9 кратки притчи, които обясняват на децата, какво да правят с парите
1. Имало едно време две принцеси близначки. Когато били още деца, те били прокълнати от зла магьосница, щом пораснат да се убодат на вретеното и да заспят – двете дружно, с цел да няма ядосани. Те си имали татко, любящ крал, който на всяко първо число на месеца давал и на двете по една едра банкнота. Принцесата, която била с 10 минути по-голяма, спестявала парите в банка, а по-малката също ги пазила, само че в стъклен буркан. Разбира се, кралят забранил всички чакръци в кралството, и също несъмнено, принцесите намерили захвърлено на тавана вретено, уболи се и заспали за 100 години. Но до момента в който те спели, в страната се случила голяма-преголяма инфлация. И парите на по-малката принцеса се трансформирали в красиви хартийки, а положението на по-голямата, което пораснало по формулата за комплицираните проценти, и разрешило да си купи целия свят. А тъй като принцът бил единствено един, не е мъчно да се досетим, коя принцеса избрал той за жена.
След като извършите всички съществени разноски, в случай че ви остане нещо и можете да спестявате, не слагайте всичко под възглавницата. Занесете парите в банката – по този начин ще ги запазите, а може даже и да спечелите.
2. Едно мъдро момче влезнало в рейса и си купило билет. Сложило билета в десния си джоб, а по-късно купило още един билет, който поставило в левия си джоб. Бабата, която седяла до него, се учудила:
- Момче, за какво си взе втори билет?
- Ами в случай че ми откраднат първия билет?
- А в случай че ти откраднат и втория билет?
- За всеки случай аз имам и карта за пътешестване.
Хитрото момче знаело, че не би трябвало да държи всичките си яйца в една кошница и да разчита на това, че с единствения му билет нищо неприятно няма да се случи.
3. Един доста остроумен математик провел лотария и заречен, че този, който изтегли печелившия билет, ще има безкрайна сума пари, без никакъв риск. Лотарийните билети коствали по 100 $. Народът се втурнал да взе участие в лотарията. Когато късметлията, който изтеглил щастливия билет, дотичал да получи своята премия, математикът му споделил, по какъв тъкмо метод ще бъде изплащана облагата му:
- Днес Вие получавате един $, идната седмица – ½ $, а по-следващата седмица – 1/3 $, и по този начин нататък...
Не вярвайте на обещанията на тези, които Ви дават обещание златни планини, невиждано огромни проценти, бързи пари и то при безусловно никакъв риск. И влагайки своите пари, помнете, че запазването на капитала е по-надежно, в сравнение с бързия приход при огромен риск.
4. Живял в миналото един бей, който имал обширни градини с плодни дръвчета, памукови плантации и много-много овце.И печелел доста пари. Всяка вечер той викал музиканти и танцьорки, поръчвал най-вкусния пилаф и отвъдморския плод авокадо. Съседите на бея, обаче, се сговорили да го погубят и по тази причина го посъветвали: спестявай, скъпи приятелю, в казахстански тенге – доста постоянна валута, надалеч по-устойчива от нашия сом (б. прочие: паричната единица на Узбекистан). Спестявал беят, спестявал и натрупал доста тенге. А подлите му съседи се договорили със Саудитска Арабия; тя сринала цената на нефта и курсът на казахстанското тенге паднал. И в този момент на нашия бей парите му стигали единствено за отвъдморския плод авокадо – яде го всяка вечер, въпреки че към този момент даже не може и да го гледа.
Извод: каквото и да ви приказват умните хора, спестявайте парите си в онази валута, в която са вашите съществени разноски.
5. Живяла едно време Золушка. Тя се омъжила за принц. Поживяли те двамата с краля и кралицата в двореца и разбрали, че би трябвало да се разделят: от заран до вечер кралицата натяквала на невестата за нейния елементарен генезис, за патешката и походка и за слабостта и към печените слънчогледови семки. Тогава принцът си взел половината кралство и отишъл в банката, с цел да вземе заем за нов замък, а там му предложили да сключат контракт за ипотека в японски йени, тъй като лихвите по заемите в йени били доста ниски. Построили си те със Золушка нов замък и започали да си живеят в него, почнали да изплащат ипотеката и да се радват, че са такива умни и хитри. Но ето че, курсът на японската йена почнал да пораства. Гледа принцът – всеки месец заплаща от ден на ден и повече, и повече и повече... Минали 10 години. Наложило се на принца да върне половината кралство на краля, тъй като за своя замък заплатил толкоз доста, като че ли той не бил издигнат от кристал, а от злато.
