59 години от най-голямата трагедия, крита по соца
1 май е празник на труда, само че за Враца и прилежащото село Згориград най-черната дата в историята поради нещастието от 1966 година. Над 400 индивида, а евентуално и над 500 губят живота си, само че социалистическото управление не дава публичност. В самия ден новината не се оповестява, с цел да не бъде негоден празника. После въпреки всичко са оповестени 118 жертви, въпреки да са много повече.
Какво става в черния ден! В 11,25 часа се скъсва стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „ Мир “ във Врачанския Балкан и над половин милион кубически метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета залива близкото село Згориград, минава през прохода Вратцата и стига до централния площад на Враца.
По пътя си, дълъг 7 километра, тинята опустошава къщи и хора, а три дни по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна. Ужасяващият случай е засекретен. Официално са оповестени 118 жертви, само че съгласно локалните поданици отнетите животи са над 500. Почти всяко семейство в селото е изгубило собствен непосредствен в нещастието.
Инцидентът е засекретен, с цел да не се помрачава празникът на труда, и малко на брой отвън Враца научават за нещастието. За хората от Згориград и за врачани 1 май с изключение на празник е и тежък спомен. Според тогавашните соцканони на централния площад “Христо Ботев ” във Враца се организира наложителната манифестация на трудещите се. Минути откакто колоните са минали пред формалната естрада с локалните партийни величия и хората стартират да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бумтене откъм Балкана по поречието на река Лева.
След 4-дневен проливен дъжд тъкмо в 11,20 ч, стената на хвостохранилището към оловно-цинковата флотационна фабрика „ Мир “ и близкия рудник „ Седмочисленици “, ситуирано високо над Згориград се скъсва и залива селото и огромна част от града с гъста примес от наслойка, тиня и шлака. Стихията опустошава всичко.
Над 500 000 тона мътна и кална маса се ускорява по коритото на р. Лева, помитайки всичко пред себе си.
Сивосинкавата вълна с височина близо 3 м влачи къщи, дървета, хора и животни, предизвиквайки смут у оживелите, които са сюрпризирани от стихията.
Тежката вълна отнася една трета от къщите в Згориград, преди да премине с тътнеж през пролома Вратцата и да нахлуе в остарелия и гъсто обитаем квартал “Кемера ” на Враца. По това време множеството фамилии сядат към празничната софра. За 20 минути буйстване потопът отрязва тотално региона от цивилизацията. За тези извънредно дълги минути мътилката бълва по тротоарите трупове на хора и животни.
Тинята довлича чак на основната улица трупче на дете. От храстите край реката стърчат ръце и крайници на мъртъвци.
Всичко по поречеието на река Лева се трансформира в лунен пейзаж, а въздухът се оглася от писъци и крясъци за помощ. Екипи на Гражданска отбрана незабавно откарват с камиони десетки трупове на стадиона, където мият с маркучи изкаляните до неразбираемост тела на починалите хора, с цел да бъдат разпознати от околните им и дадени за заравяне. Официално тогава се оповестява за 118 починали, само че съгласно локалните жертвите на наводнението, които включват и безследно изчезналите са над 500, ранените 2000, разрушени са над 150 къщи.
Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката. Оживелите поданици от най-пострадалия квартал на Враца пък скрито палят свещи в локалните църкви, ненапълно удовлетворени, че присъединяване им в манифестацията е избавило живота им. Ако тежката кал беше се изсипала през нощта, жертвите единствено в тогавашния областен град щели да са хиляди.
Легенда или не, само че се носи още историята за незнаен и до през днешния ден миньор, който слизал от Балкана с мотора си и съумява да предизвести доста хора около реката. С цялостно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко. Чулите го хукват по сипеите и по този начин оцеляват. Миньорът застига пред Враца рейс с възпитаници, стопира го и дружно с водача юрват децата към околните скали, до момента в който изпод прекосявала с екот калната вода.
Скъсалото се хвостохранилище година преди този момент е предизвивало безпокойството на редица експерти, които оглеждали стената му.
Предупрежденията, че по нея към този момент има пукнатини и хранилището е претрупано, обаче били подценени.
Освен изказаните пожелания не се вземат никакви действителни ограничения за укрепването на стената или прекъсването на употребата на хвостохранилището.
