– Хей, медсестрата! – това беше мъжки глас, силен и

– Хей, медсестрата! – това беше мъжки глас, мощен и пресипнал, който идваше от стая 254.

Бях си свалила баджа след следващия работен ден в отделението по интензивна терапия. Мъжът не беше мой пациент, по тази причина си помислих, че не се обръща към мен и не му обърнах внимание.

– Хей, русокоската, да, Вас крещя! – още веднъж се провикна мъжът. Разбрах, че въпреки всичко викаше таман мен и отидох в стаята, където видях огромен отзивчив човек, седящ си в леглото.

– Помните ли ме? Бяхте моя здравна сестра на 4 етаж.

– Извинете, само че работя единствено в отделението по интензивна терапия. Бъркате ме с някого.

– Не, почакайте малко – той стартира да щрака с пръсти. – Вашето име… О, чакайте да помисля… – той погледна към тавана, а след това се усмихна необятно и обърна взор към мен – Дейзи, нали по този начин? Имахте дълга коса, нали?

Бях сюрпризирана. Наистина преди няколко дни се подстригах.

– Да – отвърнах аз, като погледнах към гърдите си, с цел да се уверя, че съм си махнала баджа с името. Погледнах мъжа от глава до пети, пробвайки се да си го спомня.

– Извинете, не работя на 4 етаж и напълно не Ви помня.

– Всичко е наред, Дейзи. Просто се веселя, че Ви видях още веднъж. Бяхте в стаята ми преди към 3 седмици. Сърцето ми тогава спря, а Вие го върнахте към живота. Помня по какъв начин крещяхте всички тези медицински термини и се опитвахте да разчистите пътя в коридора. После взехте дефибрилатор и ме върнахте към живота.

Внезапно ме осени. Спомних си този случай. Но този мъж тогава изглеждаше напълно друго, имаше червени очи и съвсем синьо лице.

– Кой Ви е споделил, че тъкмо аз Ви помогнах в оня ден? – попитах с любознание аз. Мъжът се засмя и още веднъж погледна към тавана.

– Никой не ми е споделил. Бях под тавана и Ви следих. Ето по какъв начин видях дългата Ви, светла опашка. А когато се обърнахте към монитора, видях красивото Ви лице. Много се веселя, че мога да Ви видя още веднъж – той ме погледна, усмивката изчезна от устата му и отстъпи място на друга страст – Просто желаех да Ви кажа благодаря. Огромно благодаря…

Вътре в мен се възцари топло възприятие. Не разбирах по какъв начин човек може да ме вижда от тавана, когато е съвсем мъртъв. Някой би нарекъл това безплътен опит. Това би трябвало да е било някакъв тип чудо, което по нищо не се отличава от доста други дребни чудеса, които се случват всеки ден в болничното заведение.

Всеки ден минавам около стая 54 и топлото възприятие още веднъж и още веднъж ми припомня за себе си. Щастлива съм, че в този ден се оказах наоколо и откликнах на зова: „ Хей, медсестрата! “