Около 1,7 млн. българи живеят на село
1 725 071 души живеят в 719 045 семейства на село у нас , демонстрират данните на Национален статистически институт от преброяването на популацията и жилищния фонд. Най-голям остава делът на българите, които живеят в градовете – 4 745 870 души .
От началото на предишния век до през днешния ден броят на семействата в страната се усилва 4,3 пъти, а живеещото в тях население – 1,7 пъти.
Средният размер на едно домакинство понижава от 5,6 лица през 1900 година на 2,2 лица през 2021 година, а в градовете – от 4,4 на 2,2 лица. По-голямо е понижението на междинната бройка на семействата в селата – от 6,0 лица през 1900 година на 2.4 лица при последното броене.
За интервала 2011 – 2021 година междинният брой членове в едно домакинство понижава в 25 области , а в областите Велико Търново, Ловеч и Перник остава без смяна.
Динамиката в броя, размера и структурата на семействата се обуславя от редица демографски и социално-икономически фактори.
Демографските фактори, към които се отнасят измененията в броя на популацията, раждаемостта и смъртността , броя на браковете и бракоразводите, възрастовата конструкция на популацията и други, оказват директно въздействие върху промените на числеността и структурата на семействата. След преброяването през 1985 година са налице м играционни процеси , провокирани от редица социално-икономически фактори. Вследствие на тези процеси настъпват промени на първо място в структурата на семействата.
Започналото вследствие на вътрешномиграционни процеси и административни промени понижение на селското население след 1946 година се отразява върху каузи на семействата, живеещи в селата. През 1900 година семейства в селата са 75.4% от семействата в страната. При преброяването през 1956 година те са 59.5%, а към 7 септември предходната делът на тези семейства е 25.1% .
