Африкански дневници: Джин и тоник в осем сутринта?
— Последно в осем сутринта ли пият джин и тоник или в осем и половина сутринта, запитвам Чарли, който живее в Мабоненг, онази забавна, изобретателна част от града, за която ви описах преди ден и която се пробва да се реновира и избяга от остарялото си добро име на място, в което в никакъв-никакъв случай не трябва да се отива.
— Виж какво, ще те заведа да видиш мястото, отсича Чарли.
“Мястото ” е впечатляващо — изтръгнати телефони, дървени дъски за котировки, всевъзможни лампички, които преди са светели, когато там — в стоковата борса на Йоханесбург — се е търгувало за първи път със злато.
— И ето тук, в осем сутринта се е пиело джин и тоник. Ако не пиеш, не започваш работа, безапелационен е Чарли.
Ще проуча това.
Борсата (JSE) е основана през 1887 година по времето на първата южноафриканска златна тресчица. Говорим за годините след 1887, мините там са произвеждали по хиляда тона злато годишно. От 1887 до 2019 са създадени към 50 хиляди тона злато, а се твърди, че още толкоз са залежите, само че все още са доста мъчно налични. В самият Йоханесбург има 44 златни мини. Представяте си за какви количества става дума.
— Как няма да пият от сутринта, напрежението е било нечовешко, приказва се, че тези, които по през целия ден са писали котировки на дъската, тези, които през днешния ден са живи, до един са изперкали, продължава с описа си Чарли.
Разбира се, Йоханесбург съществува значително, поради златото. Златотърсачи от Австралия до Калифорния са дошли на тълпи, с цел да търсят благородния метал. Така 20 години след откриването на златото, територията, на която няма вода, няма изход на океан, няма река, прекомерно високо е над морското ниво, към този момент била дом за 100 хиляди души. Днес са над пет милиона.
В старите енциклопедии ще откриете, че Йоханесбург е заченат в лакомия и заради тази причина е плодородна почва освен за злато, само че и за пороци. Престъпници от Ню Йорк и Лондон намирали несъмнено леговище в този град, който през годините на своето развиване нееднократно се е опитвал градоустройствено и архитектурно да наподобява точно на тези два града. Да наподобява, но copy/paste да наподобява, до последната улица.
— Ела да ти покажа една цялостна с тестостерон фотография, смее се Чарли.
И да, една от фотографиите от това време е показателна — на фотографията са единствено и само мъже, тъй като преобладаващото мъжко население е било там да забогатее и след това да се върне при фамилията си. Малцина са мислили да останат в този град, те са го употребявали, изтисквали, обезкървявали, до момента в който изсмучат всичко, което има. Ясно е, че преобладаващото мъжко население е почва за алкохол, секс, незаконни схеми. В необуздани размери.
Контролът на цялата златна промишленост бил в лакомите ръце на едвам няколко миньорски къщи, които командвали хиляди служащи и невъобразимо количество капитал. И по какъв начин другояче, когато в някакви моменти от историята Йоханесбург е произвеждал половината от международното злато.
— И ти искаш да не пият джин и тоник от сутринта, подсмихва се Чарли.
— Напротив, нямам нищо срещу джин и тоник, просто желая да уточним дали от осем сутринта са започвали или от осем и половина сутринта, подсмихвам се и аз.
Забравям да кажа на Чарли, че ми е доста значимо да знам дали го пият с “Indian tonic ” или просто с “tonic ”, само че съм сигурен, че ще подхване шегата и ще се занимаваме през целия ден с разликите сред двата.
Проблемът на Йоханесбург се крие точно в номадството. Всеки, който идва тук, не идва да остане. Идва за работа, идва да прави пари, не идва с мисълта, че ще остане.
Всеки идва, с цел да работи, само че краткотрайно. Изпраща парите вкъщи, където го чака фамилията му.