След нещастието, за която България бързо научава по системата “от ухо на ухо ”, тогавашните първи партийни и държавни ръководители на Враца се втурват напряко от трибуната на площада да звънят в София и да питат какво да вършат. По това време първият секретар на ОК на Българска комунистическа партия във Враца Цветко Божков е с делегация в чужбина и заместниците му не смеятда поемат напълно нещата в ръцете си, страхувайки се да не се престараят със самодейност. В същото време Враца е обхваната от боязън и суматоха. Хората тичат като обезумели към региона към реката да търсят изчезналите си близки.
Струпването на доста хора плаши партийните ръководители и те подреждат на милицията да се намеси и да въдвори ред.
В София пък на бърза ръка се образува държавна комисия по врачанското злополучие и още вечерта на 1 май тя идва в потърпевшия град. На другия ден самият Тодор Живков преглежда провалите с хеликоптер, който кръжи над Враца. Първия началник на страната дава нарежданията си по телефона и комисията бързо стартира да извършва напътствията. По улиците на града още били неприбрани труповете на издавените домашни животни, издаващи непоносима миризма. Заради заплахата от зараза са мобилизирани всички медици в региона, в почистването пък се включва целият личен състав на ХЕИ и бойците от двете казарми във Враца.
Държавата оказва помощ на оживелите да възстановят жилищата си и отпуска близо 20 млн. лева за възмездяване на потърпевшите.
Кръвнината за околните на починалите е по 1000 лева
Във Враца са издигнати няколко панелни блока, които носят имена „ Май 1 “, „ Май 2 “ и „ Май 3 “, за краткотрайно настаняване на оживелите бездомници. Тогавашната власт обаче скрива от останалата част на страната и света същинските размери на нещастието.
Почти година след страшното наводняване небрежно са наказани като отговорни за нещастието няколко шефове и инженери от мините и металургичния цех край Елисейна. Набедените влизат зад решетките по за 5 и 10 години, а същинските виновници и до през днешния ден остават незасегнати.
Сега за трегедията в миньорското село припомня единствено белокаменният ангел върху паметника на починалите. Пред който постоянно има букет свежи цветя. Подобна покруса се случва през 1985 година в италианския град Тезеро. Едва преди няколко години там научават за ориста на село Згориград и двете селища се побратимяват.
----
употребявани е обява на уеб страницата bgspomen
Какво става в черния ден! В 11,25 часа се скъсва стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „ Мир “ във Врачанския Балкан и над половин милион кубически метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета залива близкото село Згориград, минава през прохода Вратцата и стига до централния площад на Враца.
По пътя си, дълъг 7 километра, тинята опустошава къщи и хора, а три дни по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна. Ужасяващият случай е засекретен. Официално са оповестени 118 жертви, само че съгласно локалните поданици отнетите животи са над 500. Почти всяко семейство в селото е изгубило собствен непосредствен в нещастието.
Инцидентът е засекретен, с цел да не се помрачава празникът на труда, и малко на брой отвън Враца научават за нещастието. За хората от Згориград и за врачани 1 май с изключение на празник е и тежък спомен. Според тогавашните соцканони на централния площад “Христо Ботев ” във Враца се организира наложителната манифестация на трудещите се. Минути откакто колоните са минали пред формалната естрада с локалните партийни величия и хората стартират да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бумтене откъм Балкана по поречието на река Лева.
След 4-дневен проливен дъжд тъкмо в 11,20 ч, стената на хвостохранилището към оловно-цинковата флотационна фабрика „ Мир “ и близкия рудник „ Седмочисленици “, ситуирано високо над Згориград се скъсва и залива селото и огромна част от града с гъста примес от наслойка, тиня и шлака. Стихията опустошава всичко.
Над 500 000 тона мътна и кална маса се ускорява по коритото на р. Лева, помитайки всичко пред себе си.
Сивосинкавата вълна с височина близо 3 м влачи къщи, дървета, хора и животни, предизвиквайки смут у оживелите, които са сюрпризирани от стихията.
Тежката вълна отнася една трета от къщите в Згориград, преди да премине с тътнеж през пролома Вратцата и да нахлуе в остарелия и гъсто обитаем квартал “Кемера ” на Враца. По това време множеството фамилии сядат към празничната софра. За 20 минути буйстване потопът отрязва тотално региона от цивилизацията. За тези извънредно дълги минути мътилката бълва по тротоарите трупове на хора и животни.
