Звездите не падат
– Мамо, мамо, виж, падна звезда!
– Миличък, звездите не падат.
– Но за какво, мамо?
– Звездите не падат, звездите блуждаят… Те търсят своето благополучие, както и ние. И в случай че го намерят, то цялото небе засиява и нощта става по-светла от ден…
Синът се замисли над думите на майка си и не видя по какъв начин тя хвана мощно и нежно дребната му ръчичка, усмихвайки му се по своему и гледайки с любящи очи в небето, към звездите…
… Някога и ТОЙ по същия метод хвана нейната ръка, отговори на нейния възхитен възклик за това, че е паднала звезда. Тогава тя запомни думите му и в този момент ги повтори на сина си. Тогава тя безшумно го попита:
– А ти, ти откри ли своето благополучие?
– Да – отвърна той, – това благополучие сега седи до мен и ми задава глупави въпроси!
И той нежно й се усмихна. Тя му се усмихна в отговор и го погледна в очите му като звезди.
Когато тя се прибра у дома, реши да ревизира за какво въпреки всичко звездите не падат? Намери доста научни материали по този въпрос. Всичко се свежда до това, че метеорите се носят в пространството с голяма скорост и изгарят и блестящо изригват, оставяйки след себе си междупланетни прахове и газове. Това събитие било наречено „ падаща звезда “.
Всичко това, естествено, е правилно. Но неговият отговор за щастието й хареса доста повече. Несъмнено! А след това той си отиде. Отиде си вечно и не се върна. Глупава, непредвидена гибел в автомобилна злополука. Той умря в болничното заведение в ръцете й.
А тя носеше в себе си техният син…
– Мамо, за какво мълчиш?
– Нищо, дребничък, просто се замислих.
– За какво, мамо?
– За това, че към този момент стана студено и би трябвало да се прибираме у дома. Хайде.
Тя погледна небето за последно и видя падаща звезда. И още веднъж си намисли предпочитание както постоянно правеше в последните 6 години. Едно и също предпочитание. Просто той да знае, той да чуе, че тя го обича както преди. Но тя знаеше че желанието й нямаше да се сбъдне. Все отново звездите не падат.
Тя хвърли сетен взор към небето и отпусна глава. И не видя по какъв начин най-малката и дяволита звезда лукаво се усмихна…
Тя и синът й постепенно вървяха по познатия път към у дома. Ето го родния двор, дом, три прозореца с ръчно направени пердета. В този дом те почиваха всяко лято. Врата, маса, печка, долап и… ТОЙ.
Седи на пейката против вратата и я гледа.. Нямаше нито припадъци, нито потрес. Нямаше потребност от никакви пояснения.. Тя единствено сподели:
– Ние видяхме по какъв начин пада звезда.
– Скъпа, звездите не падат…
– Да, само че те могат да извършват желания… – и тя погледна в очите му-звезди…
А дребната звезда самодоволно се усмихна и полетя нататък, с цел да намерят благополучие още доста и доста хора.
Запомнете, звездите не падат. Те единствено блуждаят в търсене на своето благополучие. Но има една дребна звезда, която го търси за другите. В това се състои нейното благополучие, да го открие… Търсете я на нощното небе. А в случай че не я намерите, не се вълнувайте. Тя сама ще ви открие..
