ТОП 10 предизвикателства за БГ политици
1. Каракачанов да направи коремно приплъзване
Фоторепортерите са застинали в очакване. Една недотам уверена фигура се изправя пред лоста. Следва захват, изкусно набиране и изхвърляне на тялото напред и нагоре. Изпуквания, прещраквания, мъчителни стонове: политиката е въпрос на натрупвания, само че коремното приплъзване не. Един същински министър на защитата би трябвало да може да рухне на лоста, с цел да даде послужи за образец на младите, които така настойчиво желае да прати в казармата. Можем да предложим и бартер: за всяко коремно приплъзване (не политическо, там е лесно), направено от Каракачанов, по един младок непосредствено в строителни войски. Първи ще се запишем.
2. Фандъкова да подиша на Орлов мост
Едни 15-20 минути. По опция под придобилите посърнал зеленикав цвят от окисленията орлета. Да се работи на правилото на медитацията. Дълбоко поемане. Задържане за седем секунди в дробовете. Бавно издишване. Пак. Умът, както е по източните наставления, да се концентрира върху въздушната бликам и придвижването й през носа, трахеята, дроба и назад на открито. Може да се издават разнообразни звуци, осъществяващи връзка с вибрациите на Вселената, трептенията на бензиновите изпарения и бълващите черни кълба ауспуси на трийсетгодишни коли. След тази Нирвана на усещанията, да се качи на рейс и да претърси надълбоко джобовете си за комплицираната настройка от три разнообразни монети, наброяващи лев и шейсет, и да успее, броейки ги с едната ръка, и изкусно пазейки баланс с непрекъснати размахвания нагоре-надолу с другата, да реализира тази договорка с водача, който пък, пуснал кормилото и изгубил пътя от зрителното си поле, с наплюнчен пръст откопчва билета от тестето и с към момента наплюнчен пръст хигиенично ги подава.
3. Валери Симеонов да дефинира патриотизма
Наистина, взе да става прекомерно неразбираемо. Едното крило на патриотичния фронт, водено от Волен Сидеров, се кълне в лоялност към Русия и съветския патриарх, а другото, водено от Симеонов, гневно громи всеки опит за контакт със славянските братя. Един същински родолюбец обаче непрестанно се нуждае от изясненост в живота си – той би трябвало да знае какво люто обича и ненавижда. Всеки опит за привнасяне на нюанси и цветове в чернобелия му пейзаж би могъл да внесе непоправими когнитивни дисонанси: никой не може да си разреши да страда от сходни затруднения на визиите.
4. Цветанов да постави точка в края на изречението
Нека прегледаме това комплицирано и наскоро споделено изречение на заместник-председателя на ГЕРБ. Ето какво гласи то: „ Всичко това, което сме имали като опция, да чуем всички причини, само че експертните отзиви, които бяха давани от специалистите в нашата парламентарна група, и това, което имаше през днешния ден в пленарна зала, може би сътрудниците са взели своето решение на база на това, което са чули и това, което е имало опция да чуят “. Ние мъчно бихме могли да проследим всички непредвидени обрати на речта, мощно развихрилия се в структурата на изречението синтаксис, дълбоките езикови игри и отприщилия се без надзор и посока поток на съзнанието. Срещу цялата тази филологическа злополука имаме непретенциозно предложение – да се слага точка в края на изречението. Знаем, че е мъчно и не е за всеки, само че този на пръв взор елементарен препинателен знак би могъл да извърши чудеса по яснотата на изрече.
5. Десните да се обединят
Едно извънредно нетактично предложение. Хипертрофията на егото е най-тежкото дясно заболяване, в напреднал и мъчно лечим етап. Нека си представим непредставимото: петима десни водачи на обща конференция, с обща коалиция, обща стратегия и общи хрумвания. И още по-нечуваното – да си представим прескачането им дружно на 4 процентовата преграда. Едва ли обаче. Далеч по-добре е да се разпилян в още няколко направления, с цел да е напълно несъмнено, че всеки тях е безусловно и в най-висша степен най-автентичен и най-изразителен представител на дясното.
