Черен ден за Враца! На тази дата става една от най-страшните трагедии в историята на града /снимки/
1 май вечно ще остане черна дата за Враца. На този ден преди 53 години се разиграва една от най-зловещите минни нещастия в света. Враца и близкото село Згориград са заляти от отблъскващ потоп.
56 къщи са разрушени, 188 обезобразени до неразбираемост трупове, 4 от които деца, 2000 ранени, 310 фамилии останали без дом, покривите на 1000 къщи са отнесени от водната буря. Това е черната статистика от ужасяващото наводняване, и то по формалните данни. Врачани и до през днешния ден настояват, че жертвите са доста повече, а вредите – по-големи. Освен това потопът стартира по времето, когато потегля празничната манифестация, в противоположен случай нещастието би била в пъти по-голяма.
В трагичния ден, след няколкодневни непрекъснати превалявания, тъкмо в 11.20 часа се къса стената на хвостохранилището на мина "Плакалница ", което се намира високо над село Згориград. Тонове мътна вода и отровна кал се ускоряват по коритото на река Лева, помитайки всичко по пътя си. Вълната влачи човешки тела, животни, покъщина, мебели... Водната маса отнася една трета от къщите в Згориград, преди да премине с тътнеж през пролома Вратцата и да нахлуе в остарелия и гъсто обитаем квартал Кемера на Враца.
Само за 20 минути местността е превърната в лунен пейзаж, а въздухът се оглася от писъци и крясъци за помощ. Екипи на Гражданска отбрана незабавно откарват с камиони труповете на стадиона, където ги мият с маркучи, с цел да бъдат разпознати от околните си. Четвърт час по-късно в избавителната акция се включва и хеликоптер. Става ясно, че починалите са стотици, а градът потъва в тъга. Последните, удавили се в стихията хора, са открити няколко дни след 1 май на 40 километра от Враца по поречието на реката.
Неизвестен и до през днешния ден миньор, който слизал от Балкана с мотора си, съумял да предизвести доста хора около реката. С цялостно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко.Чулите го хукват по сипеите и по този начин оживели. Миньорът застигнал преди Враца рейс с възпитаници, спрял го и дружно с водача юрват децата към околните скали, до момента в който изпод прекосявала с екот калната вода.
Пандизчия отпускар жертвал своя живот, с цел да избави други. Затворникът Димитър Георгиев, пуснат в отпуск поради празника, отървал шестима от крах. Тъкмо минавал по моста над пандиза, покрай махала Бистрец, когато видял връхлитащата буря. Отсреща умерено се движели мъж, дете и две дами, които не забелязвали талазите. „ Бягайте! “, изкрещял пандизчията. Хората хукнали и се отървали за елементи от секундата. “Раираната пижама” съумял да спре с ръкомахания и камион, който се готвел да прекоси моста. Шофьорът и двамата му спътници скочили от возилото и се изкатерили по стръмния скат. Това бил последният миг, запечатан в съзнанието на спасителя. Когато помислил за себе си, било съдбовно късно. Стихията го отвлякла с гневна скорост. Чак на стоманения мост по шосето от Враца за Монтана лавината отпуснала хватката си и метнала изпотрошената жертва в клоните на високо дърво.
След наводнението Партията си измива ръцете, като раздава санкции на шефовете от ниските номенклатурни етажи. Няколко от основните инженери на предприятието "за гибелна занемареност " са наказани на разнообразни години непоколебим тъмничен затвор.
Скъсалото се хвостохранилище година преди този момент е предизвивало безпокойството на редица експерти, които оглеждали стената му. Предупрежденията, че по нея към този момент има пукнатини и хранилището е претрупано, обаче били подценени. Освен изказаните пожелания не се вземат никакви действителни ограничения за укрепването на стената или прекъсването на експлоатациятаму.
Тато наредил: Да се мълчи! Докато градът тънел в печал над Враца и покрайнините кръжал хеликоптерът на тогавашния началник на Държавна сигурност военачалник Ангел Солаков. Приземил се при цялостна секретност и самият партиен и държавен глава.
Нашенци научават за апокалипсиса по системата „ от ухо на ухо “ или от непознатите радиостанции. Трагедията се засекретява за дълги години от най-високо равнище. Журналистите очевидци трябвало да не помнят какво са претърпели.
