Мартин Карбовски пред Фрог: Европа е комунизъм на лизинг, скапана работа. Парите на ГЕРБ продължават да управляват
1. Г-н Карбовски, за какво след миналогодишните митинги и разкритията на служебния кабинет за далаверите в ръководството на кабинета „ Борисов “ 3, социологиите отново сочат ГЕРБ за победител на идните парламентарни избори?
Защото българите са влюбени в Падишаха. За тях няма значение кой ръководи. Те еднообразно се присмиват на всеки вманиачен, мечтаещ за чиста и свята република, както и на дерибея, който демагоства и лъже злокобно.
За българина и двамата приказват нелепости, само че дерибеят най-малко не те задължава да му вярваш и да се бориш. Затова българинът делегира права на по-лесния за самообладание управник, а по-лесния постоянно е тоя, който наподобява на нас, най-много на нашия мързел.
Борисов е новото Българска комунистическа партия, от което нямаше отърване 10 години след рухването ѝ от власт. Българска комунистическа партия 10 години саботираше демократичния развой, по този начин и Борисов в този момент. А през днешния ден на страната на Борисов са и Европейски Съюз, и европейските пари. Борисов купи лоялността на ръководещата бюрократична класа, цели родове се хранят около масата на Борисов като помияри, като подакващи ибрикчии. Парите на ГЕРБ не престават да ръководят медии, кметове, локални феодали, синдикати и НПО-та. Борисов и демократичната тирания са в симбиоза, извратено е, само че на нас постоянно ни се случват извратени политически неща.
И още нещо - някой е споделил на всички хора по трасето - от деятели на културата у нас, чак до чистачките в пощата на село - внимавайте какво вършиме, аз ще се върна. И хората внимават.
Да внимаваме във волята на Падишаха е наше присъщо деяние като дишането. Ние не се усещаме какви плебеи сме и на кого плебеи сме.
2. Защо нито един политик в България не се извини на народа си най-малко за нещо?
Защото Падишахът и везирите не се извиняват. Извинят ли се, те ще изгубят аурата си на непогрешими водители. Кой да се извини? Георги Димитров, Вълко Червенков? Живков? Царя? Борисов ли?
Традицията на Непогрешимия Политик е вяра у нас. Извиниш ли се, сбъркал си. Лъжеш ли - на прав път си. Същото се отнася и за дребния българин - той е хладнокръвен и безгрешен в тъпотата си да не се имунизира да вземем за пример. Но когато стане наложително, той се оплаква от неприятна организация на новия фашизъм. Няма нов фашизъм. Има загнили проблеми, който без рязане, без ампутация няма да се решат.
Е, за задачата ние избираме безконечните Грешни Политически Доктори. Те ни лъжат, че ще оцелеем при такива чудовищно наболели проблеми. И ние оцеляваме.
Как оцеляваме? Оцеляваме на цената на умирането ни като тип, ние оцеляваме като човеци. Но това е неточност - би трябвало да е противоположното - жертвата на индивида взема решение проблемите на типа ни.
В този смисъл ние героизираме Левски, само че сме анти-Левски. Ние се нуждаем от Левски като курбан, като икона, само че у дома Левски е неразрешен, на площада е неуместно злобен, а в душите ни просто крещи страха от бесило. Сякаш животът ни коства нещо, в случай че не се жертваме. Да, казусът не е единствено в политиците. Политиците са функционалност на нацията.
3. Може ли българинът толкоз бързо да „ преглътне “ истината за фотосите със шкафчето, кюлчетата и пачките? Допускате ли, че след толкоз години патогенно ръководство може да си пада по корупцията, дори да е привързан?
Обикновеният българин е част от пейзажа и част от казуса с корупцията. Душиците ни са корумпирани още в оня детски миг, когато подминаваме трима с кубинки биещи един необут човек на тролейна спирка. Това е корупция - търпежът към всяка неправда.
