Българската народна банка с нови разяснения по приема на еврото
– В изискванията на паричен режим на закрепен курс на националната валута Българска народна банка разгласява обособени счетоводни салда на ръководство „ Емисионно “ и на ръководство „ Банково “, както и консолидиран баланс, направени в сходство с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФА), признати от Европейския съюз, Закона за счетоводството и Закона за Българска народна банка. След присъединение към еврозоната Българска народна банка ще разгласява баланс на банката и консолидиран баланс в сходство с правната рамка на ЕЦБ за счетоводна и финансова отчетност, МСФА, Закона за счетоводството и закона за Българска народна банка. Структурата на салдото на Българска народна банка ще бъде във формата, посочен в Приложение IV от Насоки 2024/2941 на ЕЦБ за осчетоводяване и финансова отчетност.
Активите в салдото най-общо биха могли да се разграничат на „ парични “ и „ немонетарни “. Монетарните активи са тези, които пораждат в резултат на провежданата в еврозоната парична политика, като те включват вземания от банки – контрагенти на централната банка, и скъпи бумаги, закупувани за задачите на общата паричната политика. Немонетарните активи са всички други активи, включително личните запаси от финансови вземания и злато на Българска народна банка. Аналогично, пасивите (задълженията) на Българска народна банка също могат да бъдат разграничени на „ парични “ и „ немонетарни “. Монетарните пасиви са банкнотите в обращение и запасите на банковата система. Немонетарните пасиви включват всички останали отговорности на Българска народна банка – към държавното управление и други клиенти, както и капитала, в това число запасите на Българска народна банка. Монетарните активи и пасиви в салдото на Българска народна банка са общи за Евросистемата, надлежно, общите доходи и разноски, които произтичат от тях, се преразпределят сред централните банки и ЕЦБ, до момента в който приходите и разноските от немонетарните активи и пасиви в салдото на Българска народна банка са напълно нейни.
Към момента на присъединение в Евросистемата Българска народна банка няма да има парични активи, зародили в резултат на провежданата парична политика в еврозоната. Всички активи, които Българска народна банка има все още на присъединение в Евросистемата, ще бъдат рекласифицирани и включени в позиции, по които се регистрират немонетарни активи. Пример за такава рекласификация са активите на Българска народна банка, които съставляват вземания в евро от задгранични лица резиденти на еврозоната. До присъединението на Българска народна банка към Евросистемата те се регистрират като вземания в задгранична валута от задгранични лица, а откакто еврото стане национална валута на България, тези активи ще бъдат рекласифицирани в салдото на Българска народна банка като вземания от резиденти на еврозоната в локална валута. Аналогично, след присъединението към еврозоната отговорностите (пасивите) ще бъдат рекласифицирани, само че в пасивната страна на салдото на Българска народна банка ще има парични пасиви.
Как ще се трансформират запасите на банките в Българска народна банка?
– След присъединението към еврозоната ставката на наложителните минимални запаси (ЗМР) за банките в България ще бъде намалена от настоящите 12% до настоящо 1%, като в същото време ще бъде понижена и базата, върху която се начислява ставката.
Резервната база, върху която сега се дефинира размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства от резиденти и нерезиденти, като за ЗМР се одобряват и 50% от касовите наличия, в това число в АТМ устройствата на банките. Банките не поддържат наложителни минимални запаси за привлечените средства от държавния и локалните бюджети. След присъединението на Българска народна банка към Евросистемата аварийна база ще включва депозитите и издадените дългови скъпи бумаги. От аварийна база ще бъдат изключени отговорностите към кредитни институции от еврозоната, което ще докара до изключване от аварийна база на привлечените средства от банките майки в еврозоната. За депозитите с контрактуван матуритет над 2 години, депозитите, контрактувани за прилагане след предупреждение над 2 години, репо покупко-продажбите и дълговите скъпи бумаги, издадени с автентичен матуритет над две години, ще бъде прилагана ставка от 0%. За всички останали пасиви, включени в аварийна база, ще бъде прилагана ставка от 1%.
По приблизителни оценки с данни за октомври 2024 година базата, върху която се начислява ставката на ЗМР, би се намалила с към 6.3 милиарда лв., а ЗМР на банките биха се намалили с към 15 милиарда лв..
Какви стопански резултати могат да се чакат от намаляването на ставката на наложителните минимални запаси след присъединението на Българска народна банка към Евросистемата?
– При опазване на настоящите условия, характеризиращи се със забележителна ликвидност в банковата система в страната, и отчитане на пазарните упования за динамичността на лихвените проценти в еврозоната, се чака освободеният за банките запас от наложителните минимални запаси (ЗМР) да продължи да се поддържа в салдото на Българска народна банка, като бъде трансфериран в по този начин нареченото „ депозитно облекчение “. „ Депозитното облекчение “ е ликвидно облекчение с непрекъснат достъп, което се употребява от комерсиалните банки в еврозоната, с цел да пласират ликвидните си средства в националните централни банки.
