1 млрд. евро в проектобюджета на съдебната власт за 2026 г., от тях 90% са за заплати
1 милиарда евро в проектобюджета на правосъдната власт за 2026 година, от тях 90% са за заплати
Липсата на изясненост за метода, по който средствата на Европейския съюз (ЕС) се разпределят и употребяват, оказва отрицателно въздействие и подкопава публичното доверие в смисъла от
съществуването на самия Европейски Съюз и ролята на участието на България
в това обединяване от страни. Припомняме, че в предприсъединителните години се сложи началото на опита за подсилване на институционалната самостоятелност и публичното доверие в българското правораздаване, с цел да дава отговор то най-малко минимално на заложените интернационалните стандарти.
Това се споделя в отчет на Института за пазарна стопанска система, представен от „ Фокус “.
Тези процеси постоянно са били обезпечавани преди всичко с външна финансова поддръжка, а за постигането на съответна цел е било належащо порядъчно подпомагане от страна на политиците, администрацията и хората вътре в системата. Често пъти обаче рекомендациите от Европейски Съюз са срещали опозиция и отрицание от политиците.
Хората от системата преди всичко са оставали неутрални
към проблемите на личната си професионална среда. Външните стандарти и оценки са действителният измерител на качеството на ръководството и положението на българската страна, изключително що се
отнася до способността ѝ
да пази правата и законните ползи на своите жители. Това е по този начин, въпреки че построяването и отстояването на самостоятелната правосъдна власт и поддържането ѝ в положение да дава отговор на динамичността на персоналните,
публични и икономически връзки да е задача на самата българска страна.
За интервал от 10 години българското правораздаване се трансформира в добре финансирана власт, като един от детайлите на нейната самостоятелност – ресурсното и финансовото поръчителство, конституционно открито като автономия на бюджета, се трансформира в изпреварващ останалите конституционно въздигнати гаранции на правосъдната самостоятелност.
Самостоятелността на бюджета на правосъдната власт не е безспорна големина.
Идеята за разделянето на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна власт намира своето
първо конституционно проявяване,
т.е. и правно самопризнание, в Конституцията на Съединени американски щати. А въпросът за правосъдната самостоятелност се свежда до два написани института и това точно са сигурността на назначението и сигурността на заплащането.
Всички останали разноски на правосъдната власт са вторични,
непоставящи в директна взаимозависимост правораздаването. В българския юридически подтекст средствата на Европейски Съюз, съчетани с рекомендациите за промяна на българското правораздаване са главната движеща мощ за одобряване на независимостта на правосъдната власт. Затова е значимо да се види кой и по какъв начин разполага с този запас.
За задачата се опитахме да дадем най-малко количествена оценка на външното финансиране,
получено от българските обществени органи, ориентирано към подсилване на потенциала на съдебнатa система – по-специално органите,
администриращи процесите в правосъдната власт в България:
Висшия правосъден съвет (ВСС) и Инспектората към Висш съдебен съвет (ИВСС); също по този начин Министерството на правораздаването (МП) и Националният институт на правораздаването (НИП). Разгледахме интервала от 2017 до 2024 година като включваме и планове, стартирани по-рано, само че незавършени преди 2017 година
Какво се вижда въпреки всичко с просто око?
Общата стойност на финансирането от Европейски Съюз, ориентирано към институциите на правосъдната власт за интервала 2017-2024 година, е в размер общо на 70,5 млн. лева, от които 62,5 млн. лева (или 88,75%) са действително изплатени.
Тези средства съставляват относително дребен дял (около 0,92%)
от общия бюджет за правосъдна власт за обсъждания интервал, само че това са въпреки всичко над 54% от общия размер на финансовите разноски на правосъдната власт. С други думи повече от половината от вложенията
в рационализация на правораздаването в България са с европейски средства.
Като цяло прави усещане, че за каквото аплайват Висш съдебен съвет, ИВСС, НИП и Министерство на правосъдието си го получават и харчат. Ефектът от това е обособена тематика.