В случката с ЧЕКМЕДЖЕТО българите изпитаха злоба, завист и боязън, само че най-много изпитаха предпочитание за не-питане. Дори един българин се кандидатира за президент с поддръжката на ГЕРБ с тъкмо това предпочитание - с съмнение към обстоятелствата и с готовност да не питаш за мебелите. Ако не питаш - у нас можеш да стигнеш до Цариград. До властта. Не-питането е националната корупция, част от националния дух, домашно образование, просветителна девиация и боязън, боязън, боязън.
Вижте медиите и помислете - какво не питат днешните екранни публицисти. Помислете какво бихте попитали вие. Да, отново нищо.
4. Записите с гласа на Борисов не са по-малко скандални. Как си обяснявате, че за тях никой към този момент не приказва - даже най-заинтересованите сега - неговите политически съперници?
Никой не приказва към този момент за Борисов, тъй като публицистиката е в ръцете на непитащите главорези. Картонените палачи на свободата. Малкото питащи ги пребиват с чукове като Огнян, или ги остракират в съда и в жълтата болница на гузните съвести, каквато е жълтата публицистика.
Всички публицисти поддържащи властта вършат пари и нямат проблеми. Всички други са под линия и са занулявани. Но никой човек, фен, слушател, консуматор на публицистика не пита за ориста на Мартин и счупените крайници на Огнян. Питат за кашкавала и за Галена. Но и за това към този момент не питат. Зрителят през днешния ден просто гледа по какъв начин някой готви дива сьомга по малкия екран, до момента в който самият фен яде обрезки от карантия със замразен грах от Полша. Не ми е жалост и не се окайвам. Оплаквам децата, родени и неродени в това политическо неразбирателство, епохата наречена преход. Ние просто не се справихме с прехода и ще бъдем осъдени. От Бога.
5. Къде са интелектуалците, които са призвани да насочват прожектора по този начин, че да виждаме какво се случва към нас? Да не би да са създали по-лесното - да са се продали?
Най-жалката част на нацията ние назоваваме интелектуалци. И при соца беше по този начин. Дори не мисля да си мацам думите с тая сволоч и тая продаденост на духа. Има хора у нас, които с мозъка си могат да ръководят вселени. Вместо това с езика си те лижат задници. Ужасен бях от остарялата комунистическа интелигенция. Но тя най-малко имаше фантазия. Сега днешната “интелигенция” желае единствено мир с Падишаха, трохи от трапезата му и да пази тишина в спалнята му. Аз съм анти-интелигенция. Понятията са обърнати.
6. Все още в страната ни има публицисти, които макар персоналната и професионална цена, която заплащат, не престават да ровят и да изкарват на бял свят истината за безобразията. Не виждаме, обаче последствия, за смяна да не приказваме. Въобще пука ли му на някого за истина?
Краткият отговор е “не”. Но продължението е още по-страшно. И на истината не ѝ пука за нас.
7. Политиците ни имат сходна реторика. Какво си мислите, когато чуете да ви споделят: „ Ние вършим всичко за хората “?
Демагогията е новата идеология. Демагогията е новият фашизъм на нищите и на нищото. Българите са хора, които механично замениха думата “комунистически, комунистическо” с думата “Европа, европейско”. И гледай в този момент какъв резултат получихме. Получихме завъртане на 360 градуса, отново сме в тъпия ляв план на “светлото бъдеще”, единствено че през днешния ден то се назовава “светло зелено бъдеще”. Това “светло зелено бъдеще” го чух през вчерашния ден в репортаж на другояче умни хора от БТВ.
Но аз съм угрижен - какво ни се случи?
8. Какво?
Ние, децата на социализма, бяхме приласкани от лукса на Запада. В какво се показваше този разкош? В три неща: топла вода (безпроблемен бит), хубави дами (романтичната мечта) и огромни красиви коли (технологията като горделивост и решение).
