Ни крачка назад - и на трите фронта
— Ни крачка обратно! Едноименната заповед на Сталин е издадена през лятото на 1942 година, когато нашата войска след защита и настъпления още веднъж стартира да отстъпва, да се отдалечава от Харков и Донбас, да се връща към Волга и Северен Кавказ.
Сега ситуацията е тъкмо противоположното. Русия напредва, а Западът се пробва да издигне още веднъж желязната завеса в отговор. Не просто да наложи наказания на Москва, само че да събори стопанската система, да провокира комплициране и съмнения в съветското общество и да ни наложи капитулация. И не просто да се отдръпна от Украйна, а в действителност да се съобщи. Имаме три фронта, където не може да се направи нито една крачка обратно.
Първият фронт е боен. Тук всичко е просто: задачите на военната интервенция ще бъдат изпълнени. Не непременно, тъй като и от другата страна има и наши хора, а освен цивилни (които никой няма да бомбардира). Но киевските управляващи нямат опция на капитулацията на Украйна – т.е. заповед за прекъсване на съпротивата.
Никаква митична западна военна помощ няма да промени нищо. Първо, тя просто не може да бъде доставена в Украйна при към този момент открития съветски надзор над нейното небе. И второ, даже част от оръжията да попаднат на нейна територия, въоръжените сили на Украйна към този момент няма да могат да ги употребяват: връзките скоро ще бъдат прекратени.
От съветска страна има твърдо желание да завърши интервенцията допустимо най-бързо и с допустимо минимум кръвопролития и до края на петия ден няма подозрение, че сметката ще продължи до дни и седмици, а не месеци. Тактиката на войските може да се промени, само че тактиката не предстои на разискване. Демилитаризацията в действителност лишава Украйна от сегашната й войска. Не посредством унищожаването й, а посредством прекратяването на съпротивата и предаването на оръжията.
Вторият фронт е вътрешен. Русия чака големи промени, които са закъснели и презрели в стопанската система, обществения живот и изключително в духовната и моралната сфера. Но в този момент става дума за друго: не можеш да удряш в гърба, не можеш да искаш провалянето на личната си войска, не можеш да проклинаш управляващите и страната, не можеш да оказваш напън върху управлението на страната.
Дори не тъй като Западът и Киев приканват за това, а тъй като Владимир Путин към този момент пое най-тежката отговорност: освен за Русия, само че и за Украйна. Да, и за Украйна – по тази причина точно се случва всичко това, тъй като ние сме виновни за цялата ни земя и за цялата ни история. И за нашето общо бъдеще.
Разбира се, можете изрично да не сте съгласни с това и даже да крещите: „ Не на войната! “, само че би трябвало да осъзнаете, че болшинството схваща и поддържа президента. Ето за какво не би трябвало да се пробвате да визиите вашето противоречие с неговите дейности като глас на хората, като глас национален - тази нечиста сделка няма да работи.
Няма потребност да бъдете като Олаф Шолц, който сподели, че „ Путин стартира нападателна война по една причина: свободата на украинците слага под въпрос личния му наказателен режим “. Шолц наподобява самичък има вяра в това, само че е извинително за Запада да не ни схваща (или да не желае да ни разбере - няма разлика), само че на нашите съграждани в този момент не е разрешено да си играят със западните заблуди или агитация, даже от най-хубави, както си мислят, пацифистки убеждения.
Дори не тъй като може по някакъв метод да се подкопае обществото от вътрешната страна, да се провокират всеобщи митинги (както биха желали нашите опоненти) - не, отново няма да работи. Но ще се окаже друго: обърнете болшинството против себе си, изложете себе си като предатели и пета колона, като врагоугодници, в случай че употребявам езика на Пушкин.
Защо нашите западняци и „ креативния хайлайф “ имат потребност от това? В последна сметка те по този начин или другояче няма да харесат измененията, които назряват в Русия, тъй че за какво да изострят ситуацията си, да утежняват така и така неприятното отношение на „ безмълвното “, само че безусловно болшинство?
