1 април – Денят на шегата
1 април – Денят на шегата.
Денят на шегата се чества в разнообразни страни по света на 1 април всяка година.Денят на шегата не е формален празник, само че е спечелил необятна известност и се чества като ден,в който доста хора се майтапят и описват занимателни небивалици на своите другари, семейство,учители, съседи и сътрудници.Съществуват разнообразни версии за произхода на деня на шегата.Една от версиите за началото на традицията да се майтапим на този ден е обвързвана с Франция отвремето на крал Анри III и приемането в страната на Грегорианския календар.Още при предшественика му Шарл IX е изработен опит (Русийонски едикт) да се реформирапразнуването на Новата година, която всекидневно се празнува в страната в последната седмица на месецмарт,но той среща неодобрението на огромна част от поданиците.При Анри към този момент е одобрено, че вместо 1 април за начало на календарната година ще се смята 1януари. Все отново още дълго време поданиците на краля честват постарому, само че тези, които все паквъзприемат концепцията,започват да изпращат новогодишни картички на 1 април на тези,които са последователи на традицията, към този момент не толкоз с приветствен, колкото с закачлив и саркастичен темперамент. Установява се обичаят, тези които стават обект на шегите и лъжите на другите, на този ден да се назовават „ първоаприлски риби “, а за изключително занимателна, само че и задоволително почтена задявка бива признато да се лепят на гърбовете на „ жертвите “ изображения на шаран.Табела от първоаприлска смешка в социална градина в Бостън предизвестява хората да не снимат тези статуи.Друга история споделя, по какъв начин празникът на хумора се е придвижва в Англия през 1860 година, когато британски джентълмени са поканени на тържествена гала по „ изкъпването на белите лъвове “, която трябвало да се организира на 1 април. Те не се усъмнили в странната гала и завели и съпругите си на посоченото място. Във Англия 1 април е прочут като Денят на глупците. Не по този начин безобидно минава появяването му в Русия, където за първа демонстрация в този смисъл се смята една подправена тревога за пожар по времето на Петър I.Възможно е прототип на Деня на шегата да е фестивалът Хилария, честван в Древния Рим на 25 март за отзнаменуване на пролетното възобновление на природата.[1] В днешно време – 21.век – в някои страни по света се организират специфични празненства за Деня на шегата, измежду които празникът Хуморина в Украйна.Добър източник на вероятни смешки са разнообразни творби на изкуството с комичен или язвителен жанр, като карикатурите и комедиите, както и клоунадата. Съществува голям размер занимателна литература, която също могат да се взаимстват радостни истории и смешки.Интересни в това отношение са и някои занимателни начинания, като премиите „ Дарвин “, „ Иг-Нобел “ и „ Златна малинка “.В България, като най-шеговито настроени хора са известни шопите и жителите на град Габрово, които постоянно са и предмет на хумористичните произведения и прояви, а по света със същото са известни шотландците, испанците и чукчите.
Денят на шегата се чества в разнообразни страни по света на 1 април всяка година.Денят на шегата не е формален празник, само че е спечелил необятна известност и се чества като ден,в който доста хора се майтапят и описват занимателни небивалици на своите другари, семейство,учители, съседи и сътрудници.Съществуват разнообразни версии за произхода на деня на шегата.Една от версиите за началото на традицията да се майтапим на този ден е обвързвана с Франция отвремето на крал Анри III и приемането в страната на Грегорианския календар.Още при предшественика му Шарл IX е изработен опит (Русийонски едикт) да се реформирапразнуването на Новата година, която всекидневно се празнува в страната в последната седмица на месецмарт,но той среща неодобрението на огромна част от поданиците.При Анри към този момент е одобрено, че вместо 1 април за начало на календарната година ще се смята 1януари. Все отново още дълго време поданиците на краля честват постарому, само че тези, които все паквъзприемат концепцията,започват да изпращат новогодишни картички на 1 април на тези,които са последователи на традицията, към този момент не толкоз с приветствен, колкото с закачлив и саркастичен темперамент. Установява се обичаят, тези които стават обект на шегите и лъжите на другите, на този ден да се назовават „ първоаприлски риби “, а за изключително занимателна, само че и задоволително почтена задявка бива признато да се лепят на гърбовете на „ жертвите “ изображения на шаран.Табела от първоаприлска смешка в социална градина в Бостън предизвестява хората да не снимат тези статуи.Друга история споделя, по какъв начин празникът на хумора се е придвижва в Англия през 1860 година, когато британски джентълмени са поканени на тържествена гала по „ изкъпването на белите лъвове “, която трябвало да се организира на 1 април. Те не се усъмнили в странната гала и завели и съпругите си на посоченото място. Във Англия 1 април е прочут като Денят на глупците. Не по този начин безобидно минава появяването му в Русия, където за първа демонстрация в този смисъл се смята една подправена тревога за пожар по времето на Петър I.Възможно е прототип на Деня на шегата да е фестивалът Хилария, честван в Древния Рим на 25 март за отзнаменуване на пролетното възобновление на природата.[1] В днешно време – 21.век – в някои страни по света се организират специфични празненства за Деня на шегата, измежду които празникът Хуморина в Украйна.Добър източник на вероятни смешки са разнообразни творби на изкуството с комичен или язвителен жанр, като карикатурите и комедиите, както и клоунадата. Съществува голям размер занимателна литература, която също могат да се взаимстват радостни истории и смешки.Интересни в това отношение са и някои занимателни начинания, като премиите „ Дарвин “, „ Иг-Нобел “ и „ Златна малинка “.В България, като най-шеговито настроени хора са известни шопите и жителите на град Габрово, които постоянно са и предмет на хумористичните произведения и прояви, а по света със същото са известни шотландците, испанците и чукчите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