Ние, стремейки се към този разкош, свалихме комунизма, аз бях там, тривиално присъствах на свалянето му. Но през днешния ден, тридесет години по-късно, Европа към този момент не ни предлага топла вода! Тя ни предлага да пестим както комунизма постановяваше режими. Това са скъпият ток, реклами за пране със студена вода, икономисване на сила, възбрана на потреблението, до момента в който ти продават още консумация. Битът ни още веднъж се сведе до дърва и огнище, разберете.
Европа към този момент не ти предлага положителни и подготвени на всичко дами като от западните филми - предлага биещи мъжете амазонки, които към този момент не карат трен като при комунизма, те към този момент карат катафалката Европа, водят я по коловозите на историята и дружно с това се прегръщат с талибаните, протестирайки против възбраната на аборта. Това ме обърква, това са побъркани феминистки нелепости.
И третото: Европа към този момент не разрешава и огромния джип, с които ни завоюва преди 30 години, а ни дава да караме скъпи електрически въшки, тъй като това е по-добре за нас. Евро 6 е скотщина, разберете. И последно, в случай че ме чувате - Европа маха от остарялата кино картинка кенчето кока кола и те кара да връщаш бутилки като в социализма.
Да, това е една чудесна концепция, да връщаш бутилки, другояче светът ни ще е цялостен с пластмасовото повърнато на урбанизацията. Ще връщам бутилки.
Но аз се усещам измамен. Проходих моите 360 градуса и виждам, че разлика сред този ляв Европейски Съюз и комунизма няма. Няма.
Погледнете клипа по немската телевизия по какъв начин да се топлим на свещи. Погледнете възбраната за АЕЦ, безумна като нежеланоето на политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз да не сътвори автомобилна промишленост през 50-те години на предишния век. Погледнете им интернационализма, който в този момент се назовава расизъм, погледнете и феминизма, който преди се наричаше с различен девиз. Погледнете религията на правата на индивида, правата на животните, правата на действително овластените в северното полукълбо. Същото е като при комунизма, единствено тв приемникът е плосък, а храната е от непознати селяни. Същото е.
Европа е комунизъм на лизинг. Скапана работа. Можеше да е друго. Трябваше да е друго. И друго ще стане.
Въпросите зададе Катя Илиева
Защото българите са влюбени в Падишаха. За тях няма значение кой ръководи. Те еднообразно се присмиват на всеки вманиачен, мечтаещ за чиста и свята република, както и на дерибея, който демагоства и лъже злокобно.
За българина и двамата приказват нелепости, само че дерибеят най-малко не те задължава да му вярваш и да се бориш. Затова българинът делегира права на по-лесния за самообладание управник, а по-лесния постоянно е тоя, който наподобява на нас, най-много на нашия мързел.
Борисов е новото Българска комунистическа партия, от което нямаше отърване 10 години след рухването ѝ от власт. Българска комунистическа партия 10 години саботираше демократичния развой, по този начин и Борисов в този момент. А през днешния ден на страната на Борисов са и Европейски Съюз, и европейските пари. Борисов купи лоялността на ръководещата бюрократична класа, цели родове се хранят около масата на Борисов като помияри, като подакващи ибрикчии. Парите на ГЕРБ не престават да ръководят медии, кметове, локални феодали, синдикати и НПО-та. Борисов и демократичната тирания са в симбиоза, извратено е, само че на нас постоянно ни се случват извратени политически неща.
И още нещо - някой е споделил на всички хора по трасето - от деятели на културата у нас, чак до чистачките в пощата на село - внимавайте какво вършиме, аз ще се върна. И хората внимават.
Да внимаваме във волята на Падишаха е наше присъщо деяние като дишането. Ние не се усещаме какви плебеи сме и на кого плебеи сме.
2. Защо нито един политик в България не се извини на народа си най-малко за нещо?
Защото Падишахът и везирите не се извиняват. Извинят ли се, те ще изгубят аурата си на непогрешими водители. Кой да се извини? Георги Димитров, Вълко Червенков? Живков? Царя? Борисов ли?
