1. Бъди в мир със себе си. 2. На сцената

1. Бъди в мир със себе си.

2. На сцената не излизай, в случай че няма какво да кажеш.

3. Да си на сцената не би трябвало да е обвързване, нито пък единствено опция за изява, а на първо място вътрешна духовна нужда.

4. На сцената би трябвало да сме честни по отношение на фена и да не лъжем, още повече че всичко, което вършим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на
въображението в търсене на нещата оттатък забележимото и живеем на сцената ненапълно от детско любознание, само че най-много примамени от неразбираемия и пораждащ паника и боязън контур на истината. Всичко това не търпи придирчивост и неистина.

5. Тази игра става с взаимна обич и религия. Колкото повече обич и религия, толкоз повече креативна полуда и наслада от процеса. А за това са нужни актьори, прочувствено възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.

6. Не забравяй, че не знаеш нищо от това, което следва да се случи.

7. На сцената се мисли и работи, а възприятията идват сами – стига да имаш душа на актьор.

8. Не ти си значим, значимо е това, което правиш.

9. Да си актуален – това значи да си необикновен и непредвиден в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си стимулиран и да липсва логичност. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на непредвиденото до невероятност, макар съществуващите закони на гравитацията.

10. Това, което респектира и възторгва фена, е лекотата и простотата, с която актьорът прави нещата.
Точно тези умения го извисяват неговите очи, тъй като на фенът му е пределно ясно, че той това в никакъв случай не би могъл да го реализира.
Смъртта настава тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, тъй като си мисли: „ Че това и аз го мога ”.