Та вие живеете тук, това е вашата Родина - или към този момент не? Нито властта, нито хората желаят да репресират някого (включително и тези, които най-малко от 10 години крещят за „ новата 37 год.”), само че за какво да ядосвате хората, да ги дразните, да предизвиквате гневът им върху личните си глави. Глупост или изменничество? Със сигурност, нелепост, най-малко за по-големия брой случаи.
Третият фронт е западният. Въпреки че по-рано Западът разбираше, че няма да може да задържи Украйна в своята сфера на въздействие, в този момент те показват цялостната си решителност да санкционират Русия. Те постановат оптимално вероятните наказания, чак до заледяване на активите на Централната банка, затварят европейското небе за нас, изключват и стопират присъединяване ни в разнообразни интернационалните асоциации и организации (създадени от Запада и следени от него), като МОК.
Те желаят, както през 2014 година, да провеждат обсада и изолираност на Русия, което беше невероятно тогава, а още повече в този момент. Всъщност те се пробват да вдигнат желязната завеса. Но „ адските наказания “ ще доведат до това, че в последна сметка тази завеса ще се вдигне към самия Запад. Да, той се затваря от нас, само че останалият свят гледа на това не с удивление, а с паника и схващане за историческото значение на момента.
Не единствено тъй като Русия към момента има Изтока и Юга: имаме с кого да търгуваме и закъде да пътуваме. Но тъй като Западът си нанася удари самичък – и тук въпросът не е даже в икономическите загуби от борбата с Москва. А в това, че построената и следена от него международна финансова система след рецесията от 2008 година към този момент беше наказана на разпродажба.
Тя беше наказана от останалия свят, който видя от първа ръка освен какъв брой неизгодна е за него, само че и че е просто рискова. С актуалните си дейности против Русия, с опита да я откъсне от международната финансова система, самият Запад убива гъската, която към момента снася златните си яйца, т.е. целия модел, основан на $ и западната банкова система.
Желанието на незападните страни да се измъкнат от него коренно ще се форсира: доверието в него към този момент е на цялостна нула (сега никой не е застрахован от конфискацията на активи в долари, паундове, евро и йени, както и от вървящата с тях инфлация).
И освен Русия, Китай и Индия, Бразилия и Аржентина ще изградят различна система: един и половина милиардния мюсюлмански свят от дълго време има план за въвеждане на лична обща валута и можем да чакаме, че в този момент водачите на ислямските страни ще одобряват предлагането на някогашния малайзийски министър председател Махатхир Мохамад с най-голяма съвестност. Разбира се, доларовата система няма да се срине след няколко години, само че в този момент е единствено въпрос на време преди тя да бъде изтласкана.
А атлантическият международен ред, или по-точно това, което е останало от него, ще рухне още по-бързо. Западът към момента има впечатляващо софтуерно (не единствено финансово) преимущество пред другите и даже неговата комбинирана военна мощност превъзхожда останалия свят. Да, той отстъпва, само че все пак на мнозина изглеждаше, че способността му да управлява разнообразни райони към момента е страхотна. Но сегашните събития – загубата на Украйна, която Западът доста безогледно и неразумно разгласи на процедура за своя – демонстрират, че това напълно не е по този начин.
Англосаксонците се изтеглят от Близкия изток. Също по този начин в средносрочен проект те няма да могат да сдържат Китай в тихоокеанския район. Те са притиснати в Латинска Америка и не могат да се конкурират в Африка. Желязната завеса не се спуска пред Русия, макар мащаба на тестванията за нашата стопанска система.
Геополитическата изолираност заплашва Запада, който в това време би трябвало да премине през доста проблеми в личния си лагер. Вътрешнополитически разтърсвания в Съединените щати, затаената засегнатост против англосаксонците и скритото възмущение на Европа, принудена да заплащат разноските за борбата с Москва (вместо да следва пътя на реализиране на стратегическа автономност от Съединените щати) - всичко това са неизбежни процеси през идващите години.