6. Волен Сидеров да се завърне в НАТФИЗ
Има нещо толкоз тъжно в кротката и спокойна атмосфера, която се възцари към него. Това успокоение е просто потискащо. Част от кабинета, част от статуквото, законен сътрудник на властта – има ли нещо по-скучно за един атакист. Няма кой да се скара на наркоманите в НАТФИЗ, няма кой да громи митингите, подавайки се отдолу под гордо вдигната маса, няма кой да скандализира утринните блокове. Този човек би трябвало да се върне към себе си.
7. Бареков да интервюира Стоичков на британски
Или най-малко един другарски разговор. Със надписи и жестомимичен превод за хора с проблеми. Един език постоянно се развива не в скучната доктрина на речниковите резервира, а в свободната граматическа изява на всеки човек. От сходно изявление единствено бихме могли да научим доста и да открием съответно доказателство, че, както се твърди да е споделил Айнщайн, въображението е доста по-важно от знанието.
8. Всички да си намерят естествени съветници
Онази фамозна за ГЕРБ загуба на президентските избори изобщо не е завършила. Тя продължава да се реализира ежедневно, единствено че в сравнението сред съветниците на политиците. Радев, това не може да се отхвърли, дължи имиджа си на хората към него и на добре премерените му изявления, подготвяни деликатно и с избягващ клишетата жанр. Ние може единствено блажено да си представяме една утопична страна, в която зад всеки политик стоят няколко интелигентни души, които ловко подръпват конците тук там, с цел да може най-малко за пред камерите нещата да наподобяват добре.
9. Да пратят децата си в тукашен университет
Нека даже да влязат с връзки – изобщо не е проблем. Условието е просто: гаранцията за обещанията за ярко бъдеще, изсипвани преди изборите, бъде подпечатана с четири години бакалавърска степен в тукашен университет, осъществена от децата на политик.
10. Да поживеят един месец с 500 лв. заплата
Отдавна изчерпаните риалити формати се нуждаят от свежо попълнение. Сървайвър за политици с 500 лв. на месец, разпределени отмерено сред мечтано многообразие от битови потребности. Освен известни вталявания, от които значително хора се нуждаят (справедливо е да отбележим, че Каракачанов не е единственият, изпаднал в усложнение при точка първа) най-накрая всеки политик ще се допре от първа ръка до безкрайната изобрателност и разтегливост на разноските, които упоменатата сума ненавистно и безчовечно постанова.
Автор: Райко Байчев
Фоторепортерите са застинали в очакване. Една недотам уверена фигура се изправя пред лоста. Следва захват, изкусно набиране и изхвърляне на тялото напред и нагоре. Изпуквания, прещраквания, мъчителни стонове: политиката е въпрос на натрупвания, само че коремното приплъзване не. Един същински министър на защитата би трябвало да може да рухне на лоста, с цел да даде послужи за образец на младите, които така настойчиво желае да прати в казармата. Можем да предложим и бартер: за всяко коремно приплъзване (не политическо, там е лесно), направено от Каракачанов, по един младок непосредствено в строителни войски. Първи ще се запишем.
2. Фандъкова да подиша на Орлов мост
Едни 15-20 минути. По опция под придобилите посърнал зеленикав цвят от окисленията орлета. Да се работи на правилото на медитацията. Дълбоко поемане. Задържане за седем секунди в дробовете. Бавно издишване. Пак. Умът, както е по източните наставления, да се концентрира върху въздушната бликам и придвижването й през носа, трахеята, дроба и назад на открито. Може да се издават разнообразни звуци, осъществяващи връзка с вибрациите на Вселената, трептенията на бензиновите изпарения и бълващите черни кълба ауспуси на трийсетгодишни коли. След тази Нирвана на усещанията, да се качи на рейс и да претърси надълбоко джобовете си за комплицираната настройка от три разнообразни монети, наброяващи лев и шейсет, и да успее, броейки ги с едната ръка, и изкусно пазейки баланс с непрекъснати размахвания нагоре-надолу с другата, да реализира тази договорка с водача, който пък, пуснал кормилото и изгубил пътя от зрителното си поле, с наплюнчен пръст откопчва билета от тестето и с към момента наплюнчен пръст хигиенично ги подава.
