потребности. Не се придава задоволително значимост на връзката сред психологичното здраве и бъдещото развиване в живота “, уточни тя.
Пандемията оставя своето отражение върху младите. Според интернационално проучване на деца и възрастни в 21 страни, извършено от УНИЦЕФ и „ Галъп “, приблизително 1 от 5 младежи сред 15 и 24 година споделя, че постоянно се усеща депресиран или има дребен интерес към разнообразни действия.
Докато третата година с COVID-19 наближава, въздействието върху психологичното здраве и благосъстоянието на децата и младежите продължава да е голямо. Според последните данни на УНИЦЕФ минимум 1 от 7 деца в света е било непосредствено наранено от затварянето и ограничаващите ограничения, а повече от 1.6 милиарда деца са били наранени от утежняване на образователния развой. Нарушаването на рутинните действия, образованието, развлеченията, както и безпокойството за фамилните приходи и здравето, кара доста младежи да усещат боязън, яд и угриженост за бъдещето си. Например онлайн изследване в Китай при започване на 2020 година, представено в „ Положението на децата по света “, демонстрира, че към една трета от участниците в него се усещат изплашени и тревожни.
Диагностицираните психологични разстройства, в това число недостиг на вниманието и хиперактивност, тревога, аутизъм, биполярно разстройство, поведенчески разстройства, меланхолия, хранителни разстройства, интелектуални увреждания и шизофрения, могат значително да навредят на здравето, образованието и работоспособността на децата и младежите.
Докладът отбелязва, че комбинацията от генетика, опит и фактори от околната среда от най-ранните дни, в това число наставнически грижи, учебното обучение, качеството на взаимоотношенията, излагането на принуждение или злоупотреби, дискриминирането, бедността, филантропичните рецесии и здравните изключителни обстановки, като да вземем за пример COVID-19, оформят и оказват резултат върху психологичното здраве на децата през техния живот.
Защитните фактори, като любящо семейство, безвредна учебна среда и положителни връзки с връстниците, могат да понижат риска психологични разстройства, само че отчетът предизвестява, че основни бариери, в това число стигма и липса на финансиране, пречат на доста деца да се радват на положително психологично здраве и да имат достъп до поддръжката, от която се нуждаят.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