След присъединението на Българска народна банка към Евросистемата Българска народна банка ще стартира да ползва лихвения % по депозитното облекчение за поддържаните от банките средства по това облекчение, до момента в който в настоящия паричен режим лихвеният % по свръхрезервите на банките в Българска народна банка е 0%. Поддържаните от банките средства по депозитното облекчение биха представлявали за тях на практика безрисков актив, който все още дава позитивна рентабилност, заради което може да се чака, че те биха трансферирали по-голямата част от освободения финансов запас от наложителни минимални запаси към депозитното облекчение. Това значи, че общите банкови запаси в салдото на Българска народна банка биха се запазили без основна смяна. В резултат на това не биха се следили обилни макроикономически резултати от понижаването на ставката на ЗМР върху динамичността на заемите и динамичността на крайните потребителски цени в страната.
Опитът на Хърватия демонстрира, че директно след присъединението на страната към еврозоната се следи трансформиране на по-голямата част от депозитите на комерсиалните банки в централната банка от разплащателни сметки, средствата по които служат за покриване на наложителни минимални запаси, към депозитното облекчение. Данните за растежа на заема за семействата в Хърватия демонстрират, че в годината след присъединението ѝ към еврозоната не се следят основни разлики в темповете на напредък на жилищните и потребителските заеми по отношение на тези, следени преди присъединението. При заема за нефинансовите предприятия се регистрира доста ускорение на растежа в годината преди присъединението и надлежно доста закъснение в годината по-късно в резултат на базов резултат, като не е наложително тези развития да са директно свързани със самото присъединение към еврозоната.
Какви промени могат да се чакат в динамичността на парите в обращение?
– Половин до една година преди присъединението на България към еврозоната може да се чака доста понижение на левовите банкноти в обращение в резултат на трансформирането им в депозити в банковата система за по-лесно превалутиране в евро.
В Хърватия през шестте месеца преди присъединението към еврозоната (след оповестяването на решението на Съвета на Европейския съюз от 6 юли 2022 година за приемането на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г.) се следи понижение на банкнотите в обращение с 42.4%. Опитът на Естония, Латвия и Литва също демонстрира, че половин до една година преди самото присъединение към еврозоната банкнотите в локална валута, които са в обращение, са спаднали с 40% до 50%.
Динамиката на парите в обращение (евробанкноти и евромонети) след присъединението на България към еврозоната ще зависи главно от търсенето им за транзакционни цели и от желанията на икономическите сътрудници (домакинства, фирми) да държат пари в брой или да поддържат средства под формата на депозити в банковата система.
Могат ли да се чакат промени във връзка с депозита на държавното управление в Българска народна банка?
– Не се чака присъединението на България към еврозоната да докара до смяна във факторите, които дефинират размера на депозита на държавното управление в Българска народна банка. Те ще останат главно свързани с провежданата от държавното управление фискална политика, която дефинира задачите за бюджетно салдо и неговото финансиране, политиката по ръководство на държавния дълг (свързана с емисията на ДЦК на интернационалния и вътрешния пазар и погасителния профил на дълга в обращение), като в допълнение въздействие върху размера на депозита на държавното управление оказва и чистият размер на средствата, получавани по линия на финансиране на европейски стратегии. При равни други условия реализирането на бюджетен недостиг съставлява фактор за изтеглянето на ликвидни средства от депозита на държавното управление в Българска народна банка, до момента в който при реализирането на позитивно бюджетно салдо се акумулират средства в депозита на държавното управление в Българска народна банка.
Какви промени ще настъпят във връзка с интернационалните валутни запаси на Българска народна банка?
– Централните банки употребяват салдото си с цел да реализират своите първостепенни цели за макроикономическа и финансова непоклатимост. Провеждането на парична политика водеща до реализиране на главната цел – ценова непоклатимост – има първостепенно значение за централните банки от евросистемата. Всички останали действия, които не са свързани с паричната политика в еврозоната, само че които може да имат въздействие върху нейната успеваемост са лимитирани доста посредством разнообразни правни актове. Управлението на личните запаси на националните централни банки е такава активност, като рестриктивните мерки пред нея целят да не се засягат първостепенните цели на Евросистемата за ценова и финансова непоклатимост в еврозоната.
С присъединението на България към еврозоната ще отпадне задължението на Българска народна банка да поддържа стабилността на националната парична единица като продава и купува задгранична валута при поискване. Тази основна смяна в паричния режим ще разреши на Българска народна банка да преформулира капиталовите цели по повод ръководството на личните си запаси, в това число деноминирани в задгранични валути. Новият закон за Българска народна банка, влизащ в действие от датата на приемането на еврото в България, дава по-широки капиталови благоприятни условия на Българска народна банка по повод ръководството на лични запаси. Доходът от ръководството на запасите служи преди всичко за обезпечаване на финансовата самостоятелност на Българска народна банка, което е належащо изискване за ефикасното ѝ присъединяване в процесa на реализиране на главните цели на паричната политика на Евросистемата.
Ще могат ли да се употребяват запасите на Българска народна банка за финансиране на държавното управление след присъединението на България към еврозоната?
– Не. Забраната за парично финансиране на държавните управления от централните банки е главен принцип на действието на Европейската система на централните банки, дружно с правилото за самостоятелност на централните банки на държавите-членки на Европейския съюз. Договорът за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) не разрешава на всички централни банки да дават заеми под каквато и да е форма, в това число посредством директно закупуване на дългови принадлежности, на обществени органи и други контролирани от общественото право субекти на Съюза и на страните членки и тази възбрана не е обвързвана с присъединяване в единната валута на съюза. В допълнение на Договор за функционирането на Европейския съюз, законът за Българска народна банка също не разрешава финансиране на държавното управление в другите му форми. По силата на Договор за функционирането на Европейския съюз и Устава си ЕЦБ е задължена да следи (осъществява контрол) за спазването от централните банки на възбраната за парично финансиране.
