– Разрази се спор в коя година е създадена българската

– Разрази се спор в коя година е основана българската страна – 681 или по-рано – през 632 година Според вас по кое време? И какво значение има това през днешния ден, доктор Стоянов?

– Българската страна без подозрение е основана към 632 година от Кубрат, който отхвърля властта на Западнотюркския хаганат и на Аварския хаганат. След гибелта на Кубрат към 665 година Аспарух придвижва политическия център на България към днешна Бесарабия, където българите се заселват към 667 година Там в продължение на десетилетие българите развиват своя политически модел, притеглят локалните племена, прогонват аварите оттатък Карпатите и изчакват комфортен миг да ударят Византия.

Такъв миг идва след 678 година в подтекста на първата блокада на Константинопол от арабите. Българските нахлувания в интервала 678-679 година провокират ответна реакция от империята, която изпраща поход против предците ни. В хода на похода император Константин IV се вижда заставен да се върне в Константинопол поради свикания там Вселенски събор, само че и заради заговорите на двамата му братя да узурпират трона му. Въпрос на политически цели. Аспарух употребява успеха, с цел да окупира Мизия. Мит е, че столицата се мести в Плиска през 681 година – България няма столица най-малко до времето на Крум, 120 години по-късно. Държавата си е все същата племенна конфедерация, преместила своето политическо ядро от Дон на Дунав.

– България, казвате вие, е била на три морета единствено 16 година Обаче не сме имали страна сред XV и XIX век, когато се основава гражданското общество, първата конституция, открива се светът, световната търговия. Ние го проспиваме. Казвате, че Османската империя основава у българите чувството, че страната е нещо непознато, враждебно. И това мислене продължава и след Освобождението – страната не е “на народа ”, а е “срещу народа ”. И до през днешния ден ли?

– Да – явно е, че и до момента българите възприемат страната си като нещо непознато, натрапено. Това е инстикт, завещан както от османското господство, по този начин и от тоталитарното. Същевременно, вместо да преборим този синдром, ние се вкопчваме в всякакви митологеми като тази за трите морета ”- един изход, който сме имали сумарно 32 години без особена изгода за развиването на средновековна България. Това, че сме проспали Ранномодерната ера, не е опрощение да проспиваме и модерната – към този момент никой не ни пречи с изключение на ние самите.

– Вероятно нагоре посоченият мотив е измежду тези, които ви дават съображение да наречете петте века османско господство една от двете огромни национални произшествия, които България е претърпяла. Нареждате до нея обаче и 45-те години социализъм. Приравнявате ли ги, и в случай че да – за какво?

– Разрухата, подбудена от османското и руското завладяване, е сходна – унищожена стопанска система, политика, закони, обучение и просвета. Обезглавяване на обществения хайлайф. Българска комунистическа партия избива за 9 месеца два пъти повече хора, в сравнение с османците при потушаването на Априлското въстание. България се възвръща от 500 години непозната власт за към 30 години, само че към този момент съвсем 40 години не можем да се възстановим от руската власт.

– Ваш сътрудник – Мартин Иванов – социолог и историк, в изявление за “24 часа ” описа, че едвам 25 години след Освобождението, през 1899-1900 година, в може би най-авторитетното ни научно списание на Българското икономическо сдружение тогава са се водели яростни разногласия “не беше ли по-добре да си останем в границите на Османската империя – там бяхме по-добре ”. Вие пък в едно видео вършиме извода, че едвам 0,1% от българите са взели участие в Априлското въстание. Кое още не знаем за този интервал? И какви линии внася в досегашните знания на хората по българска история?

– Българите живеят с една черно-бяла концепция за предишното. Всичко или е положително, или зло. Но човешката история е 50 нюанса сиво – бялото и черното съвсем отсъстват.

Българите живеят 500 години под османска власт. През 90% от този интервал няма въстания против османците. Това значи, че както и през днешния ден, българите са съществували недоволни и потиснати от управниците си, само че все пак нежелаещи и неспособни да излязат на митинг. Ако желаеме да разберем за какво съумяваме да оцелеем 500 години при непозната власт, без да има прекалено много опозиция, дано си спомним какъв брой опозиция има против старите и новите комунисти, които ни ръководят към този момент 80 години.

– Впрочем за вашия сътрудник историк най-тежкият ни интервал от 1750 година до през днешния ден е паричната рецесия 1997-1998 година, до момента в който съгласно вас това са 45-те години социализъм, в случай че добре съм ви схванала. Има ли нещо от социализма, което да е било позитивно за страната ни?

– Колеги икономисти потвърдиха, че паричната рецесия стартира още след 1973 година и петролната рецесия в света към войната Йом Кипур и реакцията на ОПЕК. От този миг насетне левът стартира да колабира. Държавата крепи статуквото 17 години, наливайки обезверено пари от налозите на хората, с цел да държи търпими цените в страната. Когато режимът пада през 1989 година, мораториумът на цените отпада и над народа е отприщена злокобната инфлация, която комунистите са покривали. Това е изкусно употребявано от Българска комунистическа партия, с цел да си измие ръцете с демокрацията. Огромна част от неуспеха на българските държавни управления сред 1990 и 1996 година идва от наследството на Българска комунистическа партия. Именно това завещание води до паричната рецесия от 1996-1997 година, само че растежът на действителните цени към 1979-1981 година е сравним с този от 1996-а. Разликата е, че при започване на 80-те страната към момента разчита на финансовите инжекции от Съюз на съветските социалистически републики. Вината за цялата обстановка обаче лежи на плещите на Живков и лакеите му. Жалко е, че българите през днешния ден отхвърлят да го осъзнаят.

