1. Алан Е. Мейер. «Без късмет»Събудих се от жестока болка

1. Алан Е. Мейер. «Без късмет»

Събудих се от жестока болежка по цялото тяло. Отворих очи и видях стояща до моето легло здравна сестра.
– Господин Фуджима – сподели тя – имате шанс, оживяхте след бомбардировките над Хирошима преди два дни. Сега сте в болница и към този момент нищо не ви заплашва.
Изговаряйки всяка дума с тъга, аз попитах:
– Къде съм?
– В Нагасаки – отвърна тя.

2. Лариса Керкленд. «Предложение»

Звездна нощ. Най-подходящото време. Вечеря на свещи. Уютно италианско ресторантче. Малка черна рокля. Разкошна коса, блестящи очи, сребърен смях. Заедно сме към този момент две години. Чудесни времена! Истинска обич, най-хубав другар, никой различен. Шампанско! Предлагам ръката и сърцето си. На едно коляно. Хората гледат? Нека гледат! Прекрасен пръстен с безценен камък. Зачервени бузи, очарователна усмивка.
Как по този начин не?!

3. Чарлз Енрайт. «Призрак»

Веднага след случая побързах да се прибера у дома, с цел да оповестя на дамата тъжната вест. Но тя като че ли изобщо не ме слушаше. Въобще не ме забелязваше. Тя погледна непосредствено през мен и си наля нещо за пиянство. Включи тв приемника.
В този миг звънна телефонът. Тя отиде до него и подвигна слушалката.
Видях по какъв начин й се сбръчка лицето. Тя мощно заплака.

4. Ендрю Е. Хант. «Благодарност»

Вълненото одеяло, което наскоро му дадоха в благотворителния фонд, комфортно обгръщаше раменете му, а обувките, които през днешния ден откри в контейнера за боклук, бяха тъкмо неговия размер.
Уличните огньове прелестно сгряваха душата му измежду цялата тази смразяваща тъмнина…
Извивката на пейката в парка беше толкоз позната за натоварения му остарял тил.
«Благодаря ти, Господи, – намерения той, – животът е просто удивителен!»

5. Браян Нюел. «Какво желае дяволът»

Двете момчета стояха и гледаха по какъв начин Сатаната постепенно се отдалечаваше. Блясъкът на неговите хипнотизиращи очи към момента размътваше главите им.
– Слушай, той какво искаше от теб?
– Душата ми. А от теб?
– Монета за телефона-автомат. Трябваше незабавно да позвъни.
– Искаш ли да отидем да хапнем?
– Искам, само че в този момент напълно нямам пари.
– Няма ужасно. Аз имам доста.

6. Джейн Орвис. «Прозорец»

Откакто Рита бе грубо убита, Картър седи непрекъснато до прозореца.
Никакъв тв приемник, четене, писане на писма. Неговия живот е това, което се вижда зад завесите.
На него му е все едно кой му носи храна, заплаща сметките, не излиза от стаята.
Неговия живот е бягащи физкултурници, промяна на годишните времена, минаващи коли, призракът на Рита.
Картър не схваща, че в тапицирания с бял плат от вътрешната страна изолатор няма прозорци.

7. Джей Рип. «Съдба»

Имаше единствено един излаз, тъй като нашите ориси се сплетоха в един комплициран възел на яд и самодоволство. И различен метод за решение нямаше. Ще се доверим на чоп: ези – и ще се оженим, тура – и ще се разделим вечно.
Монетата беше хвърлена. Тя звънна, завъртя се и се спря. Ези.
Загледахме я с неразбиране.
След това в един глас казахме: «Може би още един път?»

8. Робърт Томпкинс. «В търсене на Истината»

Най-накрая в това глухо и самотно селце неговото търсене приключи. В дребна схлупена къща до огъня седеше Истината.
Той в никакъв случай не беше виждал по-стара и грозна жена.
– Вие ли сте Истината?
Старата сбръчкана магьосница тържествено кимна.
– Кажете, какво би трябвало да оповестя на света? Каква новина да предам?
Старицата се изплю в огъня и отговори:
– Кажи им, че съм млада и красива!

9. Август Салеми. «Съвременна медицина»

Ослепителна светлина на фарове, оглушително свистене, пронизваща болежка, безспорна болежка, по-късно топла, привличаща, чиста синя светлина. Джон се почувства изумително благополучен, млад, свободен, той потегли към лъчистото зарево.
Болката и тъмнината постепенно се върнаха. Джон постепенно, с тъга отвори подпухналите си очи. Бинтове, някакви тръбички, гипс. И двата му крайници все едно ги нямаше. Разплаканата му жена.
– Теб те избавиха, скъпи!

Инфо: Обекти