Що се отнася до структурата на финансирането,
близо 57% от общото финансиране и малко над 53% от действително изплатените средства са ориентирани към плановете на Висшия правосъден съвет. Около една четвърт от средствата са по плановете на НИП. Останалите бенефициенти извършват релативно малцина и като стойност планове, надлежно и делът им е по-нисък.
Някои заключения
Европейското финансиране за правосъдната власт в България в интервала 2017–2024 година е не просто финансов инструмент, а знак за способността на институциите да осъществят целенасочени и
трайни политики в региона на правораздаването.
Макар общият размер от 71 млн. лева да съставлява под един % от консолидирания бюджет на правосъдната власт за интервала, делът му в финансовите вложения е над половината. Това акцентира стратегическата роля на европейските средства като главен мотор на софтуерната и институционалната рационализация на българското правораздаване.
От проучването се вижда, че правосъдната власт показва забележителна административна дарба
за асимилиране на ресурса – в някои случаи над 90% от контрактуваното. Въпреки това значителният въпрос остава резултатът от тези средства върху качеството на правораздаването и публичното доверие.
Докато плановете на Висшия правосъден съвет и
Министерството на правораздаването постоянно се правят оценка по официални знаци – брой действия, образования и признати документи – действителните измерители на успеваемост като експедитивност на съдопроизводството,
понижаване на административната тежест или нараснала бистрота остават неустановими.
Положителните образци не липсват обаче. Усилията за въвеждане на Единния портал за електронно правораздаване и за основаване на централизирани регистри също са значима крачка към цифровизация на правораздаването. Несъвършенства има, успеваемостта на изхарчените средства също е противоречива, само че без средствата от Европейски Съюз и тези системи биха липсвали.
Ключовата уязвимост обаче остава неналичието на инстикт за обмисляне.
След привършване на плановете, поддръжката, надграждането и анализът на успеваемостта им рядко се реализират със лични запаси. Видно е, че Висш съдебен съвет непрекъснато и трайно модернизира едни и
същи портали и регистри,
без да е допустимо да се ревизира това ли е мечтаният резултат от редовите магистрати, от адвокатурата и жителите. Така европейското финансиране се трансформира не в катализатор, а в сурогат на държавната отговорност. Този модел на „ външно поддържано развиване “
води до взаимозависимост, при която модернизацията стопира с последния усвоен лев по плана.
От позиция на ръководството, Висшият правосъден съвет се явява централен координатор на модернизацията, само че без задоволително изясненост кой какво получава и за какво. Липсата на обществен указател на виновните членове по планове, нулевата информация за получените от тях
хонорари и отсъствието на обществени знаци
за резултат основават чувство за условност – осъществяването е стимулирано от заложените средства, а не от действителната нужда. В този подтекст би било оправдано Висш съдебен съвет да одобри ясни вътрешни правила за оценка на плановите резултати, в това число посредством анкети за задоволеност измежду магистрати, правосъдни чиновници и юристи – групи,
които действително употребяват продуктите, основани в границите на тези планове.
Неяснотата към финансирането и успеваемостта е при огромните планове, свързани с цифровизацията, модернизацията, софтуерното и хардуерното поръчителство на правосъдната власт, изпълнявани от Министерството на правораздаването и Висшия правосъден съвет.
В по-широк подтекст, европейското финансиране има символна стойност.
То демонстрира, че Европейският съюз не просто влага в българската правосъдна система, а ѝ гласоподава доверие и изисква отговорност.
Това доверие следва да бъде целесъобразно посредством бистрота
успеваемост и резултати, които да са отличителни освен в докладите по планове, само че и в ежедневния живот на жителите, които чакат бързо, предвидимо и налично правораздаване. Българската страна слага главен акцент върху възнагражденията в правосъдната власт, до момента в който модернизацията,
повишение на професионалната подготовка са предоставени в огромна степен на средствата от Европейски Съюз.
Нужно е да разпознаваем още веднъж, че общата стойност на финансирането от Европейски Съюз, ориентирано към институциите на правосъдната власт за интервала 2017-2024 година, е в размер общо на 70,5 млн. лева, от които 62,5 млн. лева са действително изплатени. Проектът за бюджет на правосъдната власт за 2026 година, от който към 90 % се харчат за заплати, е близо 1 милиарда евро.