Традицията на Непогрешимия Политик е вяра у нас. Извиниш ли се, сбъркал си. Лъжеш ли - на прав път си. Същото се отнася и за дребния българин - той е хладнокръвен и безгрешен в тъпотата си да не се имунизира да вземем за пример. Но когато стане наложително, той се оплаква от неприятна организация на новия фашизъм. Няма нов фашизъм. Има загнили проблеми, който без рязане, без ампутация няма да се решат.
Е, за задачата ние избираме безконечните Грешни Политически Доктори. Те ни лъжат, че ще оцелеем при такива чудовищно наболели проблеми. И ние оцеляваме.
Как оцеляваме? Оцеляваме на цената на умирането ни като тип, ние оцеляваме като човеци. Но това е неточност - би трябвало да е противоположното - жертвата на индивида взема решение проблемите на типа ни.
В този смисъл ние героизираме Левски, само че сме анти-Левски. Ние се нуждаем от Левски като курбан, като икона, само че у дома Левски е неразрешен, на площада е неуместно злобен, а в душите ни просто крещи страха от бесило. Сякаш животът ни коства нещо, в случай че не се жертваме. Да, казусът не е единствено в политиците. Политиците са функционалност на нацията.
3. Може ли българинът толкоз бързо да „ преглътне “ истината за фотосите със шкафчето, кюлчетата и пачките? Допускате ли, че след толкоз години патогенно ръководство може да си пада по корупцията, дори да е привързан?
Обикновеният българин е част от пейзажа и част от казуса с корупцията. Душиците ни са корумпирани още в оня детски миг, когато подминаваме трима с кубинки биещи един необут човек на тролейна спирка. Това е корупция - търпежът към всяка неправда.
В случката с ЧЕКМЕДЖЕТО българите изпитаха злоба, завист и боязън, само че най-много изпитаха предпочитание за не-питане. Дори един българин се кандидатира за президент с поддръжката на ГЕРБ с тъкмо това предпочитание - с съмнение към обстоятелствата и с готовност да не питаш за мебелите. Ако не питаш - у нас можеш да стигнеш до Цариград. До властта. Не-питането е националната корупция, част от националния дух, домашно образование, просветителна девиация и боязън, боязън, боязън.
Вижте медиите и помислете - какво не питат днешните екранни публицисти. Помислете какво бихте попитали вие. Да, отново нищо.
4. Записите с гласа на Борисов не са по-малко скандални. Как си обяснявате, че за тях никой към този момент не приказва - даже най-заинтересованите сега - неговите политически съперници?
Никой не приказва към този момент за Борисов, тъй като публицистиката е в ръцете на непитащите главорези. Картонените палачи на свободата. Малкото питащи ги пребиват с чукове като Огнян, или ги остракират в съда и в жълтата болница на гузните съвести, каквато е жълтата публицистика.
Всички публицисти поддържащи властта вършат пари и нямат проблеми. Всички други са под линия и са занулявани. Но никой човек, фен, слушател, консуматор на публицистика не пита за ориста на Мартин и счупените крайници на Огнян. Питат за кашкавала и за Галена. Но и за това към този момент не питат. Зрителят през днешния ден просто гледа по какъв начин някой готви дива сьомга по малкия екран, до момента в който самият фен яде обрезки от карантия със замразен грах от Полша. Не ми е жалост и не се окайвам. Оплаквам децата, родени и неродени в това политическо неразбирателство, епохата наречена преход. Ние просто не се справихме с прехода и ще бъдем осъдени. От Бога.
5. Къде са интелектуалците, които са призвани да насочват прожектора по този начин, че да виждаме какво се случва към нас? Да не би да са създали по-лесното - да са се продали?