Воденичните камъни на историята се въртят все по-бързо и по-бързо, тъй че Русия няма право да направи нито една крачка обратно на западния фронт: нашата идея е обективна, успеха в последна сметка ще бъде наша.
Превод: ЕС
Сега ситуацията е тъкмо противоположното. Русия напредва, а Западът се пробва да издигне още веднъж желязната завеса в отговор. Не просто да наложи наказания на Москва, само че да събори стопанската система, да провокира комплициране и съмнения в съветското общество и да ни наложи капитулация. И не просто да се отдръпна от Украйна, а в действителност да се съобщи. Имаме три фронта, където не може да се направи нито една крачка обратно.
Първият фронт е боен. Тук всичко е просто: задачите на военната интервенция ще бъдат изпълнени. Не непременно, тъй като и от другата страна има и наши хора, а освен цивилни (които никой няма да бомбардира). Но киевските управляващи нямат опция на капитулацията на Украйна – т.е. заповед за прекъсване на съпротивата.
Никаква митична западна военна помощ няма да промени нищо. Първо, тя просто не може да бъде доставена в Украйна при към този момент открития съветски надзор над нейното небе. И второ, даже част от оръжията да попаднат на нейна територия, въоръжените сили на Украйна към този момент няма да могат да ги употребяват: връзките скоро ще бъдат прекратени.
От съветска страна има твърдо желание да завърши интервенцията допустимо най-бързо и с допустимо минимум кръвопролития и до края на петия ден няма подозрение, че сметката ще продължи до дни и седмици, а не месеци. Тактиката на войските може да се промени, само че тактиката не предстои на разискване. Демилитаризацията в действителност лишава Украйна от сегашната й войска. Не посредством унищожаването й, а посредством прекратяването на съпротивата и предаването на оръжията.
Вторият фронт е вътрешен. Русия чака големи промени, които са закъснели и презрели в стопанската система, обществения живот и изключително в духовната и моралната сфера. Но в този момент става дума за друго: не можеш да удряш в гърба, не можеш да искаш провалянето на личната си войска, не можеш да проклинаш управляващите и страната, не можеш да оказваш напън върху управлението на страната.
Дори не тъй като Западът и Киев приканват за това, а тъй като Владимир Путин към този момент пое най-тежката отговорност: освен за Русия, само че и за Украйна. Да, и за Украйна – по тази причина точно се случва всичко това, тъй като ние сме виновни за цялата ни земя и за цялата ни история. И за нашето общо бъдеще.
Разбира се, можете изрично да не сте съгласни с това и даже да крещите: „ Не на войната! “, само че би трябвало да осъзнаете, че болшинството схваща и поддържа президента. Ето за какво не би трябвало да се пробвате да визиите вашето противоречие с неговите дейности като глас на хората, като глас национален - тази нечиста сделка няма да работи.
Няма потребност да бъдете като Олаф Шолц, който сподели, че „ Путин стартира нападателна война по една причина: свободата на украинците слага под въпрос личния му наказателен режим “. Шолц наподобява самичък има вяра в това, само че е извинително за Запада да не ни схваща (или да не желае да ни разбере - няма разлика), само че на нашите съграждани в този момент не е разрешено да си играят със западните заблуди или агитация, даже от най-хубави, както си мислят, пацифистки убеждения.
Дори не тъй като може по някакъв метод да се подкопае обществото от вътрешната страна, да се провокират всеобщи митинги (както биха желали нашите опоненти) - не, отново няма да работи. Но ще се окаже друго: обърнете болшинството против себе си, изложете себе си като предатели и пета колона, като врагоугодници, в случай че употребявам езика на Пушкин.
Защо нашите западняци и „ креативния хайлайф “ имат потребност от това? В последна сметка те по този начин или другояче няма да харесат измененията, които назряват в Русия, тъй че за какво да изострят ситуацията си, да утежняват така и така неприятното отношение на „ безмълвното “, само че безусловно болшинство?