Всички финансови и други активи в салдото на Българска народна банка, отвън общите за Евросистемата парични активи, са нейни лични, а държавното управление не може да се разпорежда с тях. Правителството може безкрайно да се разпорежда единствено до размера на своите вземания от Българска народна банка (размера на салдата по сметките на държавното управление при БНБ). Както и досега, Българска народна банка ще извършва всяко разпореждане от държавното управление за заплащане до размера на тези наличия, само че не съществува правна опция Българска народна банка да усилва средствата по сметките на държавното управление посредством финансиране или безплатна помощ. Също по този начин Българска народна банка не може да поема отговорности, по които дебитор е държавното управление или други обществени органи.
Обхватът на възбраната по Договор за функционирането на Европейския съюз следва да се преглежда в подтекста на задачата на уредбата, а точно да бъдат насърчени страните членки да организират рационална бюджетна политика. Това значи, че страните членки не може да употребяват средства от капитала на националните централни банки с оглед паричното финансиране на обществените дефицити, или за реализиране на фаворизиран достъп на обществените органи до финансовите пазари.
Каква е задачата на Закона за въвеждане на еврото?
– Целта на закона е да добави и улесни въвеждането на еврото в Република България и да увеличи прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната в сходство с директно използваното право на Европейския съюз. Този закон обезпечава използването на съответните актове на Европейския съюз, като дефинира нужните ограничения на национално равнище за въвеждане на еврото в Република България.
Коя е датата за въвеждане на еврото в Република България?
– Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, избрана в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, признато в сходство с член 140, параграф 2 от Договора за действието на Европейския съюз, (наричано „ Решение за приемане на еврото “), и Регламент на Съвета на Европейския съюз, признат в сходство с член 140, параграф 3 от Договора за действието на Европейския съюз.
Кога е признат Законът за въвеждане на еврото в Република България?
– Законът за еврото е признат от 50-ото Народно заседание на 7 август 2024 година и е обнародван в Държавен вестник, след декрет № 200 на президента, публикуван на 19 август 2024 година, на съображение член 98, т. 4 от Конституцията на Република България.
Каква е формалната парична единица след присъединение на страната към еврозоната?
– Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на 100 цента. Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото.
Какъв е формалният валутен курс?
– Официалният валутен курс на лв. към еврото е неотменимо закрепеният валутен курс на лв. към еврото, избран в Регламент на Съвета, признат в сходство с член 140, параграф 3 от Договора за действието на Европейския съюз.
Съгласно решение на 48 Народното събрание на Република България, признато на 27 октомври 2022 година, Република България ще вкара еврото като публична парична единица при опазване на централния курс от 1,95583 лв. за 1 евро.
Какъв е интервалът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и лв.?
– Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове стартира един месец след датата на влизане в действие на Решението за приемането на еврото и завършва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България. За цените в евро се ползват разпоредбите за превалутиране, заложени в Закона за въвеждането на еврото, както и за закръгляване.
Кой дава отговор за реализирането на осведомителна акция за еврото?
– Създадeн е и работи Координационен съвет за въвеждане на еврото, който се съпредседателства от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка. От страна на този съвет са признати Национален проект за въвеждане на еврото, Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната. Проведе се и конкурс за разработване на графичен знак (лого), мото (слоган) и създаване на бранд бук за информационната акция за присъединението на България към еврозоната. Информационната акция се осъществя с финансиране от държавния бюджет, като всички публични поръчки по нейното осъществяване за видеоклипове, визии на акцията, събития, социологически изследвания и други, според информационната тактика за въвеждане на еврото, се реализират от Министерството на финансите. Разработен е и уебсайт evroto.bg. На Интернет страницата на Българска народна банка е основана специфична подстраница “Присъединяване към еврозоната ”, в която се разгласяват регулярно разбори, въпроси и отговори, осведомителни материали и други по тематиката за въвеждане на еврото. Съвместно Българска народна банка и МФ създадоха поредност от видеоклипове, които бяха предавани в ефира на националните малките екрани. Европейската комисия също оказва поддръжка в региона на информация и гласност за въвеждане на еврото. От своя страна Българска народна банка и МФ поддържаха осъществената акция за въвеждане на еврото от Представителството на Европейската комисия в София.
В какви случаи не се ползва условието за двойно обозначаване?
– Изискването не се ползва при продажната цена на артикули и номиналната стойност на скъпи бумаги на предявител и на платежни принадлежности, попадащи отвън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи, които се слагат трайно и директно върху тях в процеса на производството и при които двойното обозначаване е механически невъзможно; – продажната цена на тютюневите произведения, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети, по която се продават на дребно на краен потребител; -продажната цена на продуктите от нефтен генезис и природен газ, употребен като моторно гориво, визуализирана на осведомителни табели (ценови тотеми) и колонки с екрани за зареждане на моторни транспортни средства в търговски обекти за зареждане на горива; – цената на услугата за транспорт, визуализирана на таксиметрови апарати с дисплеи; – издаване на документи по член 112, алинея 1 от Закона за налог върху добавената стойност.
