ЗА ЖИВОТА НАКРАТКО…
– Най-страшното на този свят е да ти се счупи куражът.
– От какво се чупи куражът, бабо?
– От тъга. От огромна тъга.
– Леля по тази причина ли не става от леглото?
– Затова. Няма защо. Погреба децата си.
– А ще се оправи ли?
– Не. Мъката й е страшна.
– Оправя ли се строшен кураж, бабо?
– Зависи.
– От какво?
– Какъв човек си, какъв брой ти е тежко и какъв брой можеш да носиш.
– Как се оправя?
– С работа.
– Само?!
– Не е малко. Ако си станал сутринта и работиш нещо, значи си намерил причина да живееш.
– Какво да направя, с цел да не ми се чупи куражът?
– Работи! Няма да мислиш какво и по какъв начин е станало! Ще мислиш какво и по какъв начин можеш да направиш!
– На теб чупил ли ти се е куражът?
– Да, веднъж.
– И?
– Свекърва ми – баба ти Рада, сподели: „ Булка, и да ревем файда няма! Дай да станем и да забележим какво можем да създадем! ” И станахме…
– Ами, в случай че не намериш сили да станеш?
– Да не дава Господ! Ама, в случай че се случи, няма да се даваш! Ставаш и продължаваш!
създател: Диана Стефанова
Текст:gnezdoto.net
