Да обичаш е като да четеш любима книга…
– Изобщо не си представям по какъв начин може да обичам някой човек…
– Оуу. Всичко е колкото елементарно, толкоз и мъчно.
– В смисъл?
– В дословния. Всичко е елементарно, толкоз елементарно като да четеш обичана книга. Защото няма значение какъв брой пъти си я прочел. Всеки път те интересува и радва, можеш да започнеш да я четеш от обичано място или от края. Не е значимо от кое място.
Ти знаеш, че ще я четеш още и още и нито един път не ти е омръзнала за толкоз време – не се уморяваш въобще.. Защото ти ХАРЕСВА да я четеш. Получаваш наслаждение от това.
Може да не се съгласиш със сюжета, да запомняш текста по този начин, че след това да видиш по какъв начин бърка създателят, описвайки предходните събития.
Но това не те нервира, на теб ти харесва да знаеш този текст. Никога не научаваш текста напълно и четейки още веднъж намираш всичките нови думи, оферти, мисли, които ти харесват. Всичко е доста просто.:)
– И кое е сложното?
– Хм… Не можеш да поставиш човек на рафта…
