Меденият месец на Мерлин Монро с 45-та американска дивизия
1 Февруари 1954 година Корейската война от дълго време е завършила. Стотици американски бойци остават на пост, с цел да поддържат мира. Междувременно на летището в Токио каца един от най-чаканите посетители – Джо Димаджио, придружаван от своята брачна половинка Мерлин Монро. Двамата са сключили брак единствено една седмица по-рано.
На летището ги чакат офицери на американската войска и майор военачалник Чарлс В. Кристънбери – основен помощник на главнокомандването на далечния източен фронт. Вместо привет, генералът бърза да зададе един доста значим въпрос:
„ Бихте ли посетили Корея за няколко дни, с цел да забавлявате американските бойци, които сега се намират Сеул и съставляват армията на ОН? “
ДиМаджио е сладкодумен, че няма да имат толкоз време за това странствуване, въпреки всичко са на меден месец. Въпросът обаче не е ориентиран към него. От самото начало армията е желала да изпрати Монро. Двамата са на меден месец, само че най-популярната жена в Съединени американски щати не отхвърля. Двойката е малко по-различна; той е на 37 години и към този момент спортната му кариера е зад тила си, Монро обаче е на върха. Вече е завършила участията си в ниско бюджетни филми и желае да вземе всеки блестящ миг, който ѝ се предлага. Макар и към момента пристрастеността да е мощна, сред двамата няма да има доста искри и Корея е единствено началото на бързо пропадащия брак. Известността им е пословична, те завъртат погледи и като двойка и като самостоятелни играчи.
Впечатляват на всички места, само че разликата сред тях е голяма. Димаджио е раздразним и тежък темперамент, до момента в който Монро лети като пеперуда и желае да развява красивите си крила на всички места. Мнозина знаят, че като дребна не е била най-обичаното дете и затова в този момент се пробва да акумилира положителното отношение и любовта от публиката. Много скоро Джо ще стартира да управлява русокоската и с това ще изгуби всички шансове да я употребява като инструмент за своята популярност. Разходката до Япония е подарък от брачният партньор, който апропо се пробва да направи услуга и на някогашния си управител – Франк „ Лефти “ О’Дойл.
Бившият сътрудник и другар на Джо подписва контракт с японски тим по бейзбол и един от най-големите играчи за времето си щял да направи задоволително добра реклама, а в случай че е придружаван от най-желаната американка, кариерата му като треньор ще излети в космоса.
Пристигането в Япония не е особена приказка. Докато двойката беседва, японските почитатели съумява да преминат барикадата, да изместят фотографите и да се втурнат към Монро, крещейки „ Мон-чан “ или „ Сладко малко момиче! “. Американската военна полиция съумява да задържи полуделите хора, до момента в който Димаджио и Монро се измъкнат през спешния излаз и се качат в лимузината.
Надеждата, че Джо ще бъде най-големият и мечтан почитател за среща в Япония е охладена. Навсякъде японската аудитория желае парче от Монро, до момента в който той е единствено бонус притурката. Вярна войска от почитатели чака пред летището и не стопира да скандира, до момента в който звездата не излиза на балкона на хотела, с цел да им помаха. Това също не помогнало изключително на някогашния спортист. Бейзболът явно изоставал по отношение на холивудската сцена.
Пресконференцията, в която Джо и Франк би трябвало да приказват за спорта е още един удар под пояса. Журналистите насочват вниманието си още веднъж към брачната половинка, освен това с интелигентни въпроси като „ Вярно ли е, че спите гола? “. Актрисата не разяснява и дава обещание на идващия ден да си купи кимоно, с цел да приключат всички въпроси по отношение на визията ѝ. На идващият ден американската войска пък е провела пътешествието до Корея. Съпругът ѝ и неговият някогашен сътрудник щели да се занимават със старта на сезона, което означавало, че ще са на стадиона.
Поканата нямало да нарани никого или най-малко по този начин считала актрисата. За нея това е оня специфичен миг, когато ще благодари на всички почитатели, че са заливали холивудските пощи с една единствена молба – да сложат точно нея в огромните кино заглавия. Много от бойците не са виждали Мерлин на нещо друго от фотоси и най-много тези, които се разгласяват в списанието на Хю Хефнър. Самото списание пристигнало във военните бази като контрабанда, тъй като Playboy още не бил наличен за корейския пазар.
Нейните фотоси намират място в бараките и изместват всички останали герои на американската войска. Тя е толкоз обичана, че във всеки един миг бойците са били подготвени да я сложат вместо байрак и още веднъж бойният дух ще е тъкмо толкоз висок. Войната продължава и до през днешния ден, тъй като нито една от двете страни не желае да подпише премирие. След като Съединени американски щати се отзовава на помощ на Южна Корея, повече от 34 000 души са убити и още 169 000 са изчезнали. При идването на Мерлин в Корея, почитателите ѝ от армията наброяват към милион.
На 8 февруари получава своята военна карта, а в болничното заведение в Осака репетира колкото се може повече песни с военния пианист ефрейтор Ал Гуастафесте. 21-годишният музикант бил подготвен на всичко, с цел да зарадва своите бойни приятели и най-много своята колежка, тъй като доста малко хора биха имали тази чест да бъдат в компанията на русокоската. Подготвен за всевъзможни прищявки, Ал онемява. Той в никакъв случай не е подозирал, че Монро е толкоз земна и доста по-късно ще показа, че като че ли тя самата не е осъзнавала какво значение има нейното наличие. Колкото повече репетирали, толкоз повече Ал осъзнавал, че Мерлин или Норма Джийн Димаджио, както е написана във военната карта, е крепко заземена. Тя се извинявала на всяка неточност, почивала дружно с него и доста постоянно коментирали музиката, което за бедния Ал е бил един от звездните му моменти.