Та вие живеете тук, това е вашата Родина - или към този момент не? Нито властта, нито хората желаят да репресират някого (включително и тези, които най-малко от 10 години крещят за „ новата 37 год.”), само че за какво да ядосвате хората, да ги дразните, да предизвиквате гневът им върху личните си глави. Глупост или изменничество? Със сигурност, нелепост, най-малко за по-големия брой случаи.
Третият фронт е западният. Въпреки че по-рано Западът разбираше, че няма да може да задържи Украйна в своята сфера на въздействие, в този момент те показват цялостната си решителност да санкционират Русия. Те постановат оптимално вероятните наказания, чак до заледяване на активите на Централната банка, затварят европейското небе за нас, изключват и стопират присъединяване ни в разнообразни интернационалните асоциации и организации (създадени от Запада и следени от него), като МОК.
Те желаят, както през 2014 година, да провеждат обсада и изолираност на Русия, което беше невероятно тогава, а още повече в този момент. Всъщност те се пробват да вдигнат желязната завеса. Но „ адските наказания “ ще доведат до това, че в последна сметка тази завеса ще се вдигне към самия Запад. Да, той се затваря от нас, само че останалият свят гледа на това не с удивление, а с паника и схващане за историческото значение на момента.
Не единствено тъй като Русия към момента има Изтока и Юга: имаме с кого да търгуваме и закъде да пътуваме. Но тъй като Западът си нанася удари самичък – и тук въпросът не е даже в икономическите загуби от борбата с Москва. А в това, че построената и следена от него международна финансова система след рецесията от 2008 година към този момент беше наказана на разпродажба.
Тя беше наказана от останалия свят, който видя от първа ръка освен какъв брой неизгодна е за него, само че и че е просто рискова. С актуалните си дейности против Русия, с опита да я откъсне от международната финансова система, самият Запад убива гъската, която към момента снася златните си яйца, т.е. целия модел, основан на $ и западната банкова система.
Желанието на незападните страни да се измъкнат от него коренно ще се форсира: доверието в него към този момент е на цялостна нула (сега никой не е застрахован от конфискацията на активи в долари, паундове, евро и йени, както и от вървящата с тях инфлация).
И освен Русия, Китай и Индия, Бразилия и Аржентина ще изградят различна система: един и половина милиардния мюсюлмански свят от дълго време има план за въвеждане на лична обща валута и можем да чакаме, че в този момент водачите на ислямските страни ще одобряват предлагането на някогашния малайзийски министър председател Махатхир Мохамад с най-голяма съвестност. Разбира се, доларовата система няма да се срине след няколко години, само че в този момент е единствено въпрос на време преди тя да бъде изтласкана.
А атлантическият международен ред, или по-точно това, което е останало от него, ще рухне още по-бързо. Западът към момента има впечатляващо софтуерно (не единствено финансово) преимущество пред другите и даже неговата комбинирана военна мощност превъзхожда останалия свят. Да, той отстъпва, само че все пак на мнозина изглеждаше, че способността му да управлява разнообразни райони към момента е страхотна. Но сегашните събития – загубата на Украйна, която Западът доста безогледно и неразумно разгласи на процедура за своя – демонстрират, че това напълно не е по този начин.
Англосаксонците се изтеглят от Близкия изток. Също по този начин в средносрочен проект те няма да могат да сдържат Китай в тихоокеанския район. Те са притиснати в Латинска Америка и не могат да се конкурират в Африка. Желязната завеса не се спуска пред Русия, макар мащаба на тестванията за нашата стопанска система.
Геополитическата изолираност заплашва Запада, който в това време би трябвало да премине през доста проблеми в личния си лагер. Вътрешнополитически разтърсвания в Съединените щати, затаената засегнатост против англосаксонците и скритото възмущение на Европа, принудена да заплащат разноските за борбата с Москва (вместо да следва пътя на реализиране на стратегическа автономност от Съединените щати) - всичко това са неизбежни процеси през идващите години.
Воденичните камъни на историята се въртят все по-бързо и по-бързо, тъй че Русия няма право да направи нито една крачка обратно на западния фронт: нашата идея е обективна, успеха в последна сметка ще бъде наша.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