Липсата на изясненост за метода, по който средствата на Европейския съюз (ЕС) се разпределят и употребяват, оказва отрицателно въздействие и подкопава публичното доверие в смисъла от
съществуването на самия Европейски Съюз и ролята на участието на България
в това обединяване от страни. Припомняме, че в предприсъединителните години се сложи началото на опита за подсилване на институционалната самостоятелност и публичното доверие в българското правораздаване, с цел да дава отговор то най-малко минимално на заложените интернационалните стандарти.
Това се споделя в отчет на Института за пазарна стопанска система, представен от „ Фокус “.
Тези процеси постоянно са били обезпечавани преди всичко с външна финансова поддръжка, а за постигането на съответна цел е било належащо порядъчно подпомагане от страна на политиците, администрацията и хората вътре в системата. Често пъти обаче рекомендациите от Европейски Съюз са срещали опозиция и отрицание от политиците.
Хората от системата преди всичко са оставали неутрални
към проблемите на личната си професионална среда. Външните стандарти и оценки са действителният измерител на качеството на ръководството и положението на българската страна, изключително що се
отнася до способността ѝ
да пази правата и законните ползи на своите жители. Това е по този начин, въпреки че построяването и отстояването на самостоятелната правосъдна власт и поддържането ѝ в положение да дава отговор на динамичността на персоналните,
публични и икономически връзки да е задача на самата българска страна.
За интервал от 10 години българското правораздаване се трансформира в добре финансирана власт, като един от детайлите на нейната самостоятелност – ресурсното и финансовото поръчителство, конституционно открито като автономия на бюджета, се трансформира в изпреварващ останалите конституционно въздигнати гаранции на правосъдната самостоятелност.
Самостоятелността на бюджета на правосъдната власт не е безспорна големина.
Идеята за разделянето на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна власт намира своето
първо конституционно проявяване,
т.е. и правно самопризнание, в Конституцията на Съединени американски щати. А въпросът за правосъдната самостоятелност се свежда до два написани института и това точно са сигурността на назначението и сигурността на заплащането.
Всички останали разноски на правосъдната власт са вторични,
непоставящи в директна взаимозависимост правораздаването. В българския юридически подтекст средствата на Европейски Съюз, съчетани с рекомендациите за промяна на българското правораздаване са главната движеща мощ за одобряване на независимостта на правосъдната власт. Затова е значимо да се види кой и по какъв начин разполага с този запас.
За задачата се опитахме да дадем най-малко количествена оценка на външното финансиране,
получено от българските обществени органи, ориентирано към подсилване на потенциала на съдебнатa система – по-специално органите,
администриращи процесите в правосъдната власт в България:
Висшия правосъден съвет (ВСС) и Инспектората към Висш съдебен съвет (ИВСС); също по този начин Министерството на правораздаването (МП) и Националният институт на правораздаването (НИП). Разгледахме интервала от 2017 до 2024 година като включваме и планове, стартирани по-рано, само че незавършени преди 2017 година
Какво се вижда въпреки всичко с просто око?
Общата стойност на финансирането от Европейски Съюз, ориентирано към институциите на правосъдната власт за интервала 2017-2024 година, е в размер общо на 70,5 млн. лева, от които 62,5 млн. лева (или 88,75%) са действително изплатени.
Тези средства съставляват относително дребен дял (около 0,92%)
от общия бюджет за правосъдна власт за обсъждания интервал, само че това са въпреки всичко над 54% от общия размер на финансовите разноски на правосъдната власт. С други думи повече от половината от вложенията
в рационализация на правораздаването в България са с европейски средства.
Като цяло прави усещане, че за каквото аплайват Висш съдебен съвет, ИВСС, НИП и Министерство на правосъдието си го получават и харчат. Ефектът от това е обособена тематика.
Що се отнася до структурата на финансирането,
близо 57% от общото финансиране и малко над 53% от действително изплатените средства са ориентирани към плановете на Висшия правосъден съвет. Около една четвърт от средствата са по плановете на НИП. Останалите бенефициенти извършват релативно малцина и като стойност планове, надлежно и делът им е по-нисък.
