1. Много хора се чувстват ту по-висши, ту по-нисши от

1. Много хора се усещат ту по-висши, ту по-нисши от другите, според от обстановката или хората, с които се срещат. Всичко, което е належащо да знаете и да задържите в мозъка си, е следното: постоянно, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой различен, това е егото, което приказва във вас.

2. Понякога егото прави закононарушения в устрема си към известност. Търси внимание, като си печели име и останалите го осъждат поради него.

„ Моля ви, кажете ми, че живея, че не съм неосезаем.” – като че ли споделя то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто негови по-крайни форми.

3. Обикновено това, което се назовава „ влюбване”, е усилване на желанието на егото. Пристрастяваш се към различен човек, или по-скоро към облика, който си си построил за него. А това няма нищо общо с същинската обич, в която няма сходни стремежи. Най-честният език в това отношение е испанският, в който „ te quiero” значи както „ обичам те”, по този начин и „ желая те”. Другият израз с първия смисъл — „ te amo”, не има тази двоякост и по тази причина съвсем не се използва. Може би тъй като същинската обич се среща толкоз рядко.

4. Изправянето лице в лице с обстоятелствата постоянно дава мощ. Разберете, че това, което мислите, значително основава страстите, които изпитвате. Забележете връзката сред мислите и страстите. Вместо да бъдете мислите и страстите си, бъдете знанието, което стои зад тях.

5. Не се стремете към благополучие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът затваря пътя към щастието. Щастието постоянно е нещо изплъзващо се, до момента в който свободата от нещастието постоянно е постижима и то постижима в този момент, в този миг – сега, в който престанете да си създавате истории за вашето злощастие. Нещастието срутва естественото положение на благоденствие и вътрешен мир, а те са източникът на същинското благополучие.

Екхарт Толе