– Според вас 30 година след освобождението от османско господство България е най-проспериращата страна на Балканите, до момента в който 35 година след рухването на социализма сме най-изостаналата измежду тях. Дали в действителност?

– Определено да. Вижда се. Сравнете Брутният вътрешен продукт на глава от популацията през 1908 година с близките страни и сравнете 2019 – или и в този момент – резултатът ще е жалък. Икономическите индикатори са точна просвета – няма място за извъртане при интерпретациите.

– Правите паралел сред аяните – локални първенци и деребеи, които се опират на своите пари и парцели, с цел да преобладават в районите, където живеят в отслабващата Османска империя, и днешните управленци и олигарси от последните три десетилетия. Означава ли това, че нищо значително в страната ни не се е трансформирало от османското господство до през днешния ден?

– Нищо в политическия ни нрав не се е трансформирало, нито в общественото мислене. Каквото се е оправило след 1878 година, е унищожено още веднъж след 1944 година През 90-те години на ХХ век живеехме отново в Кърджалийските времена – стопански и обществено. Също както в Османската империя и при нас с времето тези аяни или са избити, или се сливат с страната. Периодът на деребействане в Османската империя трае 32 години – от 1790 до 1822 година. Ако приемем, че нашите аянски времена започнаха през 1993 година, до през днешния ден към този момент са тъкмо 32 години и множеството аяни бяха избити, а останалите се сраснаха с страната. Историята очевидно се повтаря и тъпчем на едно място, въртейки се в кръг.

– Твърдите, че до през днешния ден постоянно сме били лявоконсервативни и това към този момент 200 година не се е променяло. Как го обяснявате?

– Българите са народ поземлен и традиционен – вързан със земята и традициите. В Османската империя сме били капсулирани по общини и еснафи. Създава се навикът за групови решения и групова отговорност, както и за групова грижа за членовете на общността. Силната общественост основава мощни човеци – това е логиката ни като народ. Изпитаното от бабите ни е хубаво, новите неща са съмнителни – това е другото. Комбинацията е ляв консерватизъм.

– Ако се появи лявоконсервативна партия, която дава обещание да извършва политиките си, 30 години няма кой да ги бутне, уверен сте вие. Защо ни е, откакто нито умираме от апетит, дори противоположното – най-богати сме спрямо последните 250 години и живеем добре, както настояват ваши сътрудници историци?

– Българинът през днешния ден не знае какво желае и това е издирван резултат. Новата власт не желае идеологии, а желае незаинтересованост. Апатичният народ е елементарен за манипулиране, елементарен за водене за носа. Няма по какъв начин да имаш съответни претенции, в случай че ти е все едно. Така че никакви партии с достоверни хрумвания няма да се появят. Днешната апатична и тъпчеща на едно място България ще си живурка все по този начин още най-малко 80 години, по този начин както в миналото са живуркали 500 години. Свободни телом, плебеи духом.

– Защо Левски и Ботев – герои отпреди жестоко два века, са кумири и до през днешния ден, а не някой от съвременниците ни?

– Защото Левски и Ботев са били това, което българите през днешния ден желаят да бъдат, само че нямат смелостта и съзнанието да бъдат. Левски и Ботев са като поп икони – величия, които ни харесват, само че хора, които ние самите няма да бъдем в никакъв случай. Затова и са на плакати, чорапи, кърпи за плаж и татуировки.

– Кое държи целостта ни като нация?

– Нищо. Ние сме група хора, които по едно стичане на събитията са принудени да живеят на едно и също място едновременно. България обгръща всички територии и хора, които нито една друга страна не се наема да ръководи. Споделяме език, просвета и стопанска система, само че тъй като няма по какъв начин другояче – едните желаят една валута, други – друга. Едни пишат на кирилица, други на шльокавица. Едни честват 3-и март, а други – не. На едни им липсва предишното, а на други – бъдещето. Сега, когато светът стана гнусен и военизиран, започнахме да търсим сигурност вкъщи – тази най-прекрасна земя на света. Може би в мрачните времена, които ни чакат, ще преоткрием по нужда възприятието си за единение.

CV

Роден е през 1987 година в София.

Завършил е Националната гимназия за антични езици и култури (НГДЕК) “Св. Константин Кирил Философ ” с профил “История ”. Завършва висшето си обучение със същата компетентност в СУ “Св. Климент Охридски ”.

Защитил е магистърска степен cum laude по история на европейската агресия и глобализация в Лайденския университет в Нидерландия.

Днес е основен помощник в Института за исторически проучвания на Българска академия на науките и учител по история в НГДЕК.

Автор е на осем монографии и над 300 публикации, студии и изявления.