1 април е денят X за ДПС-ДПС на Ахмед Доган,

1 април е денят X за ДПС-ДПС на Ахмед Доган, в който партията за следващ път ще взема решение да продължава ли да поддържа кабинета на Росен Желязков. Хората на Доган се оплакват от неодобрение от по-слабата им позиция във властта, като в това време се появиха клюки за допустимо разединение.

На 27 март ДПС-ДПС излезе в позиция, в която сподели, че са дали своят вот срещу избора на регулатори и приканват мандатоносителя „ да излезе пред българските жители и ясно, изрично да съобщи по какъв начин счита да се ръководи България оттук насетне – като страна на правото и европейските полезности или като пленник на Пеевски и неговите мрежи “.

„ Когато ДПС-ДПС влезе в състава на ръководещото болшинство, ние го направихме с ясното схващане и безапелационни цели – непоклатимост на страната и приемане на бюджет, съгласуван с уговорките ни към участието на България в еврозоната и към нашите гласоподаватели. Вторият, не по-малко значим приоритет бе разграждането на модела Пеевски – оня циничен механизъм от зависимости, корупционни схеми и подмолно въздействие, който години наред подкопава устоите на българската държавност. Днес, два месеца и половина по-късно, всички можем да забележим каква е действителността. Вместо да забележим първите стъпки по разглобяване на този модел, ставаме очевидци на неговото ускорено подсилване. Задаваме си въпроса съществува ли ново, неписано управническо болшинство, овладяно точно от Пеевски. Държавата не се освобождава – тя се узурпира. С безпардонна скорост и без грам съмнение. Нека напомним. Същият Пеевски обществено разгласи, че предложенията за регулатори били нелегитимни и че той ще гласоподава срещу всички до идването си на власт, когато ще ги разпусне и ще си избере свои. Дошъл ли е към този момент на власт и я упражнява ли я де факто? Всички регулаторни органи, чиито сформира се разискват и избират в Народното събрание, не са разисквани и по тях не е реализирано единодушие в парламентарното болшинство, както е написано в Споразумението за взаимно ръководство. Кандидатури като тази за Конституционния съд бяха прокарани в Народното събрание с явната поддръжка на Новото начало. Мнозинството, което трябваше да върне доверието в институциите, през днешния ден ги трансформира в принадлежности на модела Пеевски “, се споделяше още в позицията им.