За престъпленията трябва памет, не забрава
1:0 е резултатът в условния дуел сред медии и наказани отговорни, гласи в обобщение позицията на Комисията за отбрана на персоналните данни, която в свое мнение позволява отсега нататък медиите да не заличават информация в своите електронни издания за публично рискови хора.
Копие от мнението бе изпратено особено и до „ Новини.бг.”, защото месеци наред редакцията бе подложена на систематичен тормоз от наказан извършител, искащ реабилитация.
„ Новини.бг.” е една от редакциите, пратили искане до комисията за тълкувателно решение по отношение на претенциите на наказания екстрасенс, наименуван Деси. Той претендира „ да бъде забравен”, съгласно клаузите на европейските регламенти за отбрана на персоналните данни и по каноните на родните нормативи, също. По неговият образец и десетки други наказани за разнообразни прегрешения се втурнаха да желаят изтриване на мръсните им каузи, огласени от медиите в общественото пространство.
Парадоксите стигнаха до там, че уеб сайтове и други медии взеха да се преценяват с претенциите на потвърдени нарушители, наказани за тежки закононарушения, даже рецидивисти. Нормалните хора взеха да се съмняват – кого пази законът и да губят така и така рехавата си религия в правораздаването. Как да опазим себе си и децата си, е най-често задаваният въпрос от жителите.
Ще споделя един индикативен образец от личния си опит като публицист. Избягал рецидивист, излежаващ трета поредна присъда от 18 години /комулирана с предходните му провинения/ за обезчестяване на дами, се опитва да заведе дело против мен с претекст, че съм била увредила „ човешкото му достойнство”. Защо? Защото съм била описала по какъв начин тъкмо и по какви белези са го заловили още веднъж. Не беше обезпокоен по никакъв метод от закононарушенията, за които бе наказан, разказваше за изнасилената от него стара учителка на спирка на градския превоз без грам емпатия. Но пък се бе загрижил за всичко това да не научават хората отвън правосъдната зала. Впрочем, не съм доста сигурна дали самичък се бе сетил да предяви претенциите си за „ повредено човешко достойнство” или му бяха помогнали външни пишман правозащитници, някои от които не е загадка, че сами се оферират и си търсят заетости по подобен извратен метод. Оставям това на тяхнта съвест и карма, а мненията на четящите тези редове. Дело против мен по този случай, популярност Богу, не бе заведено – здравият разсъдък въпреки всичко надви с дейното подпомагане на затворническите управляващи, които застанаха на моя страна. Както и опцията да осведомявам за рисковия нарушител, изнасилващ дами.
Правото „ да бъдеш забравен” бе въведено в европейския правилник през 2016 година и дава опция всеки жител да изиска от интернет да бъде изтрита информацията за него.
„ Не става въпрос обаче за безусловно право”, споделя в мнението си Комисията за отбрана на персоналните данни, подписано от ръководителя ѝ Венцислав Караджов и членовете Цветелин Софрониев и Веселин Целков.
Изтриването на изявления може да бъде отказано, когато персоналните данни са обработени за журналистически цели и също така се нарушава правото на независимост на информацията, споделя още комисията. Тези изключения са планувани както в европейският правилник 2016/679 (станал прочут под абревиатурата GDPR), по този начин и в българския Закон за отбрана на персоналните данни.
“Медиите и в частност публицистите са призвани да обезпечават бистрота и осведоменост на жителите, като по този метод способстват за отбраната на публичния интерес.
В съответния случай е налице съображение за отвод на предявеното право на заличаване на персонални данни заради обстоятелството, че обработването им е належащо за практикуване на правото на независимост на изложение и правото на информация и не на последно място за осъществяването на задача от публичен интерес, която обуславя нуждата от информиране на обществото както за осъществените закононарушения, по този начин и за личността на причинителя поради неговата повишена социална опасност”, гласи едно от заключенията по жалбите на медиите, което е написала Комисията за отбрана на персоналните данни.
Трябва да признаем, че в този случай комисията отбрани правото на обществото да бъде обективно осведомено и в частност – защитено.
В началото на годината у нас бяха признати измененията в Закона за отбрана на персоналните данни, които дават опция на КЗЛД да следи медийни изявления и да постанова санкции. Тогава доста адвокати и публицисти показаха, не без учредения, своите опасения, че промените са нужни поради европейското законодателство и регламента GDPR, само че по метода, по който са въведени у нас, основават съществени терзания, че ще се употребяват като инструмент за налагане на цензура. Един от най-известните юристи Александър Кашъмов от Програма „ Достъп до информация” разяснява:
„ Новото е, че в закона е записано, че салдото сред свободата на словото и отбраната на персоналните данни ще се прави на основата на 10 критерия. Притеснителното е, че това наподобява, че надали не се дават някакви инструкции на медиите по какъв начин да си правят работата.”
Но Комисията за отбрана на персоналните данни застана на страната на медиите, т.е. на жителите, които имат право да знаят и би трябвало помнят случили се рискове, с цел да не изпадат отсега нататък в рискови обстановки.
