Ще се орязват ли пенсии и заплати
„ 1,8% – това е оптимистичният вид за растежа на стопанската система. Българска народна банка да вземем за пример предвижда 0,4% растеж.
Има и разновидности с криза, които са още по-страшни. Това, което демонстрира държавното управление, не е най-страшното нещо. “
Това сподели в изявление за БНР икономистът Васил Караиванов, учител в Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.
Залага се нов, рекорден за България дълг, а по-важният въпрос е дали ще можем да вземем пари назаем, има ли от кое място. Само преди няколко месеца Англия, шестата стопанска система в света, не можа да вземе дълг на пазарите и се наложи централната банка да прави изключителна интервенция, която не е правена десетилетия, изясни икономистът.
„ Всякакви сюжети са вероятни. Все още сме в полето на сюжетите. Самият бюджет и проект. В момента имаме проект за проект. В момента по-скоро сме в полето на разискване на вид – един по-страшен, различен по-страшен, само че все ни бягат по-важните неща “, разяснява Васил Караиванов в предаването „ Преди всички “.
„ Парите за финансови вложения ще зависят от пакет закони, които Народното събрание би трябвало да одобри – за ПВУ. Първият транш пристигна, само че идващите траншове са пленник на работата на Народното събрание “, уточни той.
Според него сега сме изправени пред алтернативата дали да имаме тежка година, а по-късно да имаме „ от малко малко нетежки години, да има релативно постоянна финансова дисциплинираност “, или „ да допуснем огромния недостиг – било 6,4%, било по-голям %, може да скокне и на 7, и на 8 “.
При огромен недостиг тази година няма да имаме санкции от Европейска комисия, само че „ потегля инерция, от която доста мъчно можем да се върнем “. Допълнително ще има и наказания от Европейска комисия и ще намалеят парите от фондовете, предизвести специалистът.
При връщане на общоприетата ставка на Данък добавена стойност от 20% за всички и за всичко, това няма да е задоволително, добави Караиванов. Ако депутатите не желаят да вдиган налози, би трябвало да се режат разноски, разясни той. Според него следва да отпадне нарастването на пенсиите от 1 юли.
„ Еврозоната най-рано след 5-6-7 години, в случай че изобщо “, акцентира той, запитан какъв брой се отдалечаваме от еврозоната с сегашния бюджетен недостиг. Отдавна е изтекло времето на преференциалните налози, безапелационен е преподавателят.
Трябва да се уточняват и прегледат още веднъж както приходната, по този начин и разходната част на бюджета, съобщи пред БНР Виолета Иванова от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. Тя изрази безапелационна позиция против орязване на приходите.
„ Има задоволително буфери за балансиране на бюджета. Първо би трябвало да приказваме за увеличение на приходната част, а да не пипаме разходната част за перото „ работни заплати “. Да се орязват пенсии и работни заплати е неприемливо. Ще се сътвори напрежение и съществени разтърсвания в секторите. “
Само България и Унгария са с 10% налог облага, в Европейски Съюз се приготвя инструкция, която предлага корпоративният налог да е най-малко 15%, означи синдикалният специалист.
Ако се усили налог облага, могат да дойдат повече от 2,5 милиарда доходи, счита Иванова. „ Напълно отхвърляме вид 22%, по този метод ще бъдат натоварени крайните консуматори “, посочи тя по отношение на предлагането да се вдигне Данък добавена стойност. Чака ни тежка година, заключи Виолета Иванова.
Има и разновидности с криза, които са още по-страшни. Това, което демонстрира държавното управление, не е най-страшното нещо. “
Това сподели в изявление за БНР икономистът Васил Караиванов, учител в Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.
Залага се нов, рекорден за България дълг, а по-важният въпрос е дали ще можем да вземем пари назаем, има ли от кое място. Само преди няколко месеца Англия, шестата стопанска система в света, не можа да вземе дълг на пазарите и се наложи централната банка да прави изключителна интервенция, която не е правена десетилетия, изясни икономистът.
„ Всякакви сюжети са вероятни. Все още сме в полето на сюжетите. Самият бюджет и проект. В момента имаме проект за проект. В момента по-скоро сме в полето на разискване на вид – един по-страшен, различен по-страшен, само че все ни бягат по-важните неща “, разяснява Васил Караиванов в предаването „ Преди всички “.
„ Парите за финансови вложения ще зависят от пакет закони, които Народното събрание би трябвало да одобри – за ПВУ. Първият транш пристигна, само че идващите траншове са пленник на работата на Народното събрание “, уточни той.
Според него сега сме изправени пред алтернативата дали да имаме тежка година, а по-късно да имаме „ от малко малко нетежки години, да има релативно постоянна финансова дисциплинираност “, или „ да допуснем огромния недостиг – било 6,4%, било по-голям %, може да скокне и на 7, и на 8 “.
При огромен недостиг тази година няма да имаме санкции от Европейска комисия, само че „ потегля инерция, от която доста мъчно можем да се върнем “. Допълнително ще има и наказания от Европейска комисия и ще намалеят парите от фондовете, предизвести специалистът.
При връщане на общоприетата ставка на Данък добавена стойност от 20% за всички и за всичко, това няма да е задоволително, добави Караиванов. Ако депутатите не желаят да вдиган налози, би трябвало да се режат разноски, разясни той. Според него следва да отпадне нарастването на пенсиите от 1 юли.
„ Еврозоната най-рано след 5-6-7 години, в случай че изобщо “, акцентира той, запитан какъв брой се отдалечаваме от еврозоната с сегашния бюджетен недостиг. Отдавна е изтекло времето на преференциалните налози, безапелационен е преподавателят.
Трябва да се уточняват и прегледат още веднъж както приходната, по този начин и разходната част на бюджета, съобщи пред БНР Виолета Иванова от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. Тя изрази безапелационна позиция против орязване на приходите.
„ Има задоволително буфери за балансиране на бюджета. Първо би трябвало да приказваме за увеличение на приходната част, а да не пипаме разходната част за перото „ работни заплати “. Да се орязват пенсии и работни заплати е неприемливо. Ще се сътвори напрежение и съществени разтърсвания в секторите. “
Само България и Унгария са с 10% налог облага, в Европейски Съюз се приготвя инструкция, която предлага корпоративният налог да е най-малко 15%, означи синдикалният специалист.
Ако се усили налог облага, могат да дойдат повече от 2,5 милиарда доходи, счита Иванова. „ Напълно отхвърляме вид 22%, по този метод ще бъдат натоварени крайните консуматори “, посочи тя по отношение на предлагането да се вдигне Данък добавена стойност. Чака ни тежка година, заключи Виолета Иванова.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