Възможно ли е да се вдигне минималната работна заплата до 1 000 лева от 1 юли
1 000 лв. минимална работна заплата от 1 юли. За това упорстват синдикатите. Възможно ли е това? Темата разясниха в утринния блок на NOVA „ Здравей, България ” Добромир Иванов, изпълнителен шеф на Българска предприемаческа асоциация, както и икономистите Петър Ганев и Георги Вулджев.
Добромир Иванов изясни, че към 1,7 милиона души у нас работят и заплащат налози и осигуровки. Ако приемем, че цялата ни страна е една каруца, в която се возят едни хора – нашите родители, пенсионери и други – общо към 5 милиона индивида. Има едни други хора, които теглят каруцата – частният бранш, хората, които изкарват парите в страната. Това са към 1,7 милиона души. Когато стартира да се прави бюджет, изкушението за политиците е на кого да дадат пари – дали на тези в каруцата, или на тези, които я теглят. Ако даваме на тези в каруцата, я вършим по-тежка. Няма смисъл да се дават пари и на тези тези, които „ теглят ”. Няма бизнесмен, който да желае страната да му дава пари. Работата на страната е да усъвършенства средата, сподели Иванов.
Икономистът Петър Ганев изясни, че минималната работна заплата има резултат върху недостига, само че той не е милиарден. Няма метод да се вдигне минималната заплата от юли, в случай че не сме идиоти. Тази година тя беше вдигната, влезнал е механизъм, на 1 септември ще бъде оповестено повдигането от 1 януари 2024 година По мои сметки ще бъде към 930 лв., което ще е рекордно – със 150 лв. на година. Този механизъм е написан, да забележим по какъв начин работи, съобщи Ганев. Той счита, че по-големият диалог би трябвало да е за идващия бюджет.
На въпроса може ли да се реализира дълго чакания бюджетен недостиг под 3%, без да има пострадали икономистът Георги Вулджев съобщи, че не вижда по какъв начин е допустимо да се случи. През последните няколко години възприемаме финансовите разноски като вълшебен котел, от който вадим пари непрекъснато. В един миг се удря някаква граница. През последните години имахме много занижени финансови разноски. Миналата година прехвърлихме едни пари за тази година и по този начин намалихме, по линия на финансовите разноски, дефицитът да стане до 3%, изясни Вулджев.
Той изясни, че в случай че дефицитът щ е почти 12 милиарда, това в проценти е 6,4%. Трябва да стане 5,5 милиарда, което ще е към 3%. Вулджев е безапелационен, че тази разлика не може да бъде поета единствено от финансови разноски.
Добромир Иванов изясни, че към 1,7 милиона души у нас работят и заплащат налози и осигуровки. Ако приемем, че цялата ни страна е една каруца, в която се возят едни хора – нашите родители, пенсионери и други – общо към 5 милиона индивида. Има едни други хора, които теглят каруцата – частният бранш, хората, които изкарват парите в страната. Това са към 1,7 милиона души. Когато стартира да се прави бюджет, изкушението за политиците е на кого да дадат пари – дали на тези в каруцата, или на тези, които я теглят. Ако даваме на тези в каруцата, я вършим по-тежка. Няма смисъл да се дават пари и на тези тези, които „ теглят ”. Няма бизнесмен, който да желае страната да му дава пари. Работата на страната е да усъвършенства средата, сподели Иванов.
Икономистът Петър Ганев изясни, че минималната работна заплата има резултат върху недостига, само че той не е милиарден. Няма метод да се вдигне минималната заплата от юли, в случай че не сме идиоти. Тази година тя беше вдигната, влезнал е механизъм, на 1 септември ще бъде оповестено повдигането от 1 януари 2024 година По мои сметки ще бъде към 930 лв., което ще е рекордно – със 150 лв. на година. Този механизъм е написан, да забележим по какъв начин работи, съобщи Ганев. Той счита, че по-големият диалог би трябвало да е за идващия бюджет.
На въпроса може ли да се реализира дълго чакания бюджетен недостиг под 3%, без да има пострадали икономистът Георги Вулджев съобщи, че не вижда по какъв начин е допустимо да се случи. През последните няколко години възприемаме финансовите разноски като вълшебен котел, от който вадим пари непрекъснато. В един миг се удря някаква граница. През последните години имахме много занижени финансови разноски. Миналата година прехвърлихме едни пари за тази година и по този начин намалихме, по линия на финансовите разноски, дефицитът да стане до 3%, изясни Вулджев.
Той изясни, че в случай че дефицитът щ е почти 12 милиарда, това в проценти е 6,4%. Трябва да стане 5,5 милиарда, което ще е към 3%. Вулджев е безапелационен, че тази разлика не може да бъде поета единствено от финансови разноски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