3. Валери Симеонов да дефинира патриотизма
Наистина, взе да става прекомерно неразбираемо. Едното крило на патриотичния фронт, водено от Волен Сидеров, се кълне в лоялност към Русия и съветския патриарх, а другото, водено от Симеонов, гневно громи всеки опит за контакт със славянските братя. Един същински родолюбец обаче непрестанно се нуждае от изясненост в живота си – той би трябвало да знае какво люто обича и ненавижда. Всеки опит за привнасяне на нюанси и цветове в чернобелия му пейзаж би могъл да внесе непоправими когнитивни дисонанси: никой не може да си разреши да страда от сходни затруднения на визиите.
4. Цветанов да постави точка в края на изречението
Нека прегледаме това комплицирано и наскоро споделено изречение на заместник-председателя на ГЕРБ. Ето какво гласи то: „ Всичко това, което сме имали като опция, да чуем всички причини, само че експертните отзиви, които бяха давани от специалистите в нашата парламентарна група, и това, което имаше през днешния ден в пленарна зала, може би сътрудниците са взели своето решение на база на това, което са чули и това, което е имало опция да чуят “. Ние мъчно бихме могли да проследим всички непредвидени обрати на речта, мощно развихрилия се в структурата на изречението синтаксис, дълбоките езикови игри и отприщилия се без надзор и посока поток на съзнанието. Срещу цялата тази филологическа злополука имаме непретенциозно предложение – да се слага точка в края на изречението. Знаем, че е мъчно и не е за всеки, само че този на пръв взор елементарен препинателен знак би могъл да извърши чудеса по яснотата на изрече.
5. Десните да се обединят
Едно извънредно нетактично предложение. Хипертрофията на егото е най-тежкото дясно заболяване, в напреднал и мъчно лечим етап. Нека си представим непредставимото: петима десни водачи на обща конференция, с обща коалиция, обща стратегия и общи хрумвания. И още по-нечуваното – да си представим прескачането им дружно на 4 процентовата преграда. Едва ли обаче. Далеч по-добре е да се разпилян в още няколко направления, с цел да е напълно несъмнено, че всеки тях е безусловно и в най-висша степен най-автентичен и най-изразителен представител на дясното.
6. Волен Сидеров да се завърне в НАТФИЗ
Има нещо толкоз тъжно в кротката и спокойна атмосфера, която се възцари към него. Това успокоение е просто потискащо. Част от кабинета, част от статуквото, законен сътрудник на властта – има ли нещо по-скучно за един атакист. Няма кой да се скара на наркоманите в НАТФИЗ, няма кой да громи митингите, подавайки се отдолу под гордо вдигната маса, няма кой да скандализира утринните блокове. Този човек би трябвало да се върне към себе си.
7. Бареков да интервюира Стоичков на британски
Или най-малко един другарски разговор. Със надписи и жестомимичен превод за хора с проблеми. Един език постоянно се развива не в скучната доктрина на речниковите резервира, а в свободната граматическа изява на всеки човек. От сходно изявление единствено бихме могли да научим доста и да открием съответно доказателство, че, както се твърди да е споделил Айнщайн, въображението е доста по-важно от знанието.
8. Всички да си намерят естествени съветници
Онази фамозна за ГЕРБ загуба на президентските избори изобщо не е завършила. Тя продължава да се реализира ежедневно, единствено че в сравнението сред съветниците на политиците. Радев, това не може да се отхвърли, дължи имиджа си на хората към него и на добре премерените му изявления, подготвяни деликатно и с избягващ клишетата жанр. Ние може единствено блажено да си представяме една утопична страна, в която зад всеки политик стоят няколко интелигентни души, които ловко подръпват конците тук там, с цел да може най-малко за пред камерите нещата да наподобяват добре.
9. Да пратят децата си в тукашен университет
Нека даже да влязат с връзки – изобщо не е проблем. Условието е просто: гаранцията за обещанията за ярко бъдеще, изсипвани преди изборите, бъде подпечатана с четири години бакалавърска степен в тукашен университет, осъществена от децата на политик.
10. Да поживеят един месец с 500 лв. заплата
Отдавна изчерпаните риалити формати се нуждаят от свежо попълнение. Сървайвър за политици с 500 лв. на месец, разпределени отмерено сред мечтано многообразие от битови потребности. Освен известни вталявания, от които значително хора се нуждаят (справедливо е да отбележим, че Каракачанов не е единственият, изпаднал в усложнение при точка първа) най-накрая всеки политик ще се допре от първа ръка до безкрайната изобрателност и разтегливост на разноските, които упоменатата сума ненавистно и безчовечно постанова.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