52 години от наводнението във Враца, погубило над 100 човека /архивни снимки/
1 май е черна дата в календара на Северозапада. Точно преди 52 години скъсана дига на хвостохранилището на мина "Плакалница ", намиращо се над врачанското село Згориград, предизвиква голямо по мащабите си злополучие. Отнесени са десетки домове в селото, погубени са над 100 човешки животи. Тогавашната власт скрива същинските мащаби на случилото се. Стихията стига чак до центъра на Враца. Хората към момента не могат да не помнят тежката покруса, в която губят свои близки. Паричното обезщетение, което получават хората останали без дом и роднините на починалите е минимално.
Времето минава, само че спомените не избледняват споделя кметът на Згориград Асен Петров. Преди 52-години, когато става бедствието той е едвам 17-годишен.
„ Спомням си, че към 10-тина дни преди бедствието имаше проливни дъждове. Те са и повода да се скъса стената на хвостохранилището. Над 30 са жертвите, които дава Згориград. Аз персонално бях тогава на манифестация във Враца. В 12 без 15 сирени огласиха Враца. Тиня стигна чак до площада при нас учениците. Веднага се сетих какво се е случило “.
Сегашният кмет на Згориград губи свои близки и в никакъв случай не не помни гледката, след бедствието, която вижда минути след погрома, качвайки се на хижата. С доста работа хората възраждат още веднъж Згориград и сега то е едно добре изглеждащо обитаемо място с огромни къщи и висока раждаемост.
Архивни фрагменти, показващи разрухата се пазят в Регионален исторически музей-Враца. Всяка година по това време десетки жители посещават културната институция, с цел да ги видят още веднъж и още веднъж. Фотосите са малко, тъй като снимането било неразрешено от властта и всяка лента се унищожавала.
Паметна плоча, напомняща датата 1 май 1966 година е сложена в двора на църквата в Згориград, където годишно се провежда панихида в памет на починалите.
До месец монумент, напомнящ за бедствието ще бъде подложен и на Червения площад във Враца. От река Лева е извадена голяма канара с размери над 9 тона. В момента скулпторът Цено Ценов я извайва. На нея ще има издълбан кръст и текст напомнящ за случилото се. Инициативен комитет отпред с проф. Ангел Кунов събира средствата за изработката на паметника от донори.
„ Най-после ще дадем на хората този незабравим знак, част от историята на Враца. Това би трябвало да бъде и една поучителна история за поколенията “, посочи проф. Кунов.
Вече е изпратено писмо до основния проектант на Община Враца Чавдар Спасов с искане за позволение за слагане на паметника. Проведен е и диалог с кмета на града Калин Каменов, който е поел отговорност да изпрати чиновници на БКС, които да облагородят региона.
В същото време за бедствието от това време тъмно продължава да припомня регионът към хвостохранилището. 52 години след бедствието продължава да няма никаква растителност, нещо което прави ужасно усещане на всеки показал интерес към мястото, от където е тръгнало всичко. Там са и останките от големите бендове на хвостохранилището.
1 май 1966 година остава дата, която никой не не помни и до ден сегашен!
Времето минава, само че спомените не избледняват споделя кметът на Згориград Асен Петров. Преди 52-години, когато става бедствието той е едвам 17-годишен.
„ Спомням си, че към 10-тина дни преди бедствието имаше проливни дъждове. Те са и повода да се скъса стената на хвостохранилището. Над 30 са жертвите, които дава Згориград. Аз персонално бях тогава на манифестация във Враца. В 12 без 15 сирени огласиха Враца. Тиня стигна чак до площада при нас учениците. Веднага се сетих какво се е случило “.
Сегашният кмет на Згориград губи свои близки и в никакъв случай не не помни гледката, след бедствието, която вижда минути след погрома, качвайки се на хижата. С доста работа хората възраждат още веднъж Згориград и сега то е едно добре изглеждащо обитаемо място с огромни къщи и висока раждаемост.
Архивни фрагменти, показващи разрухата се пазят в Регионален исторически музей-Враца. Всяка година по това време десетки жители посещават културната институция, с цел да ги видят още веднъж и още веднъж. Фотосите са малко, тъй като снимането било неразрешено от властта и всяка лента се унищожавала.
Паметна плоча, напомняща датата 1 май 1966 година е сложена в двора на църквата в Згориград, където годишно се провежда панихида в памет на починалите.
До месец монумент, напомнящ за бедствието ще бъде подложен и на Червения площад във Враца. От река Лева е извадена голяма канара с размери над 9 тона. В момента скулпторът Цено Ценов я извайва. На нея ще има издълбан кръст и текст напомнящ за случилото се. Инициативен комитет отпред с проф. Ангел Кунов събира средствата за изработката на паметника от донори.
„ Най-после ще дадем на хората този незабравим знак, част от историята на Враца. Това би трябвало да бъде и една поучителна история за поколенията “, посочи проф. Кунов.
Вече е изпратено писмо до основния проектант на Община Враца Чавдар Спасов с искане за позволение за слагане на паметника. Проведен е и диалог с кмета на града Калин Каменов, който е поел отговорност да изпрати чиновници на БКС, които да облагородят региона.
В същото време за бедствието от това време тъмно продължава да припомня регионът към хвостохранилището. 52 години след бедствието продължава да няма никаква растителност, нещо което прави ужасно усещане на всеки показал интерес към мястото, от където е тръгнало всичко. Там са и останките от големите бендове на хвостохранилището.
1 май 1966 година остава дата, която никой не не помни и до ден сегашен!
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