Затова най-после ще си разреша да напомня думи на един популярен американски общественик – третият президент на Съединени американски щати Томас Джеферсън, които са настоящи и изцяло годни за протичащото се:
„ Най-сложната задача за всяко длъжностно лице е да сложи нужният човек на нужното място. “
Копие от мнението бе изпратено особено и до „ Новини.бг.”, защото месеци наред редакцията бе подложена на систематичен тормоз от наказан извършител, искащ реабилитация.
„ Новини.бг.” е една от редакциите, пратили искане до комисията за тълкувателно решение по отношение на претенциите на наказания екстрасенс, наименуван Деси. Той претендира „ да бъде забравен”, съгласно клаузите на европейските регламенти за отбрана на персоналните данни и по каноните на родните нормативи, също. По неговият образец и десетки други наказани за разнообразни прегрешения се втурнаха да желаят изтриване на мръсните им каузи, огласени от медиите в общественото пространство.
Парадоксите стигнаха до там, че уеб сайтове и други медии взеха да се преценяват с претенциите на потвърдени нарушители, наказани за тежки закононарушения, даже рецидивисти. Нормалните хора взеха да се съмняват – кого пази законът и да губят така и така рехавата си религия в правораздаването. Как да опазим себе си и децата си, е най-често задаваният въпрос от жителите.
Ще споделя един индикативен образец от личния си опит като публицист. Избягал рецидивист, излежаващ трета поредна присъда от 18 години /комулирана с предходните му провинения/ за обезчестяване на дами, се опитва да заведе дело против мен с претекст, че съм била увредила „ човешкото му достойнство”. Защо? Защото съм била описала по какъв начин тъкмо и по какви белези са го заловили още веднъж. Не беше обезпокоен по никакъв метод от закононарушенията, за които бе наказан, разказваше за изнасилената от него стара учителка на спирка на градския превоз без грам емпатия. Но пък се бе загрижил за всичко това да не научават хората отвън правосъдната зала. Впрочем, не съм доста сигурна дали самичък се бе сетил да предяви претенциите си за „ повредено човешко достойнство” или му бяха помогнали външни пишман правозащитници, някои от които не е загадка, че сами се оферират и си търсят заетости по подобен извратен метод. Оставям това на тяхнта съвест и карма, а мненията на четящите тези редове. Дело против мен по този случай, популярност Богу, не бе заведено – здравият разсъдък въпреки всичко надви с дейното подпомагане на затворническите управляващи, които застанаха на моя страна. Както и опцията да осведомявам за рисковия нарушител, изнасилващ дами.
Правото „ да бъдеш забравен” бе въведено в европейския правилник през 2016 година и дава опция всеки жител да изиска от интернет да бъде изтрита информацията за него.
„ Не става въпрос обаче за безусловно право”, споделя в мнението си Комисията за отбрана на персоналните данни, подписано от ръководителя ѝ Венцислав Караджов и членовете Цветелин Софрониев и Веселин Целков.
Изтриването на изявления може да бъде отказано, когато персоналните данни са обработени за журналистически цели и също така се нарушава правото на независимост на информацията, споделя още комисията. Тези изключения са планувани както в европейският правилник 2016/679 (станал прочут под абревиатурата GDPR), по този начин и в българския Закон за отбрана на персоналните данни.
“Медиите и в частност публицистите са призвани да обезпечават бистрота и осведоменост на жителите, като по този метод способстват за отбраната на публичния интерес.
В съответния случай е налице съображение за отвод на предявеното право на заличаване на персонални данни заради обстоятелството, че обработването им е належащо за практикуване на правото на независимост на изложение и правото на информация и не на последно място за осъществяването на задача от публичен интерес, която обуславя нуждата от информиране на обществото както за осъществените закононарушения, по този начин и за личността на причинителя поради неговата повишена социална опасност”, гласи едно от заключенията по жалбите на медиите, което е написала Комисията за отбрана на персоналните данни.
Трябва да признаем, че в този случай комисията отбрани правото на обществото да бъде обективно осведомено и в частност – защитено.
В началото на годината у нас бяха признати измененията в Закона за отбрана на персоналните данни, които дават опция на КЗЛД да следи медийни изявления и да постанова санкции. Тогава доста адвокати и публицисти показаха, не без учредения, своите опасения, че промените са нужни поради европейското законодателство и регламента GDPR, само че по метода, по който са въведени у нас, основават съществени терзания, че ще се употребяват като инструмент за налагане на цензура. Един от най-известните юристи Александър Кашъмов от Програма „ Достъп до информация” разяснява:
„ Новото е, че в закона е записано, че салдото сред свободата на словото и отбраната на персоналните данни ще се прави на основата на 10 критерия. Притеснителното е, че това наподобява, че надали не се дават някакви инструкции на медиите по какъв начин да си правят работата.”
Но Комисията за отбрана на персоналните данни застана на страната на медиите, т.е. на жителите, които имат право да знаят и би трябвало помнят случили се рискове, с цел да не изпадат отсега нататък в рискови обстановки.
Затова най-после ще си разреша да напомня думи на един популярен американски общественик – третият президент на Съединени американски щати Томас Джеферсън, които са настоящи и изцяло годни за протичащото се:
„ Най-сложната задача за всяко длъжностно лице е да сложи нужният човек на нужното място. “
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