И заради тази причина не отделя кой знае какво внимание на сигурността, на тротоарите, на общността, на този град с извънреден сексапил и изумително красиви дървета джакаранда, които преди повече от 20 години ме забавляваха доста, защото притежателят на Jacaranda FM постоянно идваше в България и си говорихме за радио и за Африка — две от обичаните ми тематики, както и за дърветата. Които, прочее, до едно са засадени в допълнение, не ги е имало на тази земя, под която явно е имало главно злато.
Четох в локалния вестник Daily Mavericks, че тази остаряла “миньорска ” част от града, от централната бизнес част на града, даунтаун, която допреди е била място, на което туристически крайник не е целесъобразно да стъпва, претърпява подем. Това е добра вест. Градът има потребност от положителни вести, тъй като прословутата мантра “опасно е, внимавай ” отблъсква туристите и развиването на това място. Това толкоз изключително място, където има общности от най-малко 40 разнообразни страни, от Сомалия до Ливан, от Египет до Етиопия, не трябва да остава жертва на лакомия, пари и мемоари от златната тресчица.
Решавам да се разходя в този минен бизнес регион, Чарли ми споделя, че е значимо да се убедя в новата сигурност и чувството, че нещо в града се развива. И в действителност, атмосферата е друга, бели туристи съвсем няма, само че локални гидове вършат турове, с цел да убедят идващите чужденци, че има какво да открият. Разхождам се към полицейския сектор на площад Джон Форстър, място на изключителна грубост по време на апартейда, където единствено малко на брой от всеки 100 арестувани излизали живи, а огромна част от тях даже били хвърляни от последните етажи, което след това записвали като “самоубийство ”.
В публикацията във вестника пишеше нещо занимателно, в случай че изтъквам вярно, че да се разхождаш преди в този квартал е нещо като добра амалгама от “пълна нелепост и доста храброст ”, само че през днешния ден чувството е друго, улица след улица, пейзажът се трансформира, градът прави старания да се съживи, а локалните даже настояват, че в случай че отида вечерта, ще видя деца, които играят крикет по улицата. Което ми припомня на моето детство и се усмихвам. Вероятно този град, който ухае хубаво, ще откри своето място под слънцето, по този начин както го намира Кейп Таун.
— Виж какво, ще те заведа да видиш мястото, отсича Чарли.
“Мястото ” е впечатляващо — изтръгнати телефони, дървени дъски за котировки, всевъзможни лампички, които преди са светели, когато там — в стоковата борса на Йоханесбург — се е търгувало за първи път със злато.
— И ето тук, в осем сутринта се е пиело джин и тоник. Ако не пиеш, не започваш работа, безапелационен е Чарли.
Ще проуча това.
Борсата (JSE) е основана през 1887 година по времето на първата южноафриканска златна тресчица. Говорим за годините след 1887, мините там са произвеждали по хиляда тона злато годишно. От 1887 до 2019 са създадени към 50 хиляди тона злато, а се твърди, че още толкоз са залежите, само че все още са доста мъчно налични. В самият Йоханесбург има 44 златни мини. Представяте си за какви количества става дума.
— Как няма да пият от сутринта, напрежението е било нечовешко, приказва се, че тези, които по през целия ден са писали котировки на дъската, тези, които през днешния ден са живи, до един са изперкали, продължава с описа си Чарли.
Разбира се, Йоханесбург съществува значително, поради златото. Златотърсачи от Австралия до Калифорния са дошли на тълпи, с цел да търсят благородния метал. Така 20 години след откриването на златото, територията, на която няма вода, няма изход на океан, няма река, прекомерно високо е над морското ниво, към този момент била дом за 100 хиляди души. Днес са над пет милиона.
В старите енциклопедии ще откриете, че Йоханесбург е заченат в лакомия и заради тази причина е плодородна почва освен за злато, само че и за пороци. Престъпници от Ню Йорк и Лондон намирали несъмнено леговище в този град, който през годините на своето развиване нееднократно се е опитвал градоустройствено и архитектурно да наподобява точно на тези два града. Да наподобява, но copy/paste да наподобява, до последната улица.
