1,8 млн. души или около 30% от населението на България,

1,8 млн. души или към 30% от популацията на България, попадат в групата на енергийно небогати семейства, които нямат достъп до съществени енергийни услуги за съответно отопление, изстудяване, осветяване и обезпечаване на сила за домакинските уреди. Допълнително към 365 000 са със статут на уязвими клиенти. В България хората, които са били неспособни да поддържат дома си задоволително топъл са 20,7%, като страната ни е преди всичко в Европейски Съюз по този индикатор. На европейско равнище през 2023 година се регистрира съществено повишаване до 10,6% по отношение на 6,9% през 2021 година, показва Икономическият и обществен съвет в мнение на тематика " Измерване на енергийната беднотия в България и Европа. Политики за справяне с енергийната беднотия в България в подтекста на либерализацията на енергийния пазар за битовите консуматори “.

Правителството изостава с въвеждането на административни механизми за оценка, идентифициране и мониторинг на енергийно бедните семейства в България. ИСС акцентира нуждата от създаването на цялостна национална тактика за битка с енергийната беднотия с ясно дефинирани ограничения за отбрана като първа и най-важна стъпка за справяне. Eдна от рекомендациите на съвета е обществените сътрудници и страната да обсъдят към формулата за установяване на формалната линия на беднотия да се добави показател за инфлация, с цел да се преодолее изоставянето на доходния аршин при установяване на статута на семействата. Като част от националната тактика за битка с енергийната беднотия, да бъде основан механизъм за установяване на степента на обезщетения в изискванията на либерализиран пазар за другите групи битови консуматори. Компенсациите да се отпускат диференцирано съгласно приходите и типа на бенефициентите и да бъдат лимитирани до сметките за електрическа енергия за главното жилище на семействата.

Либерализацията на пазара на електрическата сила за битовите консуматори ще докара до повишение на цените, в случай че електропреносната мрежа на България не бъде обвързвана с Общия енергиен пазар на Централна

Европа и не бъде усъвършенстван възприетият метод на ценообразуване на пазара на едро. При него за цена на електрическата сила на пазара в границите на деня се приема цената на производителя с най-скъпа електрическа сила.

Според ИСС през интервала на отсрочване, напъните на страната би трябвало да бъдат ориентирани към реализиране на междусистемна съгласуваност на електроенергийната система на България и Югоизточна Европа с електроенергийните системи на Централна и Северна Европа, без което не сме част от общия енергиен пазар в Европа.

Разликите в цените в Югоизточна Европа и Централна Европа са непрекъснати и устойчиви - за цялата 2024 година разликата с Централна Европа е + 30%, а в обособени месеци надвишава 50%. През юли 2024 година средномесечната цена на електрическата енергия в България, Румъния и Гърция е с над 110% по-висока от тази в централноевропейските страни като Германия, Австрия, Чехия. Още по-значими са разликите спрямо пазарното обединяване на скандинавските страни. В резултат българският бизнес и българската страна посредством обезщетенията, които дава, заплащат непостижимо висока цена за електрическата сила и това има извънредно неподходящо въздействие върху икономическата конкурентоспособност и стандарта на живот.

България, по опция взаимно с Гърция и Румъния, да инициира пред Европейската комисия основаването на Фонд за европейска енергийна взаимност, който да компенсира разликите в цените на тържищата в Югоизточна Европа с тези в Централна Европа, упорстват представителите на бизнеса, синдикатите и гражданските организации.

Икономическият и обществен съвет показва безпокойствие от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електрическа енергия и непрекъснатите свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, се акцентира и в мнение на тематика " Ценовите диспропорции на пазарите на електрическа енергия в Европа – провокации пред българската промишленост и пътища за превъзмогването им “. Съветът акцентира отрицателните резултати от това и ги свързва с редица опасности. Сред тях са увеличение на инфлацията и разноските за произвеждане, утежняване на индустриалната конкурентоспособност и бизнес средата за развиване на вериги на доставки, усилване на риска от изместване на производства към други страни в и отвън Европейски Съюз, отрицателен отпечатък върху приходите на работещите, както и увеличение на семействата в състояние на енергийна беднотия и уязвимите клиенти. Проблемите със свръхвисоките цени на електрическата сила постановат незабавни дейности за възобновяване на икономическата конкурентоспособност в Европа и предотвратяване на покупателната дарба на семействата от енергийна инфлация.

Особено наранена е българската енергоинтензивна промишленост, която изнася сред 70 и 100% от своята продукция главно в европейските страни.

Двете мнения бяха признати на Пленарна сесия на ИСС. В рамките на съвещанието Съветът гласоподава и единомислещо поддържа и Анализ на размерите на неравенството в българското общество, създаден по предложение на Председателя на 51-вото Народно заседание.