Ти си щастието към което така се стремиш
– Какво искаш? Ще извърша всичко, което пожелаеш, единствено поискай.
– Искам… да бъда благополучен.
– Какво е това Щастие?
– Когато се радваш на всеки миг, когато си лек и радостен, когато сияеш безусловно като слънце. Когато нищо не те тревожи…
– Ти искаш това да бъде вечно?
– Да.
– Ще ти разкрия огромна Тайна… Ти към този момент си благополучен и това е вечно.
– Не. Понякога ми е радостно, от време на време тъжно и… от време на време, единствено от време на време съм благополучен. Това не е постоянно.
– Когато облаците закриват слънцето, белким то изчезва? Не, неговото зарево е непрекъснато. Нима когато в океана има стихия, с него се случва нещо? Не, това е просто танц на вълните. Океанът не го тревожи това.
Така че за какво се безпокоиш? Виж деликатно. Нима с теб се е случило нещо? Не, това бяха единствено облаци. Те не могат да създадат нищо с теб. Ти постоянно си тук. И никой и нищо не може да отнеме това от теб. Нима това не е Щастието?
Това благополучие, за което приказваш ти… – то е страдалчество. Всичко, което може да получиш, всичко това можеш да загубиш. И ти постоянно ще страдаш от тази загуба или от желанието да придобиеш нещо още веднъж. Затова пусни всичко това. На теб ти е толкоз тежко единствено поради това, че се опитваш да го задържиш.
Послушай ме. На теб приказвам. Ти си това това, към което по този начин се стремиш. Ти си това, което е невероятно да получиш или загубиш. Ти си Щастието. И това е вечно. И изцяло нищо не ти е нужно, с цел да бъдеш Това. Нима това не е прелестно?
– Благодаря.