Как се реализира двойното обозначаване?
– При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в евро и в левове се слагат в непосредствена непосредственост, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и елементарно разбираемо, с идентичен размер на шрифта, по метод, който не вкарва потребителите в подвеждане. Двете цени са съпроводени с изписване на съответната валута, характерен знак или редуциране, позволяващи лесното им различаване.
Изключенията за използването на условията за използване на двойното обозначаване не освобождават търговците от задължението за ясно, четливо, недвусмислено и елементарно разбираемо двойно обозначаване на цените на стоките и услугите по различен подобаващ метод, който не вкарва потребителите в подвеждане.
Как се ползва условието за двойно обозначаване при търговски известия и реклама в аудио и видеоформат?
– При търговски известия и реклама в аудио- и видеоформат, които имат за цел поощряване продажбата на артикули и услуги, цените може да се показват устно единствено в левове до датата на въвеждане на еврото, а след нея, единствено в евро.
Кои са главните правила, които се ползват в процеса на въвеждане на еврото в Република България?
– В процеса на въвеждане на еврото в Република България се ползват правилото на отбрана на потребителите, правилото на осведоменост, правилото на успеваемост и изгодност, правилото на бистрота и правилото на последователност и автоматизирано превалутиране на суми от левове в евро.
В какво се показва правилото на отбрана на потребителите?
– Превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до слагане на потребителите във финансово по-неблагоприятно състояние, в сравнение с биха били, в случай че еврото не е въведено като парична единица на Република България, в сходство с използваните актове на Европейския съюз в региона на отбраната на потребителите.
Въвеждането на еврото не може да води до нарастване на цените на стоките и услугите, с изключение на когато това е обосновано от справедливи стопански фактори.
Какво съставлява правилото на осведоменост?
– На потребителите се дава ясна, точна и своевременна информация за правилата, разпоредбите и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България, в това число реда и разпоредбите за обмяната на левове в евро, превалутирането от левове в евро и представянето на цените на артикули и услуги, и на други стойности в евро.
Какво гласи правилото на успеваемост и изгодност?
– Въвеждането на еврото като парична единица на Република България и всички произлизащи от това процедури и действия се правят по най-ефективен и уместен метод, в сходство с използваните актове на Европейския съюз в региона на отбрана на потребителите, като разноските за лицата не се компенсират с обществени средства.
Изискванията за утвърждение от държавен орган не се ползват, когато промените в устави, дружествени контракти, учредителни актове, правила, процедури и други вътрешни актове или контракти, свързани с осъществяване на активност или даване на услуги, се постановат от въвеждането на еврото в страната и са свързани единствено с превалутиране на стойности от левове в евро.
На какво се основава правилото на бистрота?
– Процесът по въвеждането на еврото като парична единица на Република България следва да бъде осъществен по транспарантен метод, като виновните институции, органи и лица дават обществено своевременна, подробна, ясна, точна и разбираема информация.
Какво гласи правилото на последователност и автоматизирано превалутиране на суми от левове в евро?
– Въвеждането на еврото не визира действието на съществуващите правни принадлежности с позовавания на лв. или с препратки към лв..
Стойностите, посочени в левове в съществуващите правни принадлежности, се смятат за стойности в евро при използване на формалния валутен курс и разпоредбите за превалутиране и надлежно за закръгляване от Закона за въвеждане на еврото или по специфичните правила за закръгляване, планувани в този закон.
Въвеждането на еврото няма за последица смяна на никой от периодите в юридически инструмент или освобождение от обвързване или осъществяване, според който и да е юридически инструмент, нито дава право на страна едностранно да промени или приключи подобен инструмент. Това не визира контрактуваното сред страните. Позоваванията в правните принадлежности на лв. без изтъкване на цената се смятат за позовавания на еврото.
На какъв принцип ще бъде превалутирането от левове в евро?
– Превалутирането от левове в евро се прави, като числовата стойност в левове се раздели на цялостната числова стойност на формалния валутен курс, изразен с шест числа с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или редуцира при осъществяването на превалутирането.
Какво предписание ще се съблюдава при закръгляване?
– Официалният валутен курс не се закръглява или редуцира при осъществяването на превалутирането.
Получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая въз основата на третия знак след десетичната запетая в сходство със следното математическо предписание за закръгляване:
• когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава неизменен.
• когато третият знак след десетичната запетая е еднакъв на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се усилва с една единица.
Така да вземем за пример, в случай че един самун сега коства 1.70 лева, то цената в евро, след използване на правилото за закръгляване при сегашния обменен курс на лв. към еврото, ще е под едно евро или 87 евроцента.
Изключение от правилото по отношение на знака след десетичната запетая, въз основата на който се прави закръгляването, се позволява единствено когато този или различен закон или юридически акт на Европейския съюз плануват закръгляването да се прави до знак след десетичната запетая, друг от посочения в това предписание.
Какви образци може да дадете за изключения от правилото за закръгляване?