Тинята довлича чак на основната улица трупче на дете. От храстите край реката стърчат ръце и крайници на мъртъвци.
Всичко по поречеието на река Лева се трансформира в лунен пейзаж, а въздухът се оглася от писъци и крясъци за помощ. Екипи на Гражданска отбрана незабавно откарват с камиони десетки трупове на стадиона, където мият с маркучи изкаляните до неразбираемост тела на починалите хора, с цел да бъдат разпознати от околните им и дадени за заравяне. Официално тогава се оповестява за 118 починали, само че съгласно локалните жертвите на наводнението, които включват и безследно изчезналите са над 500, ранените 2000, разрушени са над 150 къщи.
Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката. Оживелите поданици от най-пострадалия квартал на Враца пък скрито палят свещи в локалните църкви, ненапълно удовлетворени, че присъединяване им в манифестацията е избавило живота им. Ако тежката кал беше се изсипала през нощта, жертвите единствено в тогавашния областен град щели да са хиляди.
Легенда или не, само че се носи още историята за незнаен и до през днешния ден миньор, който слизал от Балкана с мотора си и съумява да предизвести доста хора около реката. С цялостно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко. Чулите го хукват по сипеите и по този начин оцеляват. Миньорът застига пред Враца рейс с възпитаници, стопира го и дружно с водача юрват децата към околните скали, до момента в който изпод прекосявала с екот калната вода.
Скъсалото се хвостохранилище година преди този момент е предизвивало безпокойството на редица експерти, които оглеждали стената му.
Предупрежденията, че по нея към този момент има пукнатини и хранилището е претрупано, обаче били подценени.
Освен изказаните пожелания не се вземат никакви действителни ограничения за укрепването на стената или прекъсването на употребата на хвостохранилището.
След нещастието, за която България бързо научава по системата “от ухо на ухо ”, тогавашните първи партийни и държавни ръководители на Враца се втурват напряко от трибуната на площада да звънят в София и да питат какво да вършат. По това време първият секретар на ОК на Българска комунистическа партия във Враца Цветко Божков е с делегация в чужбина и заместниците му не смеятда поемат напълно нещата в ръцете си, страхувайки се да не се престараят със самодейност. В същото време Враца е обхваната от боязън и суматоха. Хората тичат като обезумели към региона към реката да търсят изчезналите си близки.
Струпването на доста хора плаши партийните ръководители и те подреждат на милицията да се намеси и да въдвори ред.
В София пък на бърза ръка се образува държавна комисия по врачанското злополучие и още вечерта на 1 май тя идва в потърпевшия град. На другия ден самият Тодор Живков преглежда провалите с хеликоптер, който кръжи над Враца. Първия началник на страната дава нарежданията си по телефона и комисията бързо стартира да извършва напътствията. По улиците на града още били неприбрани труповете на издавените домашни животни, издаващи непоносима миризма. Заради заплахата от зараза са мобилизирани всички медици в региона, в почистването пък се включва целият личен състав на ХЕИ и бойците от двете казарми във Враца.
Държавата оказва помощ на оживелите да възстановят жилищата си и отпуска близо 20 млн. лева за възмездяване на потърпевшите.
Кръвнината за околните на починалите е по 1000 лева
Във Враца са издигнати няколко панелни блока, които носят имена „ Май 1 “, „ Май 2 “ и „ Май 3 “, за краткотрайно настаняване на оживелите бездомници. Тогавашната власт обаче скрива от останалата част на страната и света същинските размери на нещастието.
Почти година след страшното наводняване небрежно са наказани като отговорни за нещастието няколко шефове и инженери от мините и металургичния цех край Елисейна. Набедените влизат зад решетките по за 5 и 10 години, а същинските виновници и до през днешния ден остават незасегнати.
Сега за трегедията в миньорското село припомня единствено белокаменният ангел върху паметника на починалите. Пред който постоянно има букет свежи цветя. Подобна покруса се случва през 1985 година в италианския град Тезеро. Едва преди няколко години там научават за ориста на село Згориград и двете селища се побратимяват.
----
употребявани е обява на уеб страницата bgspomen
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