1/3 от аптеките са концентрирани в София, Пловдив и Варна
1/3 от аптеките са съсредоточени в София, Пловдив и Варна. В селата кметове събират предписания и купуват медикаменти от градовете. Без достъп до медикаменти не престават да бъдат стотици поданици на дребни обитаеми места у нас.
По данни на Изпълнителната организация
по медикаментите към 2021 година броят на аптеките у нас е бил 3300, като една трета от тях са съсредоточени в София, Пловдив и Варна.
Според разбор на Института за пазарна стопанска система в 20 общини няма нито една аптека,
а в 40 аптеката е единствено една.
Осигуряването на равнопоставен достъп на популацията до фармацевтична услуга би трябвало да бъде работа на страната, а не на частната самодейност, счита Анжела Мизова, заместник-председател на Българския фармацевтичен съюз и притежател на аптека в малко обитаемо място.
В България липсва каквато е да е регулация
къде и какъв брой аптеки могат да бъдат отваряни. От години Фармацевтичният съюз сигнализира за концентрацията в огромните градове и за изчезналите аптеки в по-малките обитаеми места, напомни Мизова.
„ За да се направи по-правилно систематизиране,
първата стъпка беше основаването на аптечна карта, която е в развой “, посочи тя.
„ Законът ясно регламентира от кое място се отпускат медикаменти и кой ги отпуска. Отпускането обаче значи към пациента, със съответната фармацевтична консултация. Не че е невероятно непосредствен родственик да получава медикаментите.
Но когато едно лице, пък било то овластено
от страната – като кмет, се ангажира с такава функционалност, не съм уверена, че би могъл да извърши това препредаване на информация правилно към всеки от нуждаещите се “, съобщи Анжела Мизова.
Аптеки единствено с помощник-фармацевти, мобилни аптеки – доста такива хрумвания е имало, обсъждани са били даже на равнище планове на наредби и смяна в закона, само че нито една не е призната, изясни Мизова. По думите ѝ помощник-фармацевти не могат
да отпускат медикаменти по лекарско наставление.
„ Имаше концепция за филиали, те са малко по-възможен вид, само че отново би трябвало да бъдат обслужвани от магистър-фармацевт към съответната аптека-майка. “
Законодателят е оставил напълно самодейността, отговорностите и последствията от икономическото решение в ръцете на притежателя на аптеката. Същевременно от него се чака да извършва обществена активност, подчертава върху несъгласието Анжела Мизова.
Държавата не подкрепя съществуването
на тези обекти тук-там, където икономическата логичност не го разрешава, акцентира Мизова пред БНР.
Проблемът може да се реши само с намесата на страната и специфична скица на държавно субсидиране, уточни и Борислав Борисов от Асоциацията на българските села. „ На процедура работим с над 1500 села. Имаме ясна картина за казуса “, сподели той.
Според него сега се търсят решения на
ръба на закона, като в селата кметове събират предписания и медикаментите се закупуват от градовете без наложителното консултиране на пациентите.
Борисов е безапелационен, че не може аптечната мрежа да бъде предмет на частна самодейност,
защото това е финансово безпричинно.
„ 98-99% от медикаментите са по рецептури към НЗОК. Търговският марж е толкоз най-малък, че даже да се либерализира режимът и помощник-фармацевт да дава отговор за обещано обитаемо място, е нерентабилно. “
С оглед на завръщането на много хора
към селата Борислав Борисов вижда допустима крачка в мобилни екипи от лекари, които да разполагат и с главните и най-търсени медикаменти.
„ Вече е имало процедура в Родопите и отзивите са доста положителни. Но това е било 2005-2012 година. “ Относно опцията за разполагане на вендинг автомати в обитаеми места без аптеки Анжела Мизова означи, че тези автомати могат да се разполагат само
на територията на съществуваща аптека.
Може да бъде с лице към улицата, само че би трябвало да е към аптека, изясни тя.
Вендинг автоматите оферират лекарствени артикули без лекарско наставление, от първа нужда, за покупка отвън работното време на аптеката, добави Мизова.
