– Тъй ли? По пътя на дхарма не би трябвало

– Тъй ли? По пътя на дхарма не би трябвало да има подозрения. Кажи ми, какъв е въпросът ти.

– Учителю, пристигам от години във вашия център; към вас виждам доста отшелници, монаси, монахини, още повече – всемирски люде; някои от тях идват отдавна. И виждам, че някои от тях са толкоз напреднали, че са постигнали своето избавление.

Виждам, че други пък са постигнали някаква смяна в живота си, станали са по-добри, в сравнение с преди – макар че не са се освободили изцяло. Но пък има и такива като мене и те не са малко, които са останали такива, каквито са си били, че и по-зле. Защо става по този начин? Хората идват при вас, като при популярен човек, изцяло образован, всесилен и съчувствен. Защо тогава не употребявате своята мощ, с цел да дадете избавление и прояснение на всички?

Усмихвайки се, Буда попитал:

– Къде живееш, млади дребосъче, къде си се родил?

– Тук, в Саватхи…

– Но по чертите на лицето ти виждам, че си роден другаде. Откъде си?

– Родом съм от град Раджагриха, столицата на царство Магадха. Преди няколко години се реалокирах тук.

– И си прекъснал всички връзки с Раджагриха?

– Не, велики, там имам другари, родственици, дела…

– Тогава евентуално постоянно пътуваш до там?

– Да, много постоянно прескачам от Саватхи до Раджагриха…

– Значи познаваш пътя доста добре?

– Разбира се, та нали пътувам по този път, знам го в елементи. Дори да ослепея, отново ще съумея да стигна от тук до родния си град.

– Вероятно и всичките ти другари и родственици знаят, че ти пътуваш постоянно и че познаваш чудесно този път?

– Разбира се, по този начин е.

– Тогава несъмнено ти се е случвало някой да пристигна при теб и да те помоли в детайли да му обясниш пътя до Раджагриха. Как постъпваш – премълчаваш туй-онуй или най-подробно им обясняваш?

– Че има ли смисъл да укривам нещо! Обяснявам им всичко допустимо най-подробно – първо тръгвате на изток, след това завивате към Бенарес, продължавате напред, до момента в който не стигнете Гайя, а оттова отивате в Раджагриха. Мисля, че това е задоволително ясно, господине.

– А дали хората, на които толкоз в детайли си обяснил, в действителност стигат до там или някои въпреки всичко не стигат?

– Не всички стигат. Стигат единствено тези, които минат целия път до края!

– Това ти изяснявам, младежо. Идват при мен, знаейки че съм човек, минал по целия път и стигнал до Нирвана и че в действителност в детайли познавам този път. Идват и ме питат: „ Какъв е пътят до Нирвана, до освобождението? “ Трябва ли да укривам нещо? Обяснявам им този път ясно – ето, ще вършиме това и това, пътят е подобен и подобен. Ако някой единствено кима с глава и мърмори – мда, прекрасен път, прелестен, добре казано, само че аз няма да направя и крачка по него, колкото и да е великолепен; въпреки всичко е много уморително да се върви – тогава по какъв метод подобен човек би стигнал крайната цел?

Не мога да нося никого на раменете си. Най-многото, което мога да направя, е да кажа с цялата си обич и съчувствие – ето го пътя, ето по този начин минах по него; работете и вие, вървете по него – и ще стигнете до крайната цел. Но всеки би трябвало да върви самичък, да прави крачка след крачка.

Този, който е направил една крачка, към този момент е с една крачка по-близо до задачата.Този, който е направил 100 крачки, е със 100 крачки по-близо. Този, който е минал целия път, е стигнал до крайната цел. Но отново споделям – всеки би трябвало да върви независимо./pozitivninovini.com/