— Ела да ти покажа една цялостна с тестостерон фотография, смее се Чарли.
И да, една от фотографиите от това време е показателна — на фотографията са единствено и само мъже, тъй като преобладаващото мъжко население е било там да забогатее и след това да се върне при фамилията си. Малцина са мислили да останат в този град, те са го употребявали, изтисквали, обезкървявали, до момента в който изсмучат всичко, което има. Ясно е, че преобладаващото мъжко население е почва за алкохол, секс, незаконни схеми. В необуздани размери.
Контролът на цялата златна промишленост бил в лакомите ръце на едвам няколко миньорски къщи, които командвали хиляди служащи и невъобразимо количество капитал. И по какъв начин другояче, когато в някакви моменти от историята Йоханесбург е произвеждал половината от международното злато.
— И ти искаш да не пият джин и тоник от сутринта, подсмихва се Чарли.
— Напротив, нямам нищо срещу джин и тоник, просто желая да уточним дали от осем сутринта са започвали или от осем и половина сутринта, подсмихвам се и аз.
Забравям да кажа на Чарли, че ми е доста значимо да знам дали го пият с “Indian tonic ” или просто с “tonic ”, само че съм сигурен, че ще подхване шегата и ще се занимаваме през целия ден с разликите сред двата.
Проблемът на Йоханесбург се крие точно в номадството. Всеки, който идва тук, не идва да остане. Идва за работа, идва да прави пари, не идва с мисълта, че ще остане.
Всеки идва, с цел да работи, само че краткотрайно. Изпраща парите вкъщи, където го чака фамилията му.
И заради тази причина не отделя кой знае какво внимание на сигурността, на тротоарите, на общността, на този град с извънреден сексапил и изумително красиви дървета джакаранда, които преди повече от 20 години ме забавляваха доста, защото притежателят на Jacaranda FM постоянно идваше в България и си говорихме за радио и за Африка — две от обичаните ми тематики, както и за дърветата. Които, прочее, до едно са засадени в допълнение, не ги е имало на тази земя, под която явно е имало главно злато.
Четох в локалния вестник Daily Mavericks, че тази остаряла “миньорска ” част от града, от централната бизнес част на града, даунтаун, която допреди е била място, на което туристически крайник не е целесъобразно да стъпва, претърпява подем. Това е добра вест. Градът има потребност от положителни вести, тъй като прословутата мантра “опасно е, внимавай ” отблъсква туристите и развиването на това място. Това толкоз изключително място, където има общности от най-малко 40 разнообразни страни, от Сомалия до Ливан, от Египет до Етиопия, не трябва да остава жертва на лакомия, пари и мемоари от златната тресчица.
Решавам да се разходя в този минен бизнес регион, Чарли ми споделя, че е значимо да се убедя в новата сигурност и чувството, че нещо в града се развива. И в действителност, атмосферата е друга, бели туристи съвсем няма, само че локални гидове вършат турове, с цел да убедят идващите чужденци, че има какво да открият. Разхождам се към полицейския сектор на площад Джон Форстър, място на изключителна грубост по време на апартейда, където единствено малко на брой от всеки 100 арестувани излизали живи, а огромна част от тях даже били хвърляни от последните етажи, което след това записвали като “самоубийство ”.
В публикацията във вестника пишеше нещо занимателно, в случай че изтъквам вярно, че да се разхождаш преди в този квартал е нещо като добра амалгама от “пълна нелепост и доста храброст ”, само че през днешния ден чувството е друго, улица след улица, пейзажът се трансформира, градът прави старания да се съживи, а локалните даже настояват, че в случай че отида вечерта, ще видя деца, които играят крикет по улицата. Което ми припомня на моето детство и се усмихвам. Вероятно този град, който ухае хубаво, ще откри своето място под слънцето, по този начин както го намира Кейп Таун.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