– Възнагражденията за положен труд, компенсациите, паричните и обществените помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за обществено обезпечаване се преизчисляват от лв. в евро според общото предписание за превалутиране. За да не бъдат ощетявани жителите, в случай че при закръглението третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се усилва с една единица. Това предписание се ползва и по отношение на възнагражденията за положен труд, компенсациите, паричните и обществените помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за обществено обезпечаване, които са избрани в левове, само че не са изплатени до датата на въвеждане на еврото в Република България.
Активите в салдото най-общо биха могли да се разграничат на „ парични “ и „ немонетарни “. Монетарните активи са тези, които пораждат в резултат на провежданата в еврозоната парична политика, като те включват вземания от банки – контрагенти на централната банка, и скъпи бумаги, закупувани за задачите на общата паричната политика. Немонетарните активи са всички други активи, включително личните запаси от финансови вземания и злато на Българска народна банка. Аналогично, пасивите (задълженията) на Българска народна банка също могат да бъдат разграничени на „ парични “ и „ немонетарни “. Монетарните пасиви са банкнотите в обращение и запасите на банковата система. Немонетарните пасиви включват всички останали отговорности на Българска народна банка – към държавното управление и други клиенти, както и капитала, в това число запасите на Българска народна банка. Монетарните активи и пасиви в салдото на Българска народна банка са общи за Евросистемата, надлежно, общите доходи и разноски, които произтичат от тях, се преразпределят сред централните банки и ЕЦБ, до момента в който приходите и разноските от немонетарните активи и пасиви в салдото на Българска народна банка са напълно нейни.
Към момента на присъединение в Евросистемата Българска народна банка няма да има парични активи, зародили в резултат на провежданата парична политика в еврозоната. Всички активи, които Българска народна банка има все още на присъединение в Евросистемата, ще бъдат рекласифицирани и включени в позиции, по които се регистрират немонетарни активи. Пример за такава рекласификация са активите на Българска народна банка, които съставляват вземания в евро от задгранични лица резиденти на еврозоната. До присъединението на Българска народна банка към Евросистемата те се регистрират като вземания в задгранична валута от задгранични лица, а откакто еврото стане национална валута на България, тези активи ще бъдат рекласифицирани в салдото на Българска народна банка като вземания от резиденти на еврозоната в локална валута. Аналогично, след присъединението към еврозоната отговорностите (пасивите) ще бъдат рекласифицирани, само че в пасивната страна на салдото на Българска народна банка ще има парични пасиви.
Как ще се трансформират запасите на банките в Българска народна банка?
– След присъединението към еврозоната ставката на наложителните минимални запаси (ЗМР) за банките в България ще бъде намалена от настоящите 12% до настоящо 1%, като в същото време ще бъде понижена и базата, върху която се начислява ставката.
Резервната база, върху която сега се дефинира размерът на ЗМР, са привлечените от банките средства от резиденти и нерезиденти, като за ЗМР се одобряват и 50% от касовите наличия, в това число в АТМ устройствата на банките. Банките не поддържат наложителни минимални запаси за привлечените средства от държавния и локалните бюджети. След присъединението на Българска народна банка към Евросистемата аварийна база ще включва депозитите и издадените дългови скъпи бумаги. От аварийна база ще бъдат изключени отговорностите към кредитни институции от еврозоната, което ще докара до изключване от аварийна база на привлечените средства от банките майки в еврозоната. За депозитите с контрактуван матуритет над 2 години, депозитите, контрактувани за прилагане след предупреждение над 2 години, репо покупко-продажбите и дълговите скъпи бумаги, издадени с автентичен матуритет над две години, ще бъде прилагана ставка от 0%. За всички останали пасиви, включени в аварийна база, ще бъде прилагана ставка от 1%.
По приблизителни оценки с данни за октомври 2024 година базата, върху която се начислява ставката на ЗМР, би се намалила с към 6.3 милиарда лв., а ЗМР на банките биха се намалили с към 15 милиарда лв..
Какви стопански резултати могат да се чакат от намаляването на ставката на наложителните минимални запаси след присъединението на Българска народна банка към Евросистемата?
– При опазване на настоящите условия, характеризиращи се със забележителна ликвидност в банковата система в страната, и отчитане на пазарните упования за динамичността на лихвените проценти в еврозоната, се чака освободеният за банките запас от наложителните минимални запаси (ЗМР) да продължи да се поддържа в салдото на Българска народна банка, като бъде трансфериран в по този начин нареченото „ депозитно облекчение “. „ Депозитното облекчение “ е ликвидно облекчение с непрекъснат достъп, което се употребява от комерсиалните банки в еврозоната, с цел да пласират ликвидните си средства в националните централни банки.
След присъединението на Българска народна банка към Евросистемата Българска народна банка ще стартира да ползва лихвения % по депозитното облекчение за поддържаните от банките средства по това облекчение, до момента в който в настоящия паричен режим лихвеният % по свръхрезервите на банките в Българска народна банка е 0%. Поддържаните от банките средства по депозитното облекчение биха представлявали за тях на практика безрисков актив, който все още дава позитивна рентабилност, заради което може да се чака, че те биха трансферирали по-голямата част от освободения финансов запас от наложителни минимални запаси към депозитното облекчение. Това значи, че общите банкови запаси в салдото на Българска народна банка биха се запазили без основна смяна. В резултат на това не биха се следили обилни макроикономически резултати от понижаването на ставката на ЗМР върху динамичността на заемите и динамичността на крайните потребителски цени в страната.