А всичко е доста просто: би трябвало да теглиш заеми в тази валута, в която заработваш своите приходи.
6. Един остарял евреин търгувал край постройката на банката със семки. Приближил се до него различен евреин и му изискал пари назаем. Старият евреин изрично му отказал. И неговият другар се възмутил: „ Как по този начин? - рекъл му. - Нашите татковци бяха другари, нашите дядовци на една улица живееха, а ти не искаш да ми дадеш пари назаем. ” Посочил му остарелият евреин зад тила си:
- Виждаш ли банката?
- Е, да, виждам – дал отговор приятелят му.
- Имаме контракт с тази банка: аз не давам пари назаем, а тя не продава семки.
Всеки е задължен да си гледа работа и да я прави добре. Страхувайте се да се доверявате на непрофесионалисти – вземайте заеми от банкерите, а семки купувайте от търговците. Така нещата ще са по-добре.
7. В окото на дамата на един банкер попаднала прашинка и се наложило да отиде на доктор. Този обзор коствал на банкера четиридесет $. А на различен банкер му провървяло надалеч по-малко: пред окото на неговата жена попаднало кожено палто и това коствало на банкера пет хиляди $.
А това е по този начин, тъй като парите не са реклама в магазин и спонтанните покупки са хубави единствено като кратовременно, и рядко лекарство на депресията.
8. Живели едно време семейство Иванови, които имали чудесни съседи – семейство Петрови. Решили един път Иванови да стартират една доста доходоносна активност и помолили Петрови да им дадат пари назаем. Чудесните Петрови се съгласили и дали на Иванови пет хиляди $ назаем за период от половин година. Но, уви, провалил се сигурният бизнес на Иванови и останали те без никакви пари, само че за сметка на това – с огромен дълг. След половин година пристигнали при тях Петрови, със сладки и бонбони, посидели, пили чай, поговорили си. „ Не желаете ли, инцидентно – споделили те, – да ни върнете петте хиляди $? ” Обещали им Иванови да им върнат парите още на следващия ден. Казали им, че бизнесът е доста рентабилен, просто би трябвало още малко да се изчака. Почакали Петрови още един месец и още веднъж дошли; към този момент без сладки: ”Върнете ни петте хиляди – рекли, - време е към този момент ”. И Иванови отново се заклели, че до няколко дни ще върнат парите, само че почнали да се крият от Петрови. Бащата Петров почнал да причаква бащата Иванов пред входа и да го заплашва с огромни неприятности. А когато срещнела майката Иванова, майката Петрова започвала да вика по цялата улица, че те я нахална и безсъвестна. И след още три месеца се оказало, че вместо чудесни и прелестни хора, съседите на Иванови са злобни и отвратителни таласъми.
Оттук може да се направи извод: в случай че желаете да дадете пари назаем на другари и познати – давайте тъкмо толкоз, колкото бихте могли да си позволите да подарите. Пазете своето душевно успокоение и положителните си връзки.
9. Помните ли приказката за рибаря и златната рибка?Хвърлил рибарят мрежата за трети път и я изтеглил с една рибка; невероятна рибка – златна. Примолила се рибката: „ Пусни ме, старче, в морето! Скъп откуп ще ти дам- ще получиш всичко, което пожелаеш. ” И какво направил глуповатият дъртак, вместо да се възползва от това неповторимо предложение? Отишъл и разказал за рибката на своята баба. Какво се случило по-късно, вие знаете: останал старецът освен с пробитото корито, само че и със същата свадлива, ненаситна и незнаеща мярката си бабичка.
Оттук и поуката: хванал ли си нещо – мълчи! Парите обичат тишината.
Автор: Ксения Кнорре Дмитриева, публицист
Превод от съветски език: Александър Василев
Инфо: www.snob.ru