Това е по този начин, тъй като вземайки лекарство,
човек постоянно би трябвало да има опция да получи консултация – може да не е на момента, само че тази опция би трябвало да я има, посочи още тя.
По данни на Изпълнителната организация
по медикаментите към 2021 година броят на аптеките у нас е бил 3300, като една трета от тях са съсредоточени в София, Пловдив и Варна.
Според разбор на Института за пазарна стопанска система в 20 общини няма нито една аптека,
а в 40 аптеката е единствено една.
Осигуряването на равнопоставен достъп на популацията до фармацевтична услуга би трябвало да бъде работа на страната, а не на частната самодейност, счита Анжела Мизова, заместник-председател на Българския фармацевтичен съюз и притежател на аптека в малко обитаемо място.
В България липсва каквато е да е регулация
къде и какъв брой аптеки могат да бъдат отваряни. От години Фармацевтичният съюз сигнализира за концентрацията в огромните градове и за изчезналите аптеки в по-малките обитаеми места, напомни Мизова.
„ За да се направи по-правилно систематизиране,
първата стъпка беше основаването на аптечна карта, която е в развой “, посочи тя.
„ Законът ясно регламентира от кое място се отпускат медикаменти и кой ги отпуска. Отпускането обаче значи към пациента, със съответната фармацевтична консултация. Не че е невероятно непосредствен родственик да получава медикаментите.
Но когато едно лице, пък било то овластено
от страната – като кмет, се ангажира с такава функционалност, не съм уверена, че би могъл да извърши това препредаване на информация правилно към всеки от нуждаещите се “, съобщи Анжела Мизова.
Аптеки единствено с помощник-фармацевти, мобилни аптеки – доста такива хрумвания е имало, обсъждани са били даже на равнище планове на наредби и смяна в закона, само че нито една не е призната, изясни Мизова. По думите ѝ помощник-фармацевти не могат
да отпускат медикаменти по лекарско наставление.
„ Имаше концепция за филиали, те са малко по-възможен вид, само че отново би трябвало да бъдат обслужвани от магистър-фармацевт към съответната аптека-майка. “
Законодателят е оставил напълно самодейността, отговорностите и последствията от икономическото решение в ръцете на притежателя на аптеката. Същевременно от него се чака да извършва обществена активност, подчертава върху несъгласието Анжела Мизова.
Държавата не подкрепя съществуването
на тези обекти тук-там, където икономическата логичност не го разрешава, акцентира Мизова пред БНР.
Проблемът може да се реши само с намесата на страната и специфична скица на държавно субсидиране, уточни и Борислав Борисов от Асоциацията на българските села. „ На процедура работим с над 1500 села. Имаме ясна картина за казуса “, сподели той.
Според него сега се търсят решения на
ръба на закона, като в селата кметове събират предписания и медикаментите се закупуват от градовете без наложителното консултиране на пациентите.
Борисов е безапелационен, че не може аптечната мрежа да бъде предмет на частна самодейност,
защото това е финансово безпричинно.
„ 98-99% от медикаментите са по рецептури към НЗОК. Търговският марж е толкоз най-малък, че даже да се либерализира режимът и помощник-фармацевт да дава отговор за обещано обитаемо място, е нерентабилно. “
С оглед на завръщането на много хора
към селата Борислав Борисов вижда допустима крачка в мобилни екипи от лекари, които да разполагат и с главните и най-търсени медикаменти.
„ Вече е имало процедура в Родопите и отзивите са доста положителни. Но това е било 2005-2012 година. “ Относно опцията за разполагане на вендинг автомати в обитаеми места без аптеки Анжела Мизова означи, че тези автомати могат да се разполагат само
на територията на съществуваща аптека.
Може да бъде с лице към улицата, само че би трябвало да е към аптека, изясни тя.
Вендинг автоматите оферират лекарствени артикули без лекарско наставление, от първа нужда, за покупка отвън работното време на аптеката, добави Мизова.
Това е по този начин, тъй като вземайки лекарство,
човек постоянно би трябвало да има опция да получи консултация – може да не е на момента, само че тази опция би трябвало да я има, посочи още тя.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