Опитът на Хърватия демонстрира, че директно след присъединението на страната към еврозоната се следи трансформиране на по-голямата част от депозитите на комерсиалните банки в централната банка от разплащателни сметки, средствата по които служат за покриване на наложителни минимални запаси, към депозитното облекчение. Данните за растежа на заема за семействата в Хърватия демонстрират, че в годината след присъединението ѝ към еврозоната не се следят основни разлики в темповете на напредък на жилищните и потребителските заеми по отношение на тези, следени преди присъединението. При заема за нефинансовите предприятия се регистрира доста ускорение на растежа в годината преди присъединението и надлежно доста закъснение в годината по-късно в резултат на базов резултат, като не е наложително тези развития да са директно свързани със самото присъединение към еврозоната.
Какви промени могат да се чакат в динамичността на парите в обращение?
– Половин до една година преди присъединението на България към еврозоната може да се чака доста понижение на левовите банкноти в обращение в резултат на трансформирането им в депозити в банковата система за по-лесно превалутиране в евро.
В Хърватия през шестте месеца преди присъединението към еврозоната (след оповестяването на решението на Съвета на Европейския съюз от 6 юли 2022 година за приемането на еврото от Хърватия на 1 януари 2023 г.) се следи понижение на банкнотите в обращение с 42.4%. Опитът на Естония, Латвия и Литва също демонстрира, че половин до една година преди самото присъединение към еврозоната банкнотите в локална валута, които са в обращение, са спаднали с 40% до 50%.
Динамиката на парите в обращение (евробанкноти и евромонети) след присъединението на България към еврозоната ще зависи главно от търсенето им за транзакционни цели и от желанията на икономическите сътрудници (домакинства, фирми) да държат пари в брой или да поддържат средства под формата на депозити в банковата система.
Могат ли да се чакат промени във връзка с депозита на държавното управление в Българска народна банка?
– Не се чака присъединението на България към еврозоната да докара до смяна във факторите, които дефинират размера на депозита на държавното управление в Българска народна банка. Те ще останат главно свързани с провежданата от държавното управление фискална политика, която дефинира задачите за бюджетно салдо и неговото финансиране, политиката по ръководство на държавния дълг (свързана с емисията на ДЦК на интернационалния и вътрешния пазар и погасителния профил на дълга в обращение), като в допълнение въздействие върху размера на депозита на държавното управление оказва и чистият размер на средствата, получавани по линия на финансиране на европейски стратегии. При равни други условия реализирането на бюджетен недостиг съставлява фактор за изтеглянето на ликвидни средства от депозита на държавното управление в Българска народна банка, до момента в който при реализирането на позитивно бюджетно салдо се акумулират средства в депозита на държавното управление в Българска народна банка.
Какви промени ще настъпят във връзка с интернационалните валутни запаси на Българска народна банка?
– Централните банки употребяват салдото си с цел да реализират своите първостепенни цели за макроикономическа и финансова непоклатимост. Провеждането на парична политика водеща до реализиране на главната цел – ценова непоклатимост – има първостепенно значение за централните банки от евросистемата. Всички останали действия, които не са свързани с паричната политика в еврозоната, само че които може да имат въздействие върху нейната успеваемост са лимитирани доста посредством разнообразни правни актове. Управлението на личните запаси на националните централни банки е такава активност, като рестриктивните мерки пред нея целят да не се засягат първостепенните цели на Евросистемата за ценова и финансова непоклатимост в еврозоната.
С присъединението на България към еврозоната ще отпадне задължението на Българска народна банка да поддържа стабилността на националната парична единица като продава и купува задгранична валута при поискване. Тази основна смяна в паричния режим ще разреши на Българска народна банка да преформулира капиталовите цели по повод ръководството на личните си запаси, в това число деноминирани в задгранични валути. Новият закон за Българска народна банка, влизащ в действие от датата на приемането на еврото в България, дава по-широки капиталови благоприятни условия на Българска народна банка по повод ръководството на лични запаси. Доходът от ръководството на запасите служи преди всичко за обезпечаване на финансовата самостоятелност на Българска народна банка, което е належащо изискване за ефикасното ѝ присъединяване в процесa на реализиране на главните цели на паричната политика на Евросистемата.
Ще могат ли да се употребяват запасите на Българска народна банка за финансиране на държавното управление след присъединението на България към еврозоната?
– Не. Забраната за парично финансиране на държавните управления от централните банки е главен принцип на действието на Европейската система на централните банки, дружно с правилото за самостоятелност на централните банки на държавите-членки на Европейския съюз. Договорът за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) не разрешава на всички централни банки да дават заеми под каквато и да е форма, в това число посредством директно закупуване на дългови принадлежности, на обществени органи и други контролирани от общественото право субекти на Съюза и на страните членки и тази възбрана не е обвързвана с присъединяване в единната валута на съюза. В допълнение на Договор за функционирането на Европейския съюз, законът за Българска народна банка също не разрешава финансиране на държавното управление в другите му форми. По силата на Договор за функционирането на Европейския съюз и Устава си ЕЦБ е задължена да следи (осъществява контрол) за спазването от централните банки на възбраната за парично финансиране.