Някои заключения
Европейското финансиране за правосъдната власт в България в интервала 2017–2024 година е не просто финансов инструмент, а знак за способността на институциите да осъществят целенасочени и
трайни политики в региона на правораздаването.
Макар общият размер от 71 млн. лева да съставлява под един % от консолидирания бюджет на правосъдната власт за интервала, делът му в финансовите вложения е над половината. Това акцентира стратегическата роля на европейските средства като главен мотор на софтуерната и институционалната рационализация на българското правораздаване.
От проучването се вижда, че правосъдната власт показва забележителна административна дарба
за асимилиране на ресурса – в някои случаи над 90% от контрактуваното. Въпреки това значителният въпрос остава резултатът от тези средства върху качеството на правораздаването и публичното доверие.
Докато плановете на Висшия правосъден съвет и
Министерството на правораздаването постоянно се правят оценка по официални знаци – брой действия, образования и признати документи – действителните измерители на успеваемост като експедитивност на съдопроизводството,
понижаване на административната тежест или нараснала бистрота остават неустановими.
Положителните образци не липсват обаче. Усилията за въвеждане на Единния портал за електронно правораздаване и за основаване на централизирани регистри също са значима крачка към цифровизация на правораздаването. Несъвършенства има, успеваемостта на изхарчените средства също е противоречива, само че без средствата от Европейски Съюз и тези системи биха липсвали.
Ключовата уязвимост обаче остава неналичието на инстикт за обмисляне.
След привършване на плановете, поддръжката, надграждането и анализът на успеваемостта им рядко се реализират със лични запаси. Видно е, че Висш съдебен съвет непрекъснато и трайно модернизира едни и
същи портали и регистри,
без да е допустимо да се ревизира това ли е мечтаният резултат от редовите магистрати, от адвокатурата и жителите. Така европейското финансиране се трансформира не в катализатор, а в сурогат на държавната отговорност. Този модел на „ външно поддържано развиване “
води до взаимозависимост, при която модернизацията стопира с последния усвоен лев по плана.
От позиция на ръководството, Висшият правосъден съвет се явява централен координатор на модернизацията, само че без задоволително изясненост кой какво получава и за какво. Липсата на обществен указател на виновните членове по планове, нулевата информация за получените от тях
хонорари и отсъствието на обществени знаци
за резултат основават чувство за условност – осъществяването е стимулирано от заложените средства, а не от действителната нужда. В този подтекст би било оправдано Висш съдебен съвет да одобри ясни вътрешни правила за оценка на плановите резултати, в това число посредством анкети за задоволеност измежду магистрати, правосъдни чиновници и юристи – групи,
които действително употребяват продуктите, основани в границите на тези планове.
Неяснотата към финансирането и успеваемостта е при огромните планове, свързани с цифровизацията, модернизацията, софтуерното и хардуерното поръчителство на правосъдната власт, изпълнявани от Министерството на правораздаването и Висшия правосъден съвет.
В по-широк подтекст, европейското финансиране има символна стойност.
То демонстрира, че Европейският съюз не просто влага в българската правосъдна система, а ѝ гласоподава доверие и изисква отговорност.
Това доверие следва да бъде целесъобразно посредством бистрота
успеваемост и резултати, които да са отличителни освен в докладите по планове, само че и в ежедневния живот на жителите, които чакат бързо, предвидимо и налично правораздаване. Българската страна слага главен акцент върху възнагражденията в правосъдната власт, до момента в който модернизацията,
повишение на професионалната подготовка са предоставени в огромна степен на средствата от Европейски Съюз.
Нужно е да разпознаваем още веднъж, че общата стойност на финансирането от Европейски Съюз, ориентирано към институциите на правосъдната власт за интервала 2017-2024 година, е в размер общо на 70,5 млн. лева, от които 62,5 млн. лева са действително изплатени. Проектът за бюджет на правосъдната власт за 2026 година, от който към 90 % се харчат за заплати, е близо 1 милиарда евро.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