Най-жалката част на нацията ние назоваваме интелектуалци. И при соца беше по този начин. Дори не мисля да си мацам думите с тая сволоч и тая продаденост на духа. Има хора у нас, които с мозъка си могат да ръководят вселени. Вместо това с езика си те лижат задници. Ужасен бях от остарялата комунистическа интелигенция. Но тя най-малко имаше фантазия. Сега днешната “интелигенция” желае единствено мир с Падишаха, трохи от трапезата му и да пази тишина в спалнята му. Аз съм анти-интелигенция. Понятията са обърнати.
6. Все още в страната ни има публицисти, които макар персоналната и професионална цена, която заплащат, не престават да ровят и да изкарват на бял свят истината за безобразията. Не виждаме, обаче последствия, за смяна да не приказваме. Въобще пука ли му на някого за истина?
Краткият отговор е “не”. Но продължението е още по-страшно. И на истината не ѝ пука за нас.
7. Политиците ни имат сходна реторика. Какво си мислите, когато чуете да ви споделят: „ Ние вършим всичко за хората “?
Демагогията е новата идеология. Демагогията е новият фашизъм на нищите и на нищото. Българите са хора, които механично замениха думата “комунистически, комунистическо” с думата “Европа, европейско”. И гледай в този момент какъв резултат получихме. Получихме завъртане на 360 градуса, отново сме в тъпия ляв план на “светлото бъдеще”, единствено че през днешния ден то се назовава “светло зелено бъдеще”. Това “светло зелено бъдеще” го чух през вчерашния ден в репортаж на другояче умни хора от БТВ.
Но аз съм угрижен - какво ни се случи?
8. Какво?
Ние, децата на социализма, бяхме приласкани от лукса на Запада. В какво се показваше този разкош? В три неща: топла вода (безпроблемен бит), хубави дами (романтичната мечта) и огромни красиви коли (технологията като горделивост и решение).
Ние, стремейки се към този разкош, свалихме комунизма, аз бях там, тривиално присъствах на свалянето му. Но през днешния ден, тридесет години по-късно, Европа към този момент не ни предлага топла вода! Тя ни предлага да пестим както комунизма постановяваше режими. Това са скъпият ток, реклами за пране със студена вода, икономисване на сила, възбрана на потреблението, до момента в който ти продават още консумация. Битът ни още веднъж се сведе до дърва и огнище, разберете.
Европа към този момент не ти предлага положителни и подготвени на всичко дами като от западните филми - предлага биещи мъжете амазонки, които към този момент не карат трен като при комунизма, те към този момент карат катафалката Европа, водят я по коловозите на историята и дружно с това се прегръщат с талибаните, протестирайки против възбраната на аборта. Това ме обърква, това са побъркани феминистки нелепости.
И третото: Европа към този момент не разрешава и огромния джип, с които ни завоюва преди 30 години, а ни дава да караме скъпи електрически въшки, тъй като това е по-добре за нас. Евро 6 е скотщина, разберете. И последно, в случай че ме чувате - Европа маха от остарялата кино картинка кенчето кока кола и те кара да връщаш бутилки като в социализма.
Да, това е една чудесна концепция, да връщаш бутилки, другояче светът ни ще е цялостен с пластмасовото повърнато на урбанизацията. Ще връщам бутилки.
Но аз се усещам измамен. Проходих моите 360 градуса и виждам, че разлика сред този ляв Европейски Съюз и комунизма няма. Няма.
Погледнете клипа по немската телевизия по какъв начин да се топлим на свещи. Погледнете възбраната за АЕЦ, безумна като нежеланоето на политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз да не сътвори автомобилна промишленост през 50-те години на предишния век. Погледнете им интернационализма, който в този момент се назовава расизъм, погледнете и феминизма, който преди се наричаше с различен девиз. Погледнете религията на правата на индивида, правата на животните, правата на действително овластените в северното полукълбо. Същото е като при комунизма, единствено тв приемникът е плосък, а храната е от непознати селяни. Същото е.
Европа е комунизъм на лизинг. Скапана работа. Можеше да е друго. Трябваше да е друго. И друго ще стане.
Въпросите зададе Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