1. Акведукти и хидро технологии Кой би си помислил, че

1. Акведукти и хидро технологии

Кой би си помислил, че държавното управление на страна от 21 век ще се обърне към 1500-годишни технологии, с цел да реши проблемите си с достъпа до вода? Точно това се случи в Лима, Перу през 2015 година. Перу стра д а от проблеми като нечисти водоизточници, както и задръстване на каналите, по които чистата вода доближава до популацията. Проблемите обаче са решени, когато компанията „ Sedapal ” в Лима съживява канализационната система, изграждана от античните Уари през 500 година. Този античен народ е създавал напреднали водни системи, които пренасяли чистата планинска вода до популацията посредством канали. Транспортираната вода поддържала и притока на реките по време на сухите сезони. Персите, римляните, гърците и набатейците също са правили напреднали цистерни, акведукти и канали.

2. Стомана

Преди повече от 2000 години античните нации от Левант коват стоманени мечове, които били толкоз напреднали, че ковачите не могли да доближат до нещо толкоз качествено до скоро. Металът бил толкоз мощен, че мечовете можели да разрязват предмети, направени от други метали. Стоманата, известна като дамаска стомана, се произвеждала от суровия материал именуван вутц, приближаващ от Азия. За първи път тази технология е употребена през 300 година пр.Хр, само че едвам през 1100-1700 година е употребена за всеобщи производства в Близкия изток.

3. Бетон

Днешните бетонни структури нормално устоят сред 100 и 120 години. Римляните обаче изграждали бетонни структури преди 2000 години, които са непокътнати и до през днешния ден. Каква е била тайната им? Римляните произвеждали бетон, смесвайки вар, вулканични скали и морска вода. Трите съставки, комбинирани дружно задействат химична реакция, при която в последна сметка се получава изключителна устойчивост. Древният бетон е по-здрав и по-издръжлив от който и да е актуален негов еквивалент. Освен това, римският бетон не е нездравословен за околната среда, за разлика от потребления от нас през днешния ден.

4. Изграждане на пътища

В днешно време сме удовлетворени, когато е построена качествена автомагистрала, по която да се движим безпроблемно. Древните нации обаче са осъзнавали значимостта на пътищата и свързаността сред постройките и другите градове. И изграждали пътищата си бързо! Qhapaq Nan или Main Andean Road е голяма пътна мрежа, в миналото употребена от инките, която е повече от 30 000 километра. Тя е гръбнакът на политическата и икономическа мощ на инките, свързвайки центровете на продукцията, церемониите и администрацията. Огромната пътна мрежа е основана от тях за по-малко от век, разширявайки я до днешните Аржентина, Боливия, Чили, Колумбия, Еквадор и Перу. Римляните също са специалисти в построяването на пътища. Територия от 1.7 милиона квадратни кило метра е покрита с римски пътища, изграждани от трошляк, пръст и тухли, направени от лава. Много от античните пътища се употребяват и до през днешния ден.

5. Рязането на камъни

Почти на всички места по света можем да открием многочислени образци за прецизното рязане на камъни от античните нации, които конкурират актуалните способи с напреднали машини. Един подобен образец е открит в Пумапунку – античен колосален комплекс в Боливия, който съгласно археолозите е на 15 000 години. Камъните там са толкоз необикновено отрязани, че наподобява, че античните цивилизации са употребявали диамантени уреди, с цел да реализиран такава точност. Някои от големите каменни блокове доближават до 800 тона и имат съвършено направени ръбове. Опитите през днешния ден да се възпроизведе точността на осъществяването са се проваляли.

6. Селско стопанство

Една от нововъведенията на ацтеките и други мезоамерикански култури е по този начин наречената система „ чинампа “ или „ плаващи градини “. Системата се построява като се трасира правоъгълно ограждение във водата, което по-късно се свързва с колове. Ограденото място се запълва с гниеща растителност и тиня. Каналите, които се намират към цялата система, основават илюзията, че растителността се носи по водата, от където идва и наименованието. За по-голяма непоклатимост, хората засаждали върби, които с помощта на гъстата си коренова система намалявали ерозията.

7. Стени

Цивилизацията на инките е известна с невероятните си зидарски качества, образци за които могат да бъдат следени през днешния ден в Перу. Техните стени демонстрират какъв брой деликатно са се изрязвали камъните по този начин, че да паснат идеално един върху различен, без да има пролуки. Те са ситуирани толкоз близо един до различен, че посред им не може да бъде подложен даже лист хартия. Тази точност, съчетана с ъс заоблените ръбове на камъните, разнообразието от форми и наклонението им във вътрешността (за да се избегне разрушението при вероятно земетресение) очароват учените от десетилетия.

8. Градско обмисляне

Когато археолозите попадат на 5000-годишния Мохенджо-Даро в Пакистан, това, което откриват, ги стъписва. Градът е образец за извънредно равнище на съвършено обмисляне. Къщите били с бани, облицовани с тухли, а доста от тях разполагали с вътрешни тоалетни. Отпадъчната вода от санитарните пространства се пренасял а посредством канали, които били покрити с тухли и камъни. Цистерни снабдявали популацията с чиста питейна вода. В предишното градът е бил дом на над 40 000 души. В същия интервал, само че на различен континент, се е изграждал различен популярен град – Карал. В него имало големи обекти, в това число пирамиди, площади, амфитеатри, храмове и градски зони. Хората имали развито селско стопанство, хранели се здравословно, употребявали текстил и комплицирана система за броене, изграждали водни уреди и имали сложна система за иригация.

9. Астрономия

Съзвездия, изрисувани върху древногръцка керамика, примитивно изкуство, изобразяващо Слънцето, звездни карти, открити в японски гробници, отразяване на астрономически събития и 10 000-годишен календар в Шотландия – всичко това (и още доста други) н и демонстрира какъв брой доста са знаели античните цивилизации за космоса и придвижването на планетите. Но по какъв начин са могли да разказват знанията си толкоз добре и какви тъкмо технологии са употребявали, учените към момента не знаят. Това, което е несъмнено обаче, е че античните нации не са били по никакъв начин примитивни, както се считаше до скоро.