Здравейте, имате приятна усмивка!
– Здравейте, знаете ли?
– Какво?
– Имате приятна усмивка!
– И какво?
– Нищо, просто това: Имате приятна усмивка, това е всичко!
– Не ме правете на улава. Какво желаете?
– Нищо не желая! Имате приятна усмивка и желаех да Ви го кажа.
– И в този момент какво? Искате да спите с мен?
– Опазил ме Бог! В смисъл, не желаех да кажа това.
– А какво искахте да кажете?
– Исках да кажа… По дяволите!
– Аз да ходя по дяволите?!
– Не Вие! Общо взето, Вашата усмивка ми се стори приятна и реших…
– А, ти си решил! А какво съм решила аз не е значимо?
– Ама слушайте…
– Не желая нищо да чувам. Вървя си, не преча на никого и внезапно идва някакъв си стартира да ме тормози!
– Никого не притеснявам!
– Ах, не бил тормозил! Вече няма мъже, а сополи в къси панталони!
– Слушай!
– Охо! Започва се!
– Нищо не стартира! Всичко към този момент свърши!
– Какво е свършило?
– Върви на майната си! Глупачка!!!
– Аз ли?! А не желаете ли Вие?
– Да те вземат дяволите!
– Мене!?
– Не, мене!
– Ами, добре… А за какво стартирате незабавно с грубости?
– Че по какъв начин другояче с тебе? Идиотка такава!
– Чакайте чакайте: Искате да се запознаете с мен ли?
– Исках, да!
– А в този момент какво?
– Сега към този момент не желая!
– А за какво не желаете?
– Защото си глупачка!
– И това е всичко?!! Може ли в този момент поради такива дреболии да не се срещнем?
– Не!
– Значи може?
– Ами, не зная…
– Дайте да опитаме въпреки всичко!
– Ами, добре. Какво би трябвало да кажа?
– Нещо приятно…
– Ще пробвам… Знаете ли, имате приятна усмивка!
– И какво?…