И през днешния ден край Вратцата голям скален монолит лежи в коритото на река Лева, напомняйки за нещастието. Очевидци настояват, че по време на наводнението е бил влачен надолу и подмятан от стихията като кибритена кутийка.
56 къщи са разрушени, 188 обезобразени до неразбираемост трупове, 4 от които деца, 2000 ранени, 310 фамилии останали без дом, покривите на 1000 къщи са отнесени от водната буря. Това е черната статистика от ужасяващото наводняване, и то по формалните данни. Врачани и до през днешния ден настояват, че жертвите са доста повече, а вредите – по-големи. Освен това потопът стартира по времето, когато потегля празничната манифестация, в противоположен случай нещастието би била в пъти по-голяма.
В трагичния ден, след няколкодневни непрекъснати превалявания, тъкмо в 11.20 часа се къса стената на хвостохранилището на мина "Плакалница ", което се намира високо над село Згориград. Тонове мътна вода и отровна кал се ускоряват по коритото на река Лева, помитайки всичко по пътя си. Вълната влачи човешки тела, животни, покъщина, мебели... Водната маса отнася една трета от къщите в Згориград, преди да премине с тътнеж през пролома Вратцата и да нахлуе в остарелия и гъсто обитаем квартал Кемера на Враца.
Само за 20 минути местността е превърната в лунен пейзаж, а въздухът се оглася от писъци и крясъци за помощ. Екипи на Гражданска отбрана незабавно откарват с камиони труповете на стадиона, където ги мият с маркучи, с цел да бъдат разпознати от околните си. Четвърт час по-късно в избавителната акция се включва и хеликоптер. Става ясно, че починалите са стотици, а градът потъва в тъга. Последните, удавили се в стихията хора, са открити няколко дни след 1 май на 40 километра от Враца по поречието на реката.
Неизвестен и до през днешния ден миньор, който слизал от Балкана с мотора си, съумял да предизвести доста хора около реката. С цялостно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко.Чулите го хукват по сипеите и по този начин оживели. Миньорът застигнал преди Враца рейс с възпитаници, спрял го и дружно с водача юрват децата към околните скали, до момента в който изпод прекосявала с екот калната вода.
Пандизчия отпускар жертвал своя живот, с цел да избави други. Затворникът Димитър Георгиев, пуснат в отпуск поради празника, отървал шестима от крах. Тъкмо минавал по моста над пандиза, покрай махала Бистрец, когато видял връхлитащата буря. Отсреща умерено се движели мъж, дете и две дами, които не забелязвали талазите. „ Бягайте! “, изкрещял пандизчията. Хората хукнали и се отървали за елементи от секундата. “Раираната пижама” съумял да спре с ръкомахания и камион, който се готвел да прекоси моста. Шофьорът и двамата му спътници скочили от возилото и се изкатерили по стръмния скат. Това бил последният миг, запечатан в съзнанието на спасителя. Когато помислил за себе си, било съдбовно късно. Стихията го отвлякла с гневна скорост. Чак на стоманения мост по шосето от Враца за Монтана лавината отпуснала хватката си и метнала изпотрошената жертва в клоните на високо дърво.
След наводнението Партията си измива ръцете, като раздава санкции на шефовете от ниските номенклатурни етажи. Няколко от основните инженери на предприятието "за гибелна занемареност " са наказани на разнообразни години непоколебим тъмничен затвор.
Скъсалото се хвостохранилище година преди този момент е предизвивало безпокойството на редица експерти, които оглеждали стената му. Предупрежденията, че по нея към този момент има пукнатини и хранилището е претрупано, обаче били подценени. Освен изказаните пожелания не се вземат никакви действителни ограничения за укрепването на стената или прекъсването на експлоатациятаму.
Тато наредил: Да се мълчи! Докато градът тънел в печал над Враца и покрайнините кръжал хеликоптерът на тогавашния началник на Държавна сигурност военачалник Ангел Солаков. Приземил се при цялостна секретност и самият партиен и държавен глава.
Нашенци научават за апокалипсиса по системата „ от ухо на ухо “ или от непознатите радиостанции. Трагедията се засекретява за дълги години от най-високо равнище. Журналистите очевидци трябвало да не помнят какво са претърпели.
И през днешния ден край Вратцата голям скален монолит лежи в коритото на река Лева, напомняйки за нещастието. Очевидци настояват, че по време на наводнението е бил влачен надолу и подмятан от стихията като кибритена кутийка.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