– Г-н Сугарев, протестът срещу бюджета, който се проведе в

– Г-н Сугарев, митингът против бюджета, който се организира в София, припомня ли ви с нещо за първите митинги на Съюз на демократичните сили? Какви са приликите, какви са разликите?

– Донякъде да, тъй като и на снощният митинг (в сряда, бел. ред.), както и на митингите при започване на прехода, имаше доста младежи. Освен това обект на публичния яд бе Народното събрание, който беше обграден за пръв път на 14 декември 1989 година – снощната му блокада май беше трета или четвърта подред. Имаше и римейк на някои съществени символни жестове от ранните митинги – да вземем за пример скандирането „ Кой не скача, е пълен! “ е парафраза на тогавашния слоган от студентските митинги „ Кой не скача, е ченге! “

Белият рейс, който се трансформира в самобитен знак на митингите през 2013 година, се появи и този път – освен това в същата функционалност – да извозва блокираните в Народното събрание депутати, които не смеят просто да излязат на улицата.

Разликата беше в тематичната устременост на митинга: за пръв път приемането на държавния бюджет става мотив да се разгърне гражданско неодобрение – до този миг бюджетът беше въображаем като не изключително разбираема и много отвлечена материя.

Но, несъмнено, би трябвало да си даваме сметка, че крадливия и несръчен бюджет е единствено мотив. Реалният претекст са свинщините на властта, намерили своята еманация във фигурата на Делян Пеевски – или, както към този момент го назовават всички, Голямото Д.

– Постигна ли митингът в София нощес задачите си?

– Формално да, реализира ги. Признанието на Бойко Борисов, че разпорежда изтеглянето на бюджета поради митингите, е политическа победа – освен това напълно не маловажна – защото през нея излиза наяве, че при цялото си скандално главозамайване днешната властова коалиция има от какво да се опасява – от гнева на хората.

Това, което не можаха да реализират опозиционните партии, синдикатите, работодателските организации и специалистите, го реализира улицата. Но защото митингът беше призован от Политическа партия – Демократична България, те от през днешния ден нататък би трябвало да са наясно, че първата стъпка е направена, само че пътят още следва – и че не би трябвало по никакъв метод да оставят да се спихне гражданската сила, избуяла задоволително мощно нощес.

Протестът би трябвало да продължи – както продължиха митингите през 1996 и 2013 година – до момента в който актуалната властова коалиция изчерпи своя капацитет и бъде принудена да се отдръпна.

– Социален ли беше този митинг или политически? Някои анализатори разясняват, че хората стачкуват, тъй като не са удовлетворени от заплащането си.

– Чисто политически, несъмнено. Първо – тъй като икономическото състояние на България напълно не е такова, че да изкара хората на улицата, както беше през 1996-1997 година Българската стопанска система се държи обичайно – макар страната.

И второ – тъй като на хората в действителност им писна да гледат по какъв начин простаци се разпореждат с тяхната орис – и по какъв начин наглеци за следващ път присядат на държавната трапеза, с цел да си разделят държавната баница.

Причината да се стачкува против бюджета не е в повишената политическа просвета, която разрешава на хората да схванат какво голямо значение има този закон за техния стандарт на живот. Причината е, че от ден на ден от тях започнаха да схващат, че през един предумишлено разпуснат бюджет може да бъде прахосано бъдещето – тяхното и на техните деца, да вземем за пример с помощта на големите външни заеми, които този бюджет допуска.

Също и че в нечии ръце бюджетът може да бъде по едно и също време хранилка и бухалка – хранилка за пристаналите на Пеевски кметове, и бухалка за общините с несъгласни такива. И даже единствено фактът, че Йордан Цонев, прочут в зората на демокрацията като Данчо Ментата, е главният бранител на този бюджет, приказва доста ясно за логиката на многото недомислия в него – това е корупционната логичност, той в действителност основава условия за стабилно крадене – и това е главната му функционалност, а напълно на грижата за хората.

– Вие към този момент споменахте – на митинга чухме лозунга „ Кой не скача е пълен “, отпратка към емблематичния девиз от митингите на Съюз на демократичните сили – „ Кой не скача е червен “ или „ Кой не скача е ченге “. Как звучи през днешния ден той?

– В постсоциалистическа България всеобщите митинги имат към този момент 36-годишна история – и надлежно имаме насъбрана сериозна протестна просвета. Днес „ Кой не скача, е пълен “ звучи напълно съответно, защото отпраща към един бухнал и процъфтяващ, въпреки и към този момент не млад мъж, който се е трансформирал в знак на алчността, безочието и позора, които се вихрят по върховете на страната ни.

Това, което е новото при последния митинг, е че към този момент нищо не може да остане прикрито и покрито – нито насилието над стачкуващите, нито кръчмарския характер на депутатите, нито даже изплезения език на един от служителите на реда.

Всичко се схваща и даже се вижда в действително време – и оказва своето влияние. Може би митинга щеше да бъде по-мирен, в случай че стачкуващите не бяха разбрали за насилието, упражнено от Хамид Хамид в коридорите на Народно събрание. Е, да – има прогрес – преди пееха партизански песни в аналогична обстановка, в този момент просто бият. Или пък в случай че не бяха станали очевидци на баталните подиуми в бюджетната комисия, особено изместила своето съвещание с вярата да изпревари митинга.

– Очаквате ли недоволството да спадне, със поръчките на властта да се „ поправи “ във връзка с бюджета?

– Това е задачата на задния ход, подхванат от Бойко Борисов. И аз не съм за този бюджет – желае да ни каже той, като в същото време се акцентира и като индивида, който за следващ път избавя ситуацията. Не е ясно дали ръководещите действително ще изтеглят бюджета, или просто ще забавят приемането му – с вярата да го промъкнат по-късно през пленарна зала – с няколко козметични ремонти. Няма да мине номерът обаче. Твърде дълго обясняваха по какъв начин този бюджет е „ единственият вероятен “, с цел да се вършат в този момент на хвани ми шапката.

Колкото и да не им се желае, ще би трябвало да се лишат от някои прекомерно отявлени крадливи акценти в него. А в случай че шикалкавят и това се разбере, гневът още веднъж ще се появи – той към този момент е пуснат от бутилката. И това е, за което опозицията би трябвало да внимава – да не изпусне този миг.

– Имате ли пояснение за какво, макар сигналите близо месец, че бюджетът е проблематичен, ръководещите по този начин стабилно упорстваха за приемането му в този тип?

– Защото бюджетът е касичка за крадливите. Голямата фигура на розово прасе – касичка, която препречваше един от входовете на Народно събрание, е съответният знак за скритите планове в актуалното бюджетно Елдорадо. Управляващите се надяваха, че приемането на България в Еврозоната, което е в действителност огромно достижение за страната ни, е задоволително мощно прикритие, зад което задкулисието може да краде държавни активи през всякакви обществени финансирания, необезпокоявано от никого.

Тази сметка се оказа неправилна. Мога да предвидя тактиката им оттук насетне – ще протакат решението за бюджета с месеци, като ще създадат нужното, с цел да реализиран недостиг там, където гласовете им не доближават за бъдещи изборни победи. И от самото начало ще упрекват ПП-ДБ за това, че бюджетът не е признат поради тях – и отново поради тях парите не доближават.