Всички финансови и други активи в салдото на Българска народна банка, отвън общите за Евросистемата парични активи, са нейни лични, а държавното управление не може да се разпорежда с тях. Правителството може безкрайно да се разпорежда единствено до размера на своите вземания от Българска народна банка (размера на салдата по сметките на държавното управление при БНБ). Както и досега, Българска народна банка ще извършва всяко разпореждане от държавното управление за заплащане до размера на тези наличия, само че не съществува правна опция Българска народна банка да усилва средствата по сметките на държавното управление посредством финансиране или безплатна помощ. Също по този начин Българска народна банка не може да поема отговорности, по които дебитор е държавното управление или други обществени органи.
Обхватът на възбраната по Договор за функционирането на Европейския съюз следва да се преглежда в подтекста на задачата на уредбата, а точно да бъдат насърчени страните членки да организират рационална бюджетна политика. Това значи, че страните членки не може да употребяват средства от капитала на националните централни банки с оглед паричното финансиране на обществените дефицити, или за реализиране на фаворизиран достъп на обществените органи до финансовите пазари.
Каква е задачата на Закона за въвеждане на еврото?
– Целта на закона е да добави и улесни въвеждането на еврото в Република България и да увеличи прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната в сходство с директно използваното право на Европейския съюз. Този закон обезпечава използването на съответните актове на Европейския съюз, като дефинира нужните ограничения на национално равнище за въвеждане на еврото в Република България.
Коя е датата за въвеждане на еврото в Република България?
– Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, избрана в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, признато в сходство с член 140, параграф 2 от Договора за действието на Европейския съюз, (наричано „ Решение за приемане на еврото “), и Регламент на Съвета на Европейския съюз, признат в сходство с член 140, параграф 3 от Договора за действието на Европейския съюз.
Кога е признат Законът за въвеждане на еврото в Република България?
– Законът за еврото е признат от 50-ото Народно заседание на 7 август 2024 година и е обнародван в Държавен вестник, след декрет № 200 на президента, публикуван на 19 август 2024 година, на съображение член 98, т. 4 от Конституцията на Република България.
Каква е формалната парична единица след присъединение на страната към еврозоната?
– Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на 100 цента. Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото.
Какъв е формалният валутен курс?
– Официалният валутен курс на лв. към еврото е неотменимо закрепеният валутен курс на лв. към еврото, избран в Регламент на Съвета, признат в сходство с член 140, параграф 3 от Договора за действието на Европейския съюз.
Съгласно решение на 48 Народното събрание на Република България, признато на 27 октомври 2022 година, Република България ще вкара еврото като публична парична единица при опазване на централния курс от 1,95583 лв. за 1 евро.
Какъв е интервалът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и лв.?
– Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове стартира един месец след датата на влизане в действие на Решението за приемането на еврото и завършва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България. За цените в евро се ползват разпоредбите за превалутиране, заложени в Закона за въвеждането на еврото, както и за закръгляване.
Кой дава отговор за реализирането на осведомителна акция за еврото?
– Създадeн е и работи Координационен съвет за въвеждане на еврото, който се съпредседателства от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка. От страна на този съвет са признати Национален проект за въвеждане на еврото, Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на България към еврозоната. Проведе се и конкурс за разработване на графичен знак (лого), мото (слоган) и създаване на бранд бук за информационната акция за присъединението на България към еврозоната. Информационната акция се осъществя с финансиране от държавния бюджет, като всички публични поръчки по нейното осъществяване за видеоклипове, визии на акцията, събития, социологически изследвания и други, според информационната тактика за въвеждане на еврото, се реализират от Министерството на финансите. Разработен е и уебсайт evroto.bg. На Интернет страницата на Българска народна банка е основана специфична подстраница “Присъединяване към еврозоната ”, в която се разгласяват регулярно разбори, въпроси и отговори, осведомителни материали и други по тематиката за въвеждане на еврото. Съвместно Българска народна банка и МФ създадоха поредност от видеоклипове, които бяха предавани в ефира на националните малките екрани. Европейската комисия също оказва поддръжка в региона на информация и гласност за въвеждане на еврото. От своя страна Българска народна банка и МФ поддържаха осъществената акция за въвеждане на еврото от Представителството на Европейската комисия в София.
В какви случаи не се ползва условието за двойно обозначаване?
– Изискването не се ползва при продажната цена на артикули и номиналната стойност на скъпи бумаги на предявител и на платежни принадлежности, попадащи отвън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи, които се слагат трайно и директно върху тях в процеса на производството и при които двойното обозначаване е механически невъзможно; – продажната цена на тютюневите произведения, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети, по която се продават на дребно на краен потребител; -продажната цена на продуктите от нефтен генезис и природен газ, употребен като моторно гориво, визуализирана на осведомителни табели (ценови тотеми) и колонки с екрани за зареждане на моторни транспортни средства в търговски обекти за зареждане на горива; – цената на услугата за транспорт, визуализирана на таксиметрови апарати с дисплеи; – издаване на документи по член 112, алинея 1 от Закона за налог върху добавената стойност.
Как се реализира двойното обозначаване?
