1,270 млрд. лв. за наука в България, София дава 938

1,270 милиарда лева за просвета в България, София дава 938 млн. лева от тях
През 2022 година в България са дадени 1,270 милиарда лева за просвета и развойна активност от всички държавни институции и организации, компании, висши учебни заведения и неправителствени организации, само че разпределението на тези разноски е много неравно.
938 млн. лева от тези средства са изхарчени в столицата, до момента в който във втората община
в това класиране – Пловдив, са дадени неведнъж по-малко – единствено 56,116 млн. лева Това демонстрират данните от нов разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), отдаден на капацитета за нововъведения в България.
От първото издание на това проучване, оповестено
в четвъртък, се вижда, че измежду топ 10 общините с най-вече разноски за просвета и развойна активност
има и няколко напълно дребни
Такава е да вземем за пример Пещера, в която сумата за просвета я слага в първата десетка – 7,284 млн. лева Това се дължи на обстоятелството, че там има фармацевтична компания.
Ако се вземе поради единствено личният състав,
който се занимава с просвета и развойна активност, столицата също е на доста разстояние от останалите общини. В България 37 хиляди души се занимават директно с научна и развойна активност, или работят във високотехнологично произвеждане, а 21 хиляди от тях, т.е. 55%, вършат това в столицата.
В Пловдив са 3299, във Варна – 2447, в Стара Загора – 1167,
а в Плевен – под хиляда. На челните места в това нареждане на процедура попадат
общините, в които има висши образователни заведения
Изследването обаче прави и класиране по съотношението на разноските за просвета и развойна активност и броя на заетите. Тук към този момент преди всичко в страната се подрежда Етрополе със приблизително 60 хиляди лв. разноски за просвета на един ангажиран, а чак на второ място е столицата с 45 хиляди лв. на един ангажиран.
Начело на тази класификация са по-често дребни или междинни по мярка
общини като Пещера, Силистра, Смолян, Ботевград и Троян, където има високотехнологични производства, а броят на заетите е доста по-малък, в сравнение с в огромните общини. Средното за страната съответствие по данни за 2022 година е 34 хиляди лв. на един ангажиран.
Генералното нареждане в тази ранглиста е направено по стопански центрове,
т.е. по близко ситуирани обитаеми места, чийто трудов пазар е общ. Но и по този метод икономическият център София-Перник-Благоевград излиза надалеч преди останалите по капацитета за развиване на нововъведения, защото получава показател от над хиляда пункта, т.е. три пъти повече от втория в подреждането –
икономическия център Пловдив-Марица-Раковски, и четири пъти повече от третия център – Варна-Девня.
Извън тези три центъра нито един не реализира оценка над 200 пункта, а петте, категоризирани с ниска степен на капацитета за нововъведения –
Сливен-Ямбол, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Козлодуй, са с под 50 пункта.
Според създателите на проучването огромната преднина на водачите e резултат най-много от мощното им предимство при безспорните знаци – научните публикации и тяхната цитируемост,
както и патентите, дизайните и моделите на предприятията в тях.
Другите критерии, по които е правена класацията, са свързани с каузи на висшистите измежду популацията, по което столицата още веднъж излиза отпред.
Вземат се поради също делът на добавената стойност на IT бранша
в общата добавена стойност на общината и броят на записаните докторанти, отвеян към популацията. Общият брой на критериите е девет.

Последното му издание на Глобалният показател на нововъведенията (GII)
класира България на 38-о място от 132 оценени страни,
като страната попада над Турция и под Латвия. Сред страните от Европейски Съюз с по-слаб резултат от нашия са Полша, Гърция, Хърватия, Словакия и Румъния.
Анализът акцентира гъвкавостта на трудовия пазар, положителната IT инфраструктура,
ниските налози и мита, както и общата позитивна икономическа динамичност като основни преимущества на България.
А измежду слабостите са ниските вложения, изключително в рисков капитал,
бизнес средата, неналичието на образование и преквалификация на възрастни и релативно дребния дял на световни компании на локалния пазар.