1. Елагабал ( според някои източници Хелиогабал) Хора като Нерон

1. Елагабал ( съгласно някои източници Хелиогабал)

Хора като Нерон или Калигула са първите, които ни идват на мозъка, когато си представяме деспотични или напряко казано луди римски императори. Елагабал обаче евентуално надминава всеки от тях. Сядайки на трона той е едно 14-годишно момче, което не е наясно със половите си желания. Елагабал бързо схваща, че купата му ще му разреши да се въвлича във всевъзможни перверзии, за които се сети.

Той постоянно спял с разнообразни непознати, както дами, по този начин и мъже, които откривал, откакто се преобличал като продажница и обикалял по обществените домове. Счита се, че се женил и развеждал за 5 разнообразни дами, както и за двама мъже. Някои историци имат вяра, че Елагабал е бил транссексуален.

2. Комод

Благодарение на кино лентата „ Гладиатор “, името на Комод и репутацията му на безконечния римски изверг са се запазили през годините. Въпреки това, умерено можем да кажем, че същинският Комод е бил много по-сбъркан от оня във кино лентата. Както Елагабал, Комод не се тормозил да се отдаде на най-съкровените си стремежи, които обаче били доста по-кървави.

Комод има вяра, че е като Херкулес и обича да показва бойните си качества. Той постоянно се бори с екзотични животни, но… от сигурността на високата си кула, несъмнено. Освен това, той нападал ранени бойци, които имали недъзи или ампутирани крака. Както се чака, Комод постоянно побеждавал и даже почнал да взема такса за тези, които желаят да имат „ удоволствието “ да го гледат в деяние.

3. Ибрахим I

В интерес на истината ранните години на Ибрахим са доста травматични за него. Той е държан като пандизчия, до момента в който по-големият му брат Мурад IV ръководи Османската империя. Вярвайки, че роднините му са прокълнати да бъдат луди, Мурад убива останалите си братя. По гледище на майка си обаче, пощадява живота на Ибрахим.

Когато Мурад умира, а Ибрахим наследява трона през 1640 година, неговото предпочитание да вкуси от насладите на живота е неописуемо мощно. Той си взема стотици компаньонки и оставя съветника си да се грижи за скучните неща като ръководството на империята, която едва не банкрутира поради необичайния му метод на живот. В последна сметка Ибрахим афишира война на Венеция без да разполага с финансовата опция да я реализира. Наречен е дели (луд) и по-късно е свален от трона и екзекутиран.

4. Шарл VI

В началото Шарл VI бил способен и харесван държател, поради което си спечелил прозвището Шарл Обичаният. В края на ръководството си обаче, прозвището му се трансформира на Шарл Лудият.

Неговите особености стартират да се демонстрират, когато е на 20-тина години, само че се утежняват с времето. Той страда от психическо заболяване и има пристъпи на амнезия, постоянно забравял брачната половинка, децата си и даже личната си еднаквост. Шарл станал параноичен и отказвал да се къпе и да сменя облеклата си с месеци. Въпреки всичко обаче, даже в най-тежкия си интервал и макар не толкоз приятния си прякор, той резервира любовта на народа към себе си.

5. Хуана Кастилска

Хуана Кастилска е кралица на Кастилия и брачна половинка на Филип I. Въпреки че бракът им е организиран, Хуана се влюбва доста мощно във Филип (все отново прозвището му било Филип Красивия) и приема тежко неочакваната му гибел. Някои историци имат вяра, че тя постоянно отивала в гробницата му, с цел да може да прекара известно време с него, галейки и целувайки натрупа му.

След като Филип й оповестява, че желае да се върне във Фландрия, Хуана обезумява и нищо не можело да спре гнева и отчаянието й. Тя била ревностна, не серпантина да плаче и отказвала да се храни, а една нощ избягала от двореца и прекарала в студа 36 часа, плачейки пред портите на замъка. След тези нейни действия хората я назовават Хуана Лудата. В последна сметка синът й взема властта и я изпраща в манастир до края на живота й. Там Хуана Кастилска е уверена, че монахините се пробват да я убият.

6. Ерик XIV

Ерик XIV – кралят на Швеция, бил считан за умел и образован държател. Но всичко това се трансформирало, откакто почнал да страда от мощна параноя. Първоначално той заповядал ареста на брат си, който осъдил за измяна. По-късно той почнал да подозира цялата фамилия Стър за измяна и то изцяло неоснователно. Ерик осъжда всеки от членовете на семейството на гибел и убива един от тях персонално.

След всичко това Ерик избягал в гората и бил открит след няколко дни в едно село, облечен не като аристократ, а като селяндур. С убийствата на семейството Стър чашата прелива. Ерик прекарва последните си години в пандиза преди да бъде токсичен.