– При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в евро и в левове се слагат в непосредствена непосредственост, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и елементарно разбираемо, с идентичен размер на шрифта, по метод, който не вкарва потребителите в подвеждане. Двете цени са съпроводени с изписване на съответната валута, характерен знак или редуциране, позволяващи лесното им различаване.
Изключенията за използването на условията за използване на двойното обозначаване не освобождават търговците от задължението за ясно, четливо, недвусмислено и елементарно разбираемо двойно обозначаване на цените на стоките и услугите по различен подобаващ метод, който не вкарва потребителите в подвеждане.
Как се ползва условието за двойно обозначаване при търговски известия и реклама в аудио и видеоформат?
– При търговски известия и реклама в аудио- и видеоформат, които имат за цел поощряване продажбата на артикули и услуги, цените може да се показват устно единствено в левове до датата на въвеждане на еврото, а след нея, единствено в евро.
Кои са главните правила, които се ползват в процеса на въвеждане на еврото в Република България?
– В процеса на въвеждане на еврото в Република България се ползват правилото на отбрана на потребителите, правилото на осведоменост, правилото на успеваемост и изгодност, правилото на бистрота и правилото на последователност и автоматизирано превалутиране на суми от левове в евро.
В какво се показва правилото на отбрана на потребителите?
– Превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до слагане на потребителите във финансово по-неблагоприятно състояние, в сравнение с биха били, в случай че еврото не е въведено като парична единица на Република България, в сходство с използваните актове на Европейския съюз в региона на отбраната на потребителите.
Въвеждането на еврото не може да води до нарастване на цените на стоките и услугите, с изключение на когато това е обосновано от справедливи стопански фактори.
Какво съставлява правилото на осведоменост?
– На потребителите се дава ясна, точна и своевременна информация за правилата, разпоредбите и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България, в това число реда и разпоредбите за обмяната на левове в евро, превалутирането от левове в евро и представянето на цените на артикули и услуги, и на други стойности в евро.
Какво гласи правилото на успеваемост и изгодност?
– Въвеждането на еврото като парична единица на Република България и всички произлизащи от това процедури и действия се правят по най-ефективен и уместен метод, в сходство с използваните актове на Европейския съюз в региона на отбрана на потребителите, като разноските за лицата не се компенсират с обществени средства.
Изискванията за утвърждение от държавен орган не се ползват, когато промените в устави, дружествени контракти, учредителни актове, правила, процедури и други вътрешни актове или контракти, свързани с осъществяване на активност или даване на услуги, се постановат от въвеждането на еврото в страната и са свързани единствено с превалутиране на стойности от левове в евро.
На какво се основава правилото на бистрота?
– Процесът по въвеждането на еврото като парична единица на Република България следва да бъде осъществен по транспарантен метод, като виновните институции, органи и лица дават обществено своевременна, подробна, ясна, точна и разбираема информация.
Какво гласи правилото на последователност и автоматизирано превалутиране на суми от левове в евро?
– Въвеждането на еврото не визира действието на съществуващите правни принадлежности с позовавания на лв. или с препратки към лв..
Стойностите, посочени в левове в съществуващите правни принадлежности, се смятат за стойности в евро при използване на формалния валутен курс и разпоредбите за превалутиране и надлежно за закръгляване от Закона за въвеждане на еврото или по специфичните правила за закръгляване, планувани в този закон.
Въвеждането на еврото няма за последица смяна на никой от периодите в юридически инструмент или освобождение от обвързване или осъществяване, според който и да е юридически инструмент, нито дава право на страна едностранно да промени или приключи подобен инструмент. Това не визира контрактуваното сред страните. Позоваванията в правните принадлежности на лв. без изтъкване на цената се смятат за позовавания на еврото.
На какъв принцип ще бъде превалутирането от левове в евро?
– Превалутирането от левове в евро се прави, като числовата стойност в левове се раздели на цялостната числова стойност на формалния валутен курс, изразен с шест числа с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или редуцира при осъществяването на превалутирането.
Какво предписание ще се съблюдава при закръгляване?
– Официалният валутен курс не се закръглява или редуцира при осъществяването на превалутирането.
Получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая въз основата на третия знак след десетичната запетая в сходство със следното математическо предписание за закръгляване:
• когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава неизменен.
• когато третият знак след десетичната запетая е еднакъв на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се усилва с една единица.
Така да вземем за пример, в случай че един самун сега коства 1.70 лева, то цената в евро, след използване на правилото за закръгляване при сегашния обменен курс на лв. към еврото, ще е под едно евро или 87 евроцента.
Изключение от правилото по отношение на знака след десетичната запетая, въз основата на който се прави закръгляването, се позволява единствено когато този или различен закон или юридически акт на Европейския съюз плануват закръгляването да се прави до знак след десетичната запетая, друг от посочения в това предписание.
Какви образци може да дадете за изключения от правилото за закръгляване?
– Възнагражденията за положен труд, компенсациите, паричните и обществените помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за обществено обезпечаване се преизчисляват от лв. в евро според общото предписание за превалутиране. За да не бъдат ощетявани жителите, в случай че при закръглението третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се усилва с една единица. Това предписание се ползва и по отношение на възнагражденията за положен труд, компенсациите, паричните и обществените помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за обществено обезпечаване, които са избрани в левове, само че не са изплатени до датата на въвеждане на еврото в Република България.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