Родик, Хюит и още: Тенисистите, които Федерер лиши от величие
– Сигурно към този момент се чудиш какво би трябвало да направиш против него?
– По-скоро съм в въодушевление за бира в момента… Нямаше какво повече да желая от себе си, поставих доста старания и доста мощно желаех да печеля този шампионат. Но има причина той да е най-хубавият в света, би трябвало да му се отдаде заслуженото. Опциите ти свършват, тъй като е станал толкоз приключен състезател. Подобрил се е доста даже по отношение на преди две години, когато изгубих на полуфиналите от него, което е впечатляващо. Може би просто ще го ударя или нещо, не знам. “
Анди Родик, Уимбълдън 2005
Може да се събере цяла публикация с изявленията на Анди Родик след мачове с Роджър Федерер. От „ Със сигурност започваш да ставаш доста скучен “, до „ Мачът изглеждаше добре за мен и по-късно Роджър стартира да бъде Роджър и по този начин нататък, супер… “
Маестрото доминираше Тура десетилетия и до момента в който на огромната сцена Новак Джокович и Рафаел Надал съумяха да взема известно преимущество в директните конфликти с него, доста други митове бяха спрени по пътя към величието точно от швейцареца.
В идващите редове ще погледнем към някои от имената, които бяха най-силно наранени.
Анди Родик
Няма подозрение кой бе най-потърпевш от израстването на Роджър Федерер като тенисист. През 2003 година Анди Родик таман бе спечелил първата си купа от Големия шлем на US Open и бе стигнал до №1 в света на 21 година – най-младият американец, който може да се похвали с това достижение.
След като Маестрото го измести и пое щафетата през 2004, по този начин и не съумя да се върне на тази позиция.
Родик стигна до общо пет финала от Шлема и след първия извоюван загуби останалите четири точно от Федерер – един път в Ню Йорк и цели три пъти на Уимбълдън. Сблъсъкът им в All England Club през 2009 бе изключително пагубен – швейцарецът победи с 16-15 в петия сет. Това проваляне разруши сърцето на Анди, който повече не съумя да запише кой знае какви впечатляващи триумфи и се отхвърли през 2012 – цяло десетилетие преди Федерер, въпреки да бе малко по-млад от него.
Крайният баланс посред им бе 21 на 3 за Роджър. Освен четирите финала на шампионати от Големия шлем, в този брой се включват четвъртфинал и три полуфинала. Кой знае какъв брой по-различна щеше да е историята му, в случай че най-малко няколко от тези дуели бяха приключили с победа.
Лейтън Хюит
Хюит застана на върха на мъжкия тенис с триумфите си на Уимбълдън и US Open и бе отпред на класирането през 2001 и 2002 година. В идващите сезони се появи едно голямо затруднение – Роджър Федерер.
Австралиецът може би си е мислил, че е намерил верния метод против Маестрото, защото завоюва седем от първите им девет срещи. След 2004 обаче Федерер бе решителен. Обратът в съперничеството им може да бъде маркиран най-много с триумфа на швейцареца на финала на US Open ’04, който пристигна след безапелационното 6-0 7-6(3) 6-0.
През 2004 и 2005 Хюит отстъпи на Роджър в пет от седемте „ мейджъра “, в които взе присъединяване – изключение бяха четвъртфинала в Париж против Гастон Гаудио през първата година и провалянето на финала в Мелбърн от идващия тенисист от нашия лист през втората.
Марат Сафин
Руснакът бе извънредно надарен, само че нямаше отговор на играта на Федерер.
Маестрото завоюва първата си Мастърс купа точно против Сафин, след което го спря и по пътя към трофея от Australian Open през 2004.
Единствената победа на Марат в конкуренция от Големия шлем против Федерер пристигна на полуфиналите в Австралия през идващия сезон, до момента в който в статистиката личат още три провали на „ мейджъри “ – в това число на полуфинал в Уимбълдън през 2008.
Други
Много други също не съумяха да натрупат титли за сметка на 20-кратния първенец от Шлема. Балансът му с Мъри на огромната сцена бе 4-1 (включително три финала), а против Вавринка – 7-1. Макар да натрупа повече провали от Рафа, изключително на Ролан Гарос, го лиши от няколко трофеи от Уимбълдън.
Маркос Багдатис можеше да подпечата статута си на икона на кипърския тенис, само че отстъпи на Федерер на финала на Australian Open през 2006, а Фернандо Гонзалес имаше баснословен шампионат на Australian Open 2007, преди да бъде спрян от Маестрото. До финала той бе отстранил Дел Потро, Блейк, Хюит, Надал и Хаас. Сьодерлинг и Агаси също бяха лишени от титли, които щяха да дадат отговарящ завършек на кариерите им.