Когато отговорностите ѝ приключвали, дамата обикаляла болничното поделение, раздавала подписи, говорила с бойците и подписвала гипсираните крака. Един незабравим миг за Ал е срещата с редови войник Албърт Еванс. Войникът се преобърнал с джип и заради тежката травма на гърба е лежал по стомах и погледът му бил забит в земята. Най-вероятно Еванс е подозирал, че ще чуе гласа на звездата или просто няма да я види, само че хубавицата се навела под болничното легло (обикновено имат изрязани понички, като масажните легла) и го поздравила усмихнато.
На 16 февруари след ваксина срещу холера и жълта тресчица, русокоската се качва на самолета дружно с Жан О’Дойл, придружавани от американския комедиант и развлекателен офицер Уолтър Боюлет. Вратата се отваря и Мерлин излиза с 24-каратовата си усмивка, която съгласно мнозина е основана, с цел да разтопи слънцето. Първият боец, с който се среща е Тед Шърман. Бивш деец от морската пехота през ВСВ и отличен войник в Корейската война, Тед не би трябвало да се намира на летището по това време. Преди няколко дни е схванал от друга военна база, че Мерлин Монро ще престига в Корея.
Графикът му се разминавал доста с този на звездата, по тази причина наредил на транспортния водач да повреди самолета и най-малко една вечер да останат, с цел да видят нимфата. Споменът от обичаната ария „ Диамантите са най-хубавият другар на дамата “ към момента е явен за ветерена.
От Сеул, Монро пътува за лагера на първа пехотна дивизия, който се намира в планините отвън столицата. Пилотът на хеликоптера прави няколко кръга над базата, а VIP гостенката не стопира да маха на стотиците мъже, които се движат като омагьосани след хеликоптера. Макар и да не е в цялостната си хубост, актрисата продължава да изпъква даже във военна униформа. За представлението се преоблича в прилепнала лилава коктейла рокля и както всички към този момент знаят, отхвърля да постави долни дрехи. На сцената извършва своята обичана ария и всички са в възторг.
Когато обаче афишира, че това е цялото зрелище – няколко песни, 17 000 армейци са подготвени да вдигнат протест. Всички крещят „ Още “, „ Пей “, „ Изпей още “ и други сходни. Мерлин изпява още няколко песни и благодари на всички. Обикновено Монро споделя по какъв начин се страхувала от тълпите изтупани хора, които се редят пред сцената да я слушат, като че ли се чака да направи необикновен номер. Пред бойците, които в оня миг били подготвени да убиват за нея, тя не изпитвала боязън, в противен случай, обичала ги.
Гостуването не минало без произшествия, дамата съумява да се пореже, до момента в който се пробва да си вземе парче торта, употребявайки боен щик. Офицерите незабавно вдигнали на крайник лекарите от лазарета, с цел да се погрижат за най-ценния кадър, останалата част от бойците се постарали да съберат камерите на фотографите, а най-после командирът споделил, че такова празненство в никакъв случай не е имало.
На идващия ледено леден ден – температурите пречели доста на Монро да излиза със своите къси вечерни рокли, само че тя желала да зарадва бойците – дамата е изпратена за осъществяване на 2-ра пехотна дивизия.
Легендата споделя, че 7 часа по-рано е имало бойци, които в снега пазят първи ред. Ранени бойци от лазарета излизали завити в одеяла, само че Мерлин продължавала да разголва себе си. Някои от пристигналите са напуснали постовете си, нарушавайки военния правилник, минали са ледените обятия, с цел да видят гостенката. Дон Лорейн споделя по какъв начин изпълнителката излязла с голямо палто и почнала да пее, само че в средата на песента прекъснала осъществяването и споделила „ Не сте пристигнали да гледате това. “ и я свалила.
На идващото осъществяване, Монро не можела да повярва какъв брой хора са пристигнали да я гледат. Тълпата се простирала най-малко на километър, всички се блъскали, само че предавали своя комфорт, с цел да видят нея. Сцената не се виждала и по тази причина армията осигурала танк. Мечтата на всеки пехотинец била изпълнена – най-красивата жена на света стояла върху една от най-смъртоносните машини. След всяко осъществяване имало време за подписи и всеки бил подписан с „ Любов и целувки, Мерлин Монро. “.
Последното осъществяване е пред 45 дивизия.
В края на вечерта, когато публиката схваща, че няма да има повече обиколки, Мерлин се обръща и праща въздушна целувка. Преди да слезе от сцената, дамата взима микрофона и споделя следното:
„ Това е първото ми присъединяване пред аудитория и най-великото прекарване. Това е най-хубавото, което в миналото ми се е случвало. Никога няма да не помни моя меден месец с 45-та дивизия. Елате ми на посетители в Сан Франциско. “. На изпращането, доста кореспонденти ще напишат, че Монро се качила на хеликоптера със сълзи в очите, благодарила на всички за гостоприемството. По-късно към 100 000 боеца ще схванат, че звездата е била на посетители и е направила всичко това, без да изиска нищо в подмяна.
При завръщането си се случва неизбежното, Монро се разболява от бронхо пневмония. 4-те дни по вечерна рокля на ледени температури взима своето. Хилядите бойци, които копнеят за завръщането вкъщи, обаче са по-щастливи от всеки път. Гостенката пък най-сетне съумява да получи онази обич, която в действителност е желала да изпита – всички печелят.
Когато се връща назад при брачна половинка си и му споделя, че най-вероятно в никакъв случай не е чувал такива крясъци и овации, той дава отговор, че е чувал и повече. Разбира се, това било началото на края за този брак.
