Памет и забрава
1 февруари е ден за респект към жертвите на комунизма. На този ден през 1945 година първи и втори висш състав на така наречен Народен съд осъждат на гибел регентите на България княз Кирил Преславски, професор Богдан Филов, военачалник Никола Михов, а дружно с тях и 22 министри от държавните управления в интервала 1941 – 1944 година, 67 депутати, 47 генерали и офицери, 8 царски съветници – общо 147 души. Присъдите са изпълнени в нощта против 2 февруари.
През 2011 година президентите Желев и Стоянов предложиха, а държавното управление одобри на този ден да се уважава паметта на жертвите. Комунистите са избили десетки хиляди българи, повече, в сравнение с са починали във Втората международна война.
България, българите като цяло, днешните българи не считат, че комунизмът е бил зло. Като народ ние не можем да скърбим същински за жертвите. Това не се отнася единствено за жертвите на комунизма. Ние като народ не бяхме в положение да скърбим и за жертвите на гражданската война в България, стартирана прочее също от комунистите през 20-те година на ХХ век.
Но пропагандата им издигна монументи и ни наби тези жертви в главите. За другите остана забравата. Огромна част от българската история беше заличена, преиначена, няма я.
Истината е такава. Не ни пука, че преди 70 години са избити толкоз хора. Не ни визира. И не е съвременно, това е пещерен антикомунизъм.
Нали?
Хората в огромната си част са конформисти. Примиряват се с господстващите отзиви, с това, което им споделят тези, които те считат за по-успели, за по-издигнати, за „ по-горни “.
А най-горни в България са комунистите. Те и ни учат по какъв начин да живеем.
Затова и по този начин живеем.
Георги Даскалов, коментар във фейсбук
През 2011 година президентите Желев и Стоянов предложиха, а държавното управление одобри на този ден да се уважава паметта на жертвите. Комунистите са избили десетки хиляди българи, повече, в сравнение с са починали във Втората международна война.
България, българите като цяло, днешните българи не считат, че комунизмът е бил зло. Като народ ние не можем да скърбим същински за жертвите. Това не се отнася единствено за жертвите на комунизма. Ние като народ не бяхме в положение да скърбим и за жертвите на гражданската война в България, стартирана прочее също от комунистите през 20-те година на ХХ век.
Но пропагандата им издигна монументи и ни наби тези жертви в главите. За другите остана забравата. Огромна част от българската история беше заличена, преиначена, няма я.
Истината е такава. Не ни пука, че преди 70 години са избити толкоз хора. Не ни визира. И не е съвременно, това е пещерен антикомунизъм.
Нали?
Хората в огромната си част са конформисти. Примиряват се с господстващите отзиви, с това, което им споделят тези, които те считат за по-успели, за по-издигнати, за „ по-горни “.
А най-горни в България са комунистите. Те и ни учат по какъв начин да живеем.
Затова и по този начин живеем.
Георги Даскалов, коментар във фейсбук
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ




